Пиеса в 2 действия и половина за 5 мотора и Балкани

    Този пътепис е един от няколкото ми недовършени пътеписи... Трудно ще ми е да обясня защо не е завършен! Само ще поясня, че причината не е мързел, за разлика от другите недовършени мои неща, а е скрита мааалко по-дълбоко и е с житейско-философски оттенък - неща, с които не мисля да занимавам уважаемия читател, за да не му доскучая още преди да е започнал с четенето на пътеписа :) Пътеписът все пак е завършен и дописан, за което благодаря на Гошо и естествено както е редно, продължението, което не е плод на моите усилия и емоции ще го дам като външен линк, за да може все пак, заинтересованите да дочетат историята на това далечно (във времето) пътуване...


     Главни действащи лица: Иво Марков, Боби, Асен, Емо, Гошо, Фори, Стела, Брус Лий и нЕкви хонди

     ПРОЛОГ

    Деветнадесети май 2010-та. 18.00 ч. – навлякъл зимното си яке правя двете пернишки каси. Мамка му! Кит, шкурка, боичка, шифърът.... Мтакаааа. Хооооп. Шефът стои скръстил крака и внимателно наблюдава, а Питона бръщолеви нелепости над главата ми.Идилия! Звъни телефонът. Емо с ВФР-а от Варна. Човекът вече е пристигнал и ме чака, а аз още не знам дали изобщо ще тръгвам на където и да било... Отделям му 5 минутки и го пращам да яде кебапчета в „Казака” (апропо, мястото за общата ни среща в осем)! Гошо също би трябвало да е пристигнал от Видин, Марковиво е налице, Асен също потвърди участието си в пътуването, Стела се пребори за отпуска, а само моя милост няма яснота дали въобще ще пътува с тях! Те естествено това не го знаят. Напушва ме смях... Ама карай... То кога ли при мен нещата не са се решавали в последния момент!

 
     19.15 ч. – касите са направени. Питона е изгонен (много приказва мамка му боксьорска), а аз получавам неохотно благоволение свише да отсъствам няколко дни! Е, не шест както бяхме говорили (Кога сме го говорили?), а четири, но...кой обръща внимание на подробностите! Ще се пътувааааааааааа....

 

     19.30 ч. – стоя пред ателието и трескаво обмислям. Трябва да изтегля пари, след това да ходя да обменя, в 8 да съм в „Казака” да се видя с хората, да отидем до Красно село до гаража, за да приберем моторите, после да взема Стела от Владая, после до Люлин за спалния чувал, после до Съдебната палата да приберем Гошо, оттам в Подгумер. Следва стягане на багажа (че кой стяга багаж преди последния половин час), няколко (в най-добрия случай) часа сън и в 3.30 ч. отново газ към гаража...

     Двадесети май 2010-та 3.30 ч. Пътешествието започва. Всички сме недоспали и леко уморени още със стартирането. Гасим тока в горската къщурка, товарим се на раздрънканото Поло и лека полека започваме да се спускаме към града... „Нямаш предница” сякаш между другото отбелязва Емо. Че аз и задница нямам, и спирачки, и стъклото ми е подпряно с клинчета и гуми нямам, антифризът шурти, чистачките не работят, нямам въздушен филтър... Всичко е под контрол бе, човек!

     4.30 ч. Все още се туткаме в гаража. Екипираме се, наместваме багажи, аз поразчиствам, за да мога някакси да вкарам колата вътре, Гошо се запознава със зачисленото му по служебен ред возило. Виждам, че е респектиран от „Брус Лий”. Че кво да му е на мотора? Гумите му Шинко (на 5000 км с вид като на току що излезли от завода), калника подлепван с изрезка от туба минерална вода „Девин”, тук таме дупките по спойлерите залепени със сив скоч, залепващ съединител, почти липсващ фар, прекъсващи токове на мокро... Нормален мотор за едно нормално пътуване. Виждам, че и Гошо го оценява по достойнство. Спокоен съм! Ще се спогодят...

     5.17 ч. Скромната ни групичка акустира на „Лукойл”-а на Божурище. Нужно ли е да споменавам, че срещата ни беше за 5.00 и че Марков и Асен отдавна ни чакат... Времето започва да се развиделява, студено е, а свъсените облаци вещаят дъжд, но нас това не може да ни уплаши.

 
     5.30 ч. Палим моторите и поемаме към Калотина. Посоката е западната част на Балканите, а мотото „Ноу комерс”.

Едно еднодневно румънещи (2009-та)

    Тъкмо се бяхме върнали от Грузия и нещо все не ме свърташе на едно място. Разбираемо донякъде! Та кой ли нормален човек не би се чувствал депресиран след неземните красоти на Кавказ да се завре на опушеното си работно място, занимавайки се с рутинните си задължения...
Просто трябваше да мръднем нанякъде пък било то и за няколко дни. Къде? Сърбия си я чувствах като у дома и ми беше втръснало все натам да карам, пък и бяхме изтървали Гуча-та. Македония? Уффф, откога се каним да ходим на гости на Димитър Поцевски в Скопие, ама нещо и това не ми се видя моята "посока". Твърде нашенско Гърция? Е, не! Тази дестинация си е приоритет на "Шкембе чорба рейсинг тим"! Твърде тривиално... Румъния?! Хммм, защо тази съседна държава все попадаше извън полезрението ни, не знам. В Румъния като изключим транзитните ни преминавания още по времето на соца, бях ходил един-единствен път, връщайки се от Долни Милановац за по напряко през Смедерево-Ковин-Бела черква и по румънския бряг на Дунав до Железни врата.

    Абе, беше си време да я видим тази пуста Трансилвания, прохода Трансфагарашан, замъка на Дракула, Брашов...

    Речено-сторено. Плановете бяха готови за едно петъчно-съботно-неделно кратко пътешествие.

    То плановете са хубаво нещо, ноооо.....при мен все нещо не се получават. Петък не ме пуснаха от работа! Абсурд, вика шефът! Има толкова много работа! Толкова много, че чак цял ден стоях на столчето на тротоара и зяпах поразголените каки Мигом свихме тридневните планове в двудневни. ОК, ама като и в събота се оказа, че има също тоооолкова много работа...

До Погановския манастир по Великден (2011-та)

    Понеделник след Великден или по-скоро понеделник НА Великден. Учудващо, но се оказа, че нямаме никакви ангажименти за деня... То и пари не ни се намираха. Предният ден се бях върнал от една тържествена великденска обиколка в съседни нам държави, та и някак се чувствах заситен на дълги преходи. Тези фактори някак от само себе си набелязаха лежерната следобедна дестинация, намираща се на 100 км от нашата горска къщурка-Погановския манастир в Сърбия, или за феновете на историята - в Западните покрайнини.

След I'll be back логично следва аз отново съм тук

ТЕГАВАТА ЧАСТ

     Такаааа….каза Моканина и въздъхна дълбоко….

     Някои ме помнят, други не, трети не щат да си ме спомнят, но и за тези и за онези ей ме на – пак съм тук:)

     Ще кажете къде изчезнах? Е, къде… Тук съм си! Ама знаете – едно, друго, трето, пето, осмо… Поостарях, пообезпаричих се, проблеми с децата, криза на средната възраст, едно, друго. Купихме си ван (демек класически пример за средностатистически надебелял, омързеливил се чичко) и лека полека вместо да изкарам мотора, викам абе, я с колата, че може да валииииии, че ми е студенооооо, че малко багаж може да сложим отзадееее… Пък като повечето хора в средна възраст, реших, че искам някаква промяна и хоп – купихме си една къщурка в едно селце в прованса с идеята да ходим да садим домати и да дишаме чист въдух. Да де ама то само със салата и чист въздух не става! Трябва и ракия! А за ракията си трябват и пари! Па и дет се вика кило сирене трябва да сложиш в хладилника! Оооо, па то и хладилник трябва да си купиш преди това, па и ток да ти прекара някой, пък кухня, да има къде да си нарежеш салатката и стана….. Сещате се! Работата замириса на пари! А пари нема естествено:) И надали ще изненадам някого с константната максима, че на село чушки и домати можеш да си копаш на воля, ала пари се изкарват трудно. Ма много трудно! Викам си ще поробувам още година, две на досегашната работа и ще се махам (Щото тя сегашната работа е чудна – изкарваш някой лев ама…ама ти се полагат два почивни дни в месеца (евентуално), три-четири по Коледа (евентуално) и 7-8 лятото (евентуално) и естествено без да ти ги плащат, щот то у нашата фирма шефа още не беше се изучил дотам, че да е чел (или поне чувал) за това книжле наречено Кодекс на труда). Та викам още малко и ще се махам, ама…Ама имота си гълта и гълта финикийски знаци, докато лека полека придобива вид на изглед… И времето върви. И ние си стареем. И моторите все са „още малко и”, „само ето това и”, „чакай да оправим тази сметка и”… На някои им звучи познато, убеден съм:)

 
     Пък се захванах да уча нов занаят, ама то не става както човек си го мисли – месец, два, три и потичат парите и ставаш дъ фърст, дъ бест, дъ най-шукар в бранша и беш на село да слушаш птички, да пушиш тревички и прочие убавини… И така докато:

Сръбски фотопис

    Денят е неделя, а времето перфектно за една кра(о)тка разходка из пределите на западната ни съседка Сърбия. Крайната цел на пътуването е Дяволския град край Куршумлия. Спомняте си може би, миналата година конкурсът за новите седем (или май бяха повече) чудеса на света и там в пряка битка за челното място с нашите белоградчишки скали, беше именно Дяволският град!

Некои размисли за едно пътуване до Долни Милановац

Трактат за пътуване до Долни Милановац

     Част първа: Как се планира и подготвя подобно пътуване?

     Идеята: То всъщност такава май нямаше. Гледах някъде някаква прогноза за времето, мярна ми се нещо като 12-15 градуса без валежи, видях, че тази неделя не ми се очертава да съм на работа и готово! Идеята я имаше!

     Изборът на дестинация: Това всъщност е нещото, което ми отне маааалко повече време. Минута, за да реша, че ще е Сърбия (подмотваха ми се някакви сръбски пари вкъщи и това донякъде наклони везните към съседната ни страна), две, за да си открия картата на Сърбия и Черна гора и да и хвърля едно око по диагонал и 30 секунди, за да реша, че крайната цел ще бъде Нови пазар (ама не оня до Каспичан, а този в Сърбия). Чакайте сега, ще кажете, какъв Нови пазар, нали целта беше Долни Милановац? Амиии., няма такова нещо! Целта беше Нови пазар, ама защо в крайна сметка решихме да е Долни Милановац, не знам... Май идеята беше на Гошо. Или нещо такова... Пък и какво значение има дестинацията, както е казал фелдфебелът Биглер в една култова книга, важното е пътя да е хубавИ тук да внеса известна яснота по въпроса защо постоянно карам в Сърбия. Ами много просто-безумно близо ми е (София-Калотина е 55 км), пътищата са доста по-хубави, хората също.

     Планировката: се състоеше в това да нахвърляме някакъв бегъл маршрут (отделен за софийската и за видинската група). Аз лично напрасках три-четири вариации за моята си част от маршрута, в зависимост от това колко рано ще успея да тръгна, дали ще возя някого, дали ще пътува още някой мотор с мен и т.н. Излишно е да казвам, че след толкова подробна планировка, не минах през нито един от така плануваните маршрутчета.

      Подготовката: моята се състоеше в това да помисля кога за последно бях проверявал нивото на маслото и налягането в гумите? Скоро беше. Такаааа, това го отмятаме. Друго? Че то друго има ли? Ъъъъъ...да си намеря паспорта и зелената карта и да сложа някакви отверки в куфара. Воала, готово! Бях надлежно подготвен за път. А, добре, че с крайчеца на окото си мернах, че гражданската ми е изтекла преди месец! Малей какъв резил щеше да е на митницата като се опитвам да пробутам изтеклата зелена карта...В интерес на истината друг път ще се опитвам да си поглеждам и накладките (поне два пъти в годината), защото чак днес открих, че предните ми такива са били тотално свършили! А аз такова чудене се чудих защо не спира мамка и и пущина...Подготовката на Гошо подозирам, че се състоеше в опит да сглоби от някакви съставни части някакъв син мотор и евентуално да разбере защо не пали и защо не качва бензин. Дреболии в общи линии! Бели кахъри, както казваше баба ми...А...да допълня. И двамата пътуваме с 20+ годишни мотори и почти без пари, ако това има изобщо някакво значение и отношение към подготовката...

     Изводите: Както всеки път и този път, генералният извод, който мога да направя е да си нося малко повече пари следващия път, че пак се прибрах с никому ненужните в Сърбия левове по джобовете и с бензин колкото да мога да пресека границата. Другият важен за мен извод е да си нося един мултифункционален и много специален инструмент наречен „френски ключ” (идеята е на 100% изплагиатствана от Гошо, аз не бих проявил чак такава прозорливост и практичност). Сега като си направих разбор на багажа, с който се бях подготвил за пътуването се оказа, че съм си носил: празна раница, велосипедна помпа, два мигача, парцал, отверка, ключета 8,10,12 и 14 и ключ за свещи, който обаче не става за свещите на Африката...Нещата, при които се получи разминаване с планираното: са маршрута и деня на пътуването, иначе всичко останало си беше по план .

За там където стрелянето по линейките е забранено - Косово

     Денят е неделя, времето хладно и мрачно, абе направо още не се е съмнало и аз какво мислите правя? Неее-е, не похърквам блажено в нечие легло, пък било то и моето... Пия долнопробно кафе в една долнопробна софийска бензиностанция! Че какво друго може да прави човек в 6.30 в неделя след като температурите са положителни! Естествено, отвън е паркиран мотора, а аз чакам моя спътник Кирил. То ако не чаках някого сигурно щях отдавна да съм заминал. Не бе, не да емигрирам, не говоря за такова заминаване, а за една най-обикновена неделна екскурзия до...Косово.Писна ми да ходя всяка седмица до Сърбия и реших да разнообразя пътуванията си, пък и в Косово все още не съм ходил. Два пъти пробвам и двата пъти неуспешно, а аз съм се заинатил като магаре на бързей. Още помня как ми отказаха виза за Босна и как само месец след това визите за българи паднаха... Та и тук така: два пъти сърбите не ме пуснаха в Косово и косоварите взеха, че се отцепиха в отделна държава... Айде, отплеснах се!