Пътят до Калотина както всички знаем е перфектен и провокира към навиване на масура, така че докато се усетим бяхме на границата. Минахме за минути и ето ни в Сърбия...
Някакъв влак щял бил да минава, гледам картинките край пътя... Че и знак стоп сложили в далечината.
Викам "Ми хубуу...ще чакаме!"
Паркирахме моторо встрани край пътя и зачакахме.
Я! Някакъв лумпен ми заглежда моторо! Лелииииий, да идва тоя влак да се махаме, че ши гу убия, ей!
Тук Поли ми обяснява, че лумпена на горната снимка съм бил я, бре! Лелииий, излагация! Дотолкоз да не мога са позная....
Викам си я и аз като рокерите-да седна връз моторя, да се снимам, да ме видят хората... Тей де! Мчи те тез 80 килиметри дето ги навъртях дотук да не са шега работа!
Поседяхме, каквото поседяхме, влак така и не дойде... Викам си айде да се мятаме на коня, че вече стомаха ми пристъргва! Ето, вижте долната снимка! Много съм горд! Вдигнах 90 на трета! Мъ голяма съм работа шъ знайте!
Село Суково го минахме транзит. Не за друго, ами то една свястна кръчма не видях в туй село...
Лелеееей, планини! Ама планини ти казвам! Таквизи по нашия край няма, шъ знайш!
Ааааа, тук веч не могат мъ излъга - тва си е нашенската Ерма! Нищо, че е от другата страна на границата.
Природа, строежи, боклуци, дръве...
Хммм, път като път. У нас са по-хубави! Кво пък толкоз... Само една змея малко ни обърка великденската хармония и аз бъъъързо превключих от първа на втора, вдигнах цели 40, че да не ни стигне змеята...
Село Власи... Майтапа настрани, ама е много магнетично село! Особено, когато човек мине на разсъмване - горе скалите над него обляни от първите лъчи на слънцето и лека мараня от сутрешните изпарения.
Пътя постепенно се сви. Скалите неумолимо се приближаваха към тесното пътче.
Ей, че и тунели прокопали сърбянките бре!
А скалите край пъя висооооки...
Лелиииий, ма много тясно тука бе! Ще си ударя кимбарицата някъде, ще прахосам новата каска дето оня ден я намерих на боклука!
Е, глей ся! Глей! Ми то туй път ли е? Път де, ама за пигмеи. Трябва се навеждам да карам оттук! Срамота...
Я! Ми ей го и манастира бре! Е, хубава работа ама сръбска. Па може ли така да го сврът у тая гора! Ходи го намери ако си нямаш друга работа...
Ееееей, тцъ, тцъ, тцъ... Що камик, що нещо...
И оградата им като пътя-за лилипути. Само едно не разбрах-що така са я цвъкнали тази коледна елха насред двора?
Ама е красив манастира, признавам си. И поддържан... И с български левове можеш да си купиш свещи.
Опа, опа, опа... Некъв диверсант в двора на манастира!
Ееее, не! Ама тук някъде раздават каски! Глей ги-носят колкот могат да носят...
Е тоя криминоген се издирва от интерпол! Сигурен съм! Позната ми е противната му муцуна отнякъде...
Е тук не ми е ясно само - ще купуваме манастира ли или що? Мноооого собственическа снимка нещо?
Ма няма проблем! Готово... веднага разкарах кандидат купувача от снимката! Така по-добре ли е?
А, е там е истината. Виждате ли къде се е сгушило кръчмето в дъното на снимката?
Е де! Айде стига с тая природа вече! Няма ли нещо снимки на маса? Ааааа...то бива бива екогласност, ама това вече на нищо не прилича!
Ееееей, ама кви скали, а? Добре, че е било българско по тези земи, че сме оставили нещо на сърбите! Иначе и тези скали нямаше да имат! Ми тъй де....
Ухааааа....
И пак ухааааа.....
А тея па от Марушин по-тъпа реклама не можаха ли да си измислят? Къв е сега тоя? Къде му е мотора? А къде зяпа? Въобщееее....
Последва връщане по същия маршрут. Беше станало късен следобед. Небето взе да се заоблачава, а и детето се обади, че нещо не е добре, та решихме, че за днес стига толкоз културна програма! Па и бяхме ходили у чужбината....па и бяхме похарчили цели двайс лева... Ехеееее....сега имаше да разказваме и се фукаме, да се фукаме и разказваме...та чак няма да може да се говори с нас! Ми тъй де!
Няма коментари:
Публикуване на коментар