вторник, 13 декември 2016 г.

Сръбски хроники (Циничен пътепис) - част 1

    Крагуевац, Кралево, Крушевац, Княжевац... Все ги бърках! Кой кой беше, кое къде беше, едно и също ли бяха, различни ли бяха... Йебем ли ги, нихната мама!

    Нещо ми се щеше да се позавъртим за ден-два в някой от тези толкова неотличаващи се за мен сръбски градове. Всъщност, сигурен бях, че са различни, както и бях убеден, че в някои от тях съм бил, ама в кои точно?...

четвъртък, 24 ноември 2016 г.

Значи значи (пътепис) - част 5

    Ч А С Т  4  Т У К

    Та значи…карам си аз по пътя, централата остана нейде зад гърба ми. Продължавам да умувам откъде да мина и още по-продължавам да нямам ясна концепция откъде да я свърша тая работа. То ясно, че Тополовград отпадна геройски отдавна, да не кажем още снощи, но сега това Никопол, Белене, Свищов, та Плевен Панорамата, че не бях ходил от дете там, па…знам ли и аз. Сигурен бях, че време нямаше. Беше си вече къде икиндия, а мен път си ме чакаше, в това число Беклемето, което знайно е, не е от най-бързите трасета… Абе, в крайна сметка, щях да хвърля едно око на Белене (малеееей, каква казарма изкарах тук през една върла снежна зима, преди много, много зими…), преди или след това Никопол (нещо познанията по география бяха избледнели и не можех да се сетя кое след кое следваше) и после надолу към Плевен даге и после класиката Ловеч-Троян транзит и да разкърша мотора по онова гадно Беклеме – пусто да остане! Оттам според зависи или по Подбалкана или магистрала Тракия, ама…има време, да не бързаме…

четвъртък, 17 ноември 2016 г.

Значи значи...(пътепис) - част 4

     Част 3 Т У К

     Значи...повъртях се, каквото се повъртях около мотора, позяпах насам-натам, ( а то честно казано, нямаше кой знае какво да се зяпа) и продължих с бясна скорост по дъъъългата права. Почти без да намалям профучах покрай двете ченгета старателно скрили се в крайпътните трънки, ама нейсе...моторът номер отпред нямаше, това беше положението.

събота, 12 ноември 2016 г.

Значи значи...(пътепис) - част 3

       Част 2  Т У К 

       Сутрин е...значи.  Спах зле. Някак се чувствам като в командировка. Нямам обяснение защо... Първата ми работа е да погледна през прозореца – небето е кристално синьо и няма и помен от облаци, а температурите най-вероятно са нейде малко над нулата, т.е. нямаше никакъв смисъл от бързане. И без това нямаше да тръгна в тоя сутрешен мраз... Не знам за вас, но аз лично имах някакви комфортни за каране температури и според собствените ми сложни философско-екзистенциални разбирания, при температури под 10 градуса избягвах да карам, защото откровено казано си мръзнех. Да, знам, веднага ще ме оборите, че няма лошо време, има лоша екипировка! Дрън-дрън... Море, каквато и да беше екипировката ми, при студен асфалт и възможни заледявания на усойни участъци от пътя, хич, ама хич нямаше да се чувствам спокойно. Но...хайде, за да спят спокойно господа дървените философи със специалната екипировка и големите мускули, ще го кажем така – според собствените ми потребности и скромна откъм цени, качество и хай-тек качества екипировка, аз избягвах да карам при температури под 10 градуса. Е...поне, когато имах възможност и избор...

сряда, 9 ноември 2016 г.

Прибирането на Червения октомври (Джуниър) - Пролог

         Седях на първата седалка на автобуса с намерението да поспя няколко часа. Не се получи.... Автобусът беше откровена щайга, а шофьорът не съвсем у ред по моя скромна преценка. След като бързо бързо се разсъних, не ми оставаше нищо друго освен да убивам времето с  нещо. Пробвах да се съсредоточа върху случващото се на нюйоркската борса, но уви, не ми се удаваше – първо еди си колко инчовия телефон не ми даваше изобщо реална представа над нещата и второ погледът ми все се приковаваше в човекът, на който бях поверил живота – Шофьорът с голямото „Ш“! Споменах ли, че мразя да ме возят! Изтръпвах, сънувах кошмари и не можех да си намеря място, затова в редките случаи, когато ми се налагаше да се друскам в нечий чужд транспорт, предпочитах да спя, отколкото да се пържа в деветия кръг на ада...

Значи значи...(пътепис) - част 2

     Част 1 Т У К 

     Значи...доста се учудих като намерих моторa така както си го бях паркирал! Нито беше катурнат, нито обран, нито одран, нито нищо! Скука с две думи... И тривиализъм....

     Нахлузих тежките доспехи, отново вперих взор в небесата, където, да, имаше някакви си там облачета, ама чак пък дъжд? Това, Гошо нещо ме занасяше, ми се чинеше... Сложих каската и ръкавиците и опраших в посока Видин. А Видин беше близо...убеден бях! Карах кротко и мързеливо, а пътят продължаваше да се вие край Дунав. Естествено, карти не ползвах, за Джи Пи Ес само бях чувал от приказки в махленската кръчма, а както вече споделих, по тези земи минавах комай за пръв път. 

Да гледаш и да не виждаш

     Гледаш ли, гражданино? Гледаш ли?

     Виждаш ли лъскавите витрини? Виждаш ли новите молове? Виждаш ли големите коледни намаления? Видя ли новото палто на комшийката от седмия етаж? Видя ли лъскавото колело на Пешока? Пешока –оня същия,  ахмака от съседния вход? А преглътна ли сухо със завист, бъркайки тайно в празния си джоб?

     Видя ли, за кой ли път, нулите в банковата си сметка, обръщайки поглед след поредното профучаващо бентли или порше? Почеса ли се умно, пресмятайки колко ли стотин години трябва да работиш за да си купиш такова, сучейки нервно между пръстите си смачканото билетче за метрото?

     Видя ли числата от тотото, победителят от Биг брадър, Май фадър, Сървайвър, Екс фактор, Купи трактор? Видя ли промоциите в кварталния супермаркет? Прерови ли за стотен път Продавалника? А базар точка бг? Щото моят базар е по-добър от твоят базар? Нали така, гражданино?

     А видя ли, уважаеми гражданино, шляпайки в калните локви, сирачето на тротоара? Не си, казваш? Та то стои и проси там четвърта година! А видя ли дрипавата старица, хранеща гълъбите на ъгъла на „Алабин“ и „Витошка“? Да, да, точно там, срещу „Макдоналдс“, гражданино! Не се сещаш, казваш. За „Макдоналдс“ се сещаш, но за старицата...

    А не видя ли човекът с бастуна в трамвая? Да, оня същият, който едвам се крепеше над главата ти, докато ти седейки удобно се любуваше на събраните лайкове във фейсбук?

    А видя ли тъгата в очите на клошаря мъкнещ камара с кашони, по-висока от него? Видя ли изобщо клошаря? Та той мина край теб! Та той се отърка с мазния си ръкав във новото ти „мъпет“ яке?

    Виждаш ли, гражданино, слепият дядо Йоцо как гледа трена? Но той е сляп, казваш! Той е художествена измислица!

    А ти „окат“ ли си, гражданино? Ти не си измислица! Ти трябва да гледаш!

    А гледаш ли... 

сряда, 2 ноември 2016 г.

Значи значи...(пътепис) - част 1

    

       Значи, мъчеше си ме носталгия по добрите стари времена (а защо старите времена винаги спадат в категорията „добри”, това за мен си беше непонятно), имах някакви два свободни дни (да не повярваш!), Поли беше на работа, демек отпадаше от планирането, а и без това трябваше да тествам Черньо (моторът, който ми късаше нервите от години по разни причини), което пък от своя страна означаваше само едно-че трябва да съм в пределите на милата татковина, та да е по-лесно прибирането с платформа ако се наложи и впредвид гореизброените обстоятелства реших да намина към Видин на сбирката на БАГ. С БАГ нямах кой знае колко общо, като изключим познанството ми с някои от членовете на дружинката, но реших да им се натреса. Не непоканен, разбира се! Чух се с Гошо Видински, уточнихме се къде и кога се събират, декларирах присъствието си, резервирах си хотелче през нета, че да не се чудя къде да отсядам и в уречения ден, врътнах ключа на Черньо и отпраших в посока Видин. 

понеделник, 31 октомври 2016 г.

Пътеписче (Вариант 2 - със снимков материал)

     Всичко започна в събота по обед. Отдавна ми се въртеше в главата едно балканско маршрутче, та не намирах по сгоден момент от сегашния да го врътна. Позачудих се, попочесох се, та пуснах една бърза тема във форума, врътнах набързо някакъв маршрут, минах смених малко пари, уведомих шефа, че няма да ме има в неделя (нищо, че не ми е работен ден по принцип, по трудов договор, по божиите закони и прочие. Че кой ти гледа подобни неща у наш'та мила фирма!? И при мен като при повечето български работодатели положението беше ала крепостното селячество в Русия през 17-ти век. Винаги на полусъединител, без право да "не си чуваш" телефона, винаги запълващ с готовност всякакви дупки и откровени пробиви в гнилата в самата си същност специфика на работата, но за сметка на това винаги ми се напомняше, че няма какво да мрънкам, защото в другите фирми ехееееее....нали и т.н. колко било по-зле). За какво ви занимавам с всичките тези глупости ли? Ами, защото тъкмо разтоварих колата от всевъзможните служебни боклуци, които ми пълнят багажника, наместих я на улицата пред гаража, извадих мотора, заредих и се прибрах вкъщи (живея на 30 км от гаража и 25 от работното си място), когато телефона иззвъня. Помислих, че е някой мераклия за каране (нали си бях оставил телефона в темата за пътуването) и вдигнах с готовност. Пфуууу....клиент. Няма лошо де! Обясних му любезно, че не съм на работа, но ще пратя колега, който ще му свърши работа и затворих. Нали трябва да се учим да работим по европейски! Нали ни учат, че клиент не се връща! Нали сега всички реват (и най-вече моят шеф), че било криза и си било ебало мамата и било борба за оцеляване и не знам си кво си още, та аз като съвсем съвестен служител звъннах на шефа да му дам уговорения клиент та да изкара някой лев! Не можел щото правел нещо... Викам му ок, ама дай го някой от колегите, аз какво да го правя клиента? Отсреща се чу канонада от приказки и все не в моя полза! Все такива съм ги вършел, не съм ли можел да отида аз да свърша работа, а съм го занимавал! Кой да пратил? Ма откъде да знам кой бре, шефе? Нали за това си шеф! Този не можел щото бил с него, оня бил зает, третия бил на риба, да се оправям! Да съм ходел аз! Ама как да ходя аз бре, шефе? Нали ти казах, че няма да ме има? С мотора съм, а съм си и вкъщи! Изпокарахме се и затворих телефона... Звъннах на един колега. Днес почивал. Звъннах на друг. Как сте? Има ли работа? Няма. Много сме зле... Ами да ти дам да изкараш едни бързи пари! Ааааа....ми тооооо.....абееееее..... Ама що не ви....... Айде успяха да ми съсипят слъневия следобед... Прибрах мотора, а бях обещал на децата да ги повозя из района и с кисела физиономия започнах да се подготвям за сутрешното ми пътуване, което започна с фалстарт още преди да е започнало всъщност. То пък какво ли толкова да се подготвям? Позабърсах си каската и ботушите, надникнах да видя какво има в куфара, че обикновено разхождам напред назад не особено логични неща. Я да видя... Дъждобран. Добрееее. Още един. Повъртях го, повъртях го, та се зачудих къде да го прибера и го мушнах обратно в куфара. Някакво жило. Оооокей. Отдолу се виждаха някакви други работи-предполагам, че бяха инструменти, но чак до там не ми се бъркаше така че ги оставих и тях. В хладилника намерих две консерви и бутилка с вода. Сложих ги и тях заедно с половин хляб и една вилица и лъжица, с което приключих подготовката за утрешния ден. А да...за малко да си забравя паспорта и зелената карта! Хвърлих ги в якето и доволен от резултата, но все още със доста кисел вкус в устата от служебните разправии подкарах косачката из двора. Така де - дет се вика малко упражнения на сухо преди да стартирам утре рано рано!

четвъртък, 27 октомври 2016 г.

Уффф...пак Ямаха - класиката в спорт-туризма при Ямаха (FJ 1200)

     Ще започна оттам, че нямам любима марка мотоциклети, така както нямам и любима марка телефони, коли, паста за зъби, самобръсначка... При мен всичко е продиктувано от моментното ми настроение, финанси и ред случайни обстоятелства.   

     За мен най-удачната машина за дълъг път (но подчертавам за що-годе свестни пътища) е Ямаха FJ 1200. Екземпляра, който имам е 1991г, 90 к.с., с АБС и висока слюда (и двете доста полезни за туризъм). Тежък, стабилен, дълъг и удобен мотор, което предполага един невероятен комфорт при дълго извънградско каране!

Ямаха ли е да ти го опиша... Yamaha XZ 550 S (Vision)

  Ще започна оттам, че нямам любима марка мотоциклети, така както нямам и любима марка телефони, коли, паста за зъби, самобръсначка... При мен всичко е продиктувано от моментното ми настроение, финанси и ред случайни обстоятелства.    

  Искам да направя едно бързо ревю на тази машина, която определено съвсем не е най-добрият мотор за дълъг път, но понеже все пак е в сегмента на турърите, реших да го намърдам тук-между големите му събратя.

     Както е всеизвестно имам манията отвреме-навреме да закупувам стари (хайде да не е ретро, че звучи много претенциозно) туристически машини, които са ме привлекли по някакъв начин. Нормално ще кажете! Да, нормално е, по цял свят има колекционери, но аз освен за колекцията имам навика да ги купувам и за каране.

сряда, 26 октомври 2016 г.

За минимализма, салама и кемперите...


    Колкото и да не обичаме рекламите, колкото и да са ни натрапчиво противни, или може би точно, защото са натрапчиво противни, рекламите се вклинват като дамоклиев меч в съзнанието ни. Та имаше навремето една реклама „Свободата или салама, Санчо?”. Сещате се...

    Вечната дилема – дали да си свободен, или да си сит! Пък ако е възможно да си и свободен и сит, цена няма да има живота! Въпреки, че съвременната робия е все по-задушаваща и все по-потискаща... Или както питаше героят в един филм: „Скъпа защо го направи?”, героинята лаконично (и драматично) отговаряше:”Заради ипотеката, скъпи, заради ипотеката”...

Машина с привкус на носталгия - Yamaha XJ 900 F

     Ще започна оттам, че нямам любима марка мотоциклети, така както нямам и любима марка телефони, коли, паста за зъби, самобръсначка... При мен всичко е продиктувано от моментното ми настроение, финанси и ред случайни обстоятелства. 

вторник, 25 октомври 2016 г.

Kawasaki GT 750, или старата любов ръжда не хваща

      Ще започна оттам, че нямам любима марка мотоциклети, така както нямам и любима марка телефони, коли, паста за зъби, самобръсначка... При мен всичко е продиктувано от моментното ми настроение, финанси и ред случайни обстоятелства.

      Ще ми се да ви представя един средностатистически мотоциклет от началото на осемдесетте на миналия век, мотоциклет, който не блести с нищо особено, освен с едно - носи ми радост на окото и душата!

     Сухите данни: 
кубатура - 739 сс
мощност - 78 к.с. при 9500 оборота
двигател - 4 цилиндров редовак
охлаждане - въздушно-маслено
задвижване - кардан
тегло - 224 кг (празен)
вместимост на резервоара - 24.5 л.

четвъртък, 20 октомври 2016 г.

За Балканите с любов - част 4 (Ничия земя/От Дебър до Станке Лисичково)

   ПРЕДХОДНАТА ЧАСТ  Т У К

     Чудех се какво точно да пиша за тези ми 300 километра от пътуването? Чудех се дали да не помълча дълбокосмислено двайсетина минути, вместо да пиша каквото и да било, но все се имах за по-умен от всеки треторазреден македонски журналист, от всеки посредствен Миленко. Чудех се как точно да нарека тази територия с толкова много имена? Щото да и кажа Македония - гърчолята ще подскочат като ощипани моми. Да я наречем част от Велика Албания....сигурно няма да сбъркаме, да я наречем част от Велика България...сигурно също няма да сбъркаме. Че е част от Велика Югославия...нямаше спор по въпроса. Бивша Югославска Република Македония... Толкоз!

За Балканите с любов - част 3 (Албания)

          ПРЕДИ АЛБАНИЯ БЯХМЕ Т У К

     Албания... Страната на орлите... Също толкова странна и загадъчна като при първото ми влизане преди 12 години. Спомням си как ме плашеха познати и непознати като споделях намеренията си да се „поразходя” из тази така близка и в същото време толкова далечна и непозната тогава страна. Как ме плашеха, че едва ли не жив няма да се върна оттам, как с присвито сърце пресякох ничията земя на македоно-албанската граница при Стенйе край Преспанското езеро, как македонските митничари се обзалагаха, че албанците ей сегичка ще ме натирят обратно да се вратим, как митницата беше пуста и освен един замаян колоездач от Чехия нямаше жива душа, как за да влезеш в Албания все още се плащаше 10 евро входна такса и едно евро на ден изходна, как данните ми се записваха в един огромен мазен халваджийски тефтер, как митницата беше чисто и просто два фургона тип „бедствия и аварии”, как асфалтът свършваше и само кривите дървени стълбове маркираха черният каменист път ееееей там към хоризонта...

За Балканите с любов - част 2 (Косово)

ПРЕДИ ТОВА БЯХМЕ Т У К

     Та излязох аз благополучно от града и си карам небрежно по усуканицата, която много бързо ме изкара доста над покривите на градските къщи. Карам си аз значи и отляво боклуци, отдясно боклуци, пред мен боклуци, а долу в ниското гледка. Прекрасна при това! Не знам защо, но ми навяваше някакви асоциации с изкачването над Коня в посока Афионкарахисар в Централна Турция. Просто усещане. Нищо повече! Е, небрежно махвам с ръка за другото усещане – това, че минавам напряко през градското бунище, ама...тук е така. Сигурен съм, че кокалите на Тито тракат зловещо в гроба при вида на всичко това, което западния свят успя да сътвори от Югославия. Ама пей сърце – Тито отдавна го няма, а аз съм тук и сега и поря уверено сред сметището на път към оная странна граница – косовско-сръбската. Щото от една страна за сърбите такава страна нямаше, от друга – шиптърите и бракята хамериканци съвсем не мислеха така. И за да е пародията пълна, последните години се изградиха тъй наречените интегрирани гранични пунктове. Пунктове, на които сърби и шиптъри се правеха, че много се любят и тачат, работеха на един хввърлей разстояние, докато не можеха да се понасят и се псуваха на майка под сурдинка. Сещате ли се за оня култов сръбски филм „Гори фатра”? Е, ако не се сещате, дръпнете си го съвсем по балкански от замундата...

За Балканите с любов - част 1 (Сърбия)

   Всичко започна така. Седя си в сумрака насред главният международен път Е нам си кво си  в края на България, в края на град Трън и в началото на Европа-та ако щете, щото то нали всеки един край е и едно ново начало дет се вика. Седя си аз насред шосето и размишлявам... Размишлявам като какъв ще да е този международен път дето вече десет минути седя на средата му и кьорава кола нема. Е нема де. И за цяр нема! Моторът съм го спрял ееей там отсреща на бензиностанцията. Ей го къде е в средата!



      Що съм го заебал там до колонката ще кажете. Ми…щот там спрях. Че кво му е?... Да де, ама да не пречи? Или викате то на кой да пречи в този ранен час, в този почивен ден, в това мъртвило, в това обезлюдено място? Е нема на кой! Па и отделно дето бензинджийницата не работи. Да са я закрили викате? Не, не са я закрили. Просто не работи. На вратата и си пише – работно време от 07 до 22 ч. В другото време щрак ключа на вратата, киризим по ей оная камера на стълба като кво се случва и това е. Ако ти трябва гориво – прашчай Гергино – кеф ти у Брезник, кеф ти у Сурдулица. Ама тука нема. Нема! Поглеждам и към отсрещната бензинджийница, ама файда никаква! С нея числото на неработещите стават две! Поглеждам към часовника. 6.22. Не ми се чака 40 минути честно казано. А и не съм толкова на зор да зареждам. А и път ме чака… Само дето не вдявам като как така нещата по тоя уж международен път стават все по зле от година на година. Тук съм зареждал по нощите. Ама вече нема!

петък, 14 октомври 2016 г.

За моторджийската етика и обявите за мотори

  
     Причината да ви занимая с моите размисли са два конкретни случая, но проблемът, уви, си е доста глобален...

За пасивната сигурност, кражбите на мотори и други такива

     Много пъти съм натъртвал на понятието пасивна сигурност и на различните варианти да опазим машините си, защото е всеизвестно как стои положението с каското при мотори (да не кажем, че такова на практика почти няма, като тук „почти” е само за благозвучие), а и колко са „раними” моторите като тип МПС-та по отношение на посегателства от недоброжелатели.
Да, горчивата истина е само една-нарочат ли те-прошка няма! Ако ще и чудеса от храброст и високи технологии да прилагаме, все тая. Единственото реално спасение в тази посока е живата охрана, за който я има под ръка и/или може да си я позволи (като тук под „жива охрана” естествено нямам предвид някой платен паркинг, където някой дядка от квартала ходи да спи в мизерна будка вместо да топли леглото вкъщи при бабата (то и какво ли друго да прави срещу мизерните два-триста лева дето му дават)...

четвъртък, 13 октомври 2016 г.

Един североизточен пътепис (Румъния-Украйна-Молдова 2013) - част 2

    ДОЙДОХМЕ ОТ ТУК

      Моста между двете държави преминаваме доста плахо и несигурно, веднъж, щото допотопното съоръжение навяваше всякакви други мисли, само не и мисли за сигурно съоръжение и второ, щото някак преминаването на тази граница ми се виждаше леко несигурно. То все едно отивахме не в Украйна, а пресичахме сомалийската граница, ама нейсе... Мрачни спомени от още по-мрачната 1990-та нахлуват в главата ми. Мразовита зимна нощ няколко дни преди Коледа. Навън е минус 13, или може би минус 16 или може би един Господ знае колко минуса под нулата. Вятърът бръсне по голото поле и пронизва до мозъка на костите. Сърдитите украински митничари не ни пускат да слизаме от допотопния Ман, с който бяхме затръгвали за на майната си някъде на север в Русия. Манът няма парно, защото му е спукана нам ква си там тръба за нафтата и като пусне парното и без това смрадливото купе се изпълва със зловонен дим и атмосферата става задушевна ала Аушвиц. То Манът всъщност по план график не трябваше въобще да го тормозим да ни вози чак толкоз надалече, но за зла участ титулярният автобус се беше строшил необратимо още на фаталният тринайсети километър, нейде сред преспите на пътя Търговище-Разград и след двучасово дзиндзирикане в нощното зимно поле някой зъл гений ни беше проводил въпросното съоръжение да ни вози чак до Москва. То всъщност Москва така и не стигнахме, а зациклихме малко по на юг – в Орел, ама това вече е съвсем друга история...

     Бариерата е вдигната, но така или иначе няма къде да отидем освен чинно да се наредим на опашката след последната кола. Спираме. Не гася мотора, защото съвсем наивно-европейскосъюзно си мисля, че ей сега ще минем или пък защо не някой да ни махне да мръднем най-отпред. Тцъ... Нищо като подобно! Седим си ние и сме се вторачили във въоръженият граничар, който упорито ни гледа. Той ни гледа и ние го гледаме. Мълчим. Реката тихо ромоли зад гърба ни. Правя недвусмислен жест да мръднем пред колите, че сме маневрени и набързо тъй да се каже. Човекът продължава да ни гледа съсредоточено като бааавно запристъпва към нас. Виждам го как леко поглажда оръжието си. Викам на Поли тоя сега ще ни гръмне! Приближава се цяла вечност. За малко да обърна мотора и с мръсна газ да се върнем в ЕС! Граничарят седи пред нас и гледа мълчаливо. Паспортите!-процежда през зъби униформеният! Талона на мотора! И след кратко замисляне – зелената карта и шофьорската книжка! И бре, аркадаш, ти съвсем без документи ни остави – скарвам му се аз ама наум, а иначе съм оголил зъби в усмивка, че не се знае знае ли се! Викам, аркадаш, дай да минем отпред, че път ни чака, а? Не можна... Толкоз. И фръц! Врътна се и хлътна в будката си...

Един североизточен пътепис (Румъния-Украйна-Молдова 2013) - част 1

     ЕДНО ЛИРИЧЕСКО ОТКЛОНЕНИЕ

     Ако днес 30.08.2015 сте се натъкнали на един идиот с черен FJ, който караше като изоглавен през Искърското дефиле, екипиран подобаващо с ръкавиците на баба му, маратонките от Кауфланд, червена тениска втора употреба и каска тип "динена кора" и се чудите защо аджеба така поднася по завоите - не се чудете - на предната му гума пише ДОТ 0404, а на задната 2405! Е? То остава и да не поднася! Та това са си гуми на кокал! Аз колата карам с по-нови деееба... 
Та какво за тоя с Еф Джея ли? Нищо. Просто идиота бях аз! И понеже се разминах с минимум 1347 моториста, ако някой му е направило впечатление и се чуди тоя с какъв акъл кара така - ами не се чудете - с никакъв. Просто съм се захванал да вкарам в пътя това черно добиче! И понеже тръгнах айде за малко из града, та айде до Нови Искър, та абе я като съм тръгнал, пък то ако има да става ще става и т.н. 

     Някои са запознати с предисторията на добичето, ама за незапознатите да я разкажа с две думи. Първо добичето си се чувстваше добре, щото живееше в една чудесна държава в по-западната част на нашия континет. Хубаво ама годинките му станали повече, та го подменили с нещо по-свежо и младо, а нашето добиче запратили в източна посока - там, където обикновено свършва земният път на такива като него. По пътищата неведоми добичето попадна в мои ръце! А в моите ръце да не си мотор или кола казано накратко... След като му се порадвах и покарах малко, незнайно защо го запокитих в ръчичките на едни страшни майсторета с една голяма бормашина и ножче за изрязване на туй онуй от мойта скромна моторетка! Дупчили каквото дупчили, рязали каквото рязали - тунинговали демек и за да не е бедата само една, после аз с оня акъл дето го нямам купих от един магазин дето отдавна е в небитието (защо ли) някакво световно неизвестно масло, горещо препоръчано ми от въпросния търгаш! Сипах го в горката моторетка и на всичкото отгоре маслото беше твърде рядко като за адските жеги, към които заминах с добичето... Естествено двигателя попрегря и се поразтропа, щото нали... Последва основен ремонт при други майстори, ноооо....понеже винаги има едно но! Понеже моторетката беше някаква механично скопена версия, майсторите решили да я дотунинговат като премахнат там каквото преценили. Крайният резултат беше, че след тунинг 1 и тунинг 2, посмъртно нямаше настройване на карбураторите! Правиха се всякакви опити и накрая си я взех така. Естествено се вкиснах и естествено моторетката я подпрях в един ъгъл на гаража да отлежава и да чака по-добри времена... Преди две години по-добрите времена дойдоха в лицето на Явор и Галин! Сигурно сто пъти сваляха и качваха карбовете и правиха какви ли не варианти, за да ги вкарат що годе в ритъм, а аз оставаше да си направя разработката на основно ремонтирания двигател. Да де, ама нали все няма време, все това, все онова... Миналата година врътнах едни 20-30-40 км и това беше, та днес реших, че е настъпил Денят с главното "Д". Вчера минах на преглед, а днес се щурах насам натам да разработвам двигателя и да вкарам с каране лека полека в някакви норми карбураторите... 

     И в крайна сметка след всичките тези словоизлияния да си дойдем на думата... Откакто взех пак да подкаравам по малко моторетките насам натам и ме позасърбяха пръстите да понапиша някой друг ред за някои от миналите ни пътувания с мотор. В случая на прицел е пътуването ни от 2013-та. Започвам го лека полека. Със сигурност съм забравил доста от подробностите, но все си мисля, че ще остане и какво да ви кажа! А и по-добре късно, отколкото още по-късно.

КРАЙ НА ЛИРИЧЕСКОТО ОТКЛОНЕНИЕ


Към родината на зеления цвят - Грузия 2009 - част 2

    ПРЕДИ ГРУЗИЯ БЯХМЕ В ТУРЦИЯ

      Грузия... Хм, каквото и да напиша, все няма да е пълно, точно и обективно. Оставам с впечатлението, че точно Кавказ и Балканите са двете зони на света, къдете процесите са толкова динамични, непредсказуеми и неописуеми, че не се осмелявам да правя категоризации на тези места...

Към родината на зеления цвят - Грузия 2009 - част 1

     Хубаво нещо са плановете... Цяла година кроене и мъдруване за пътуване с посока "Нордкап", оттук ли ще минем, оттам ли, пък за 15 дни, пък за 20... Ще сме двама, не-петима, ще има и кола, няма да има кола, ще тръгваме през юли, ще тръгваме през август... Пфууу, писна ми! Денят е 30 юли 2009. Ден преди отпътуването за Норвегия. Моторът е стегнат, (измит като никога), багажа посъбран, всички документи налице-визи за Русия, застраховки, зелена карта, всякакви видове валута, шефа предупреден за отсъствието ми... С две думи - само чакаме да стане 4 часа на 31 юли, за да потеглим! И изведнъж...тряяяяс! Абе аз мога ли да е.а майката на всичко? Мога ами, как да не мога! Няма да ходим в Норвегия! Звъня на Стела, за да я уведомя, а тя мисли, че това е част от нескопосаните ми шеги. Не, бре, няма да ходим в Норвегия! Е, как, ами Дългия (това е човекът с колата, който щеше да идва с нас)? Ей сега ще му звънна...

     На следващият ден казвам на Стела, че заминавам за Кавказ. Питам я ще идва ли, или не. Естествено, казва! Е, щом е естествено, утре в 4.30 отпътуваме. Да си готова! Ама къде, ама планове, ама дай да поровим в нета за информация, ама да пиша на някой в Грузия, Армения, Азербайджан, да ни препоръча интересни места! Не, не ме интересува! Тръгваме без никаква подготовка, не искам да имам план, не искам да знам къде отиваме и какво мога да очаквам, не ми се смята бюджет, километри, дни...Каквото дойде! Пълна инпровизация!

Един пенсионерски зиг-заг по близките Балкани

     А бяхме млади... Естествено, звучи банално и клиширано. Но колкото и клишета да изпиша по темата, тя пак ще си е актуална! Не мога да си кривя душата – някак ми се виждаше нереално в сегашно настояще да се дигна да врътна едни илядо килиметъра на мотор по чукари, трънки и глогинки по разните му там Косово, мосово и подобните им и то в рамките на един ден! Е нямаше как! Абсурд! Или вместо да тръгна днес за Норвегия, да се врътна и да тръгна утре за Грузия! Това пък ми звучеше супер ултра нереално! Каква ти Норвегия! Та тя я няма на картата ми на Европа дето висеше (висеШЕ – държа да подчертая) на пирона в спалнята. Или пък прибирайки се от една бърза спонтанна нощна Сърбия, да бъда изненадан подло в гръб и свален от мотора с настървение от Наташа – дворното ни куче! Същата тая Наташа, коята сега първо се чудеше тоя дето иде с двуколесното дали аджеба съм аз, щото недовижда, дали ако евентуално и т.н. въобще си струва да се надигне с пъшкане да ме присрещне, пък за скок въобще и не ставаше дума! Че то някак не и прилягаше на достопочтените години...
 
     Та мани я Наташа, да не се отплесвам, ами ние? За последните години чак не знам какво да кажа... Миналата – дори не запалих мотора в гаража, та да не говорим за каране и мотане по близки или далечни дестинации! По-миналата бяхме замислили едно трипченце по близките нам страни, което завърши с технически проблеми, съкращаване на маршрута, победоносното подпиране на мотора на едно дърво на село и прибиране до Софето с бус взет назаем, който още на третото село му изкипя антифриза, но това е една съвсем друга и различна тема... По-предишната... ами сигурно ще ви прозвучи познато, нооо...замислихме приличен трип по недотам близките нам страни, който завърши с технически проблеми, съкращаване на половината маршрут, още технически проблеми и победоносно подпиране на мотора до една стена в гаража...

     А за тази година ли? Ами след едни 5-600 км на мотор този сезон, които ми се видяха поне десет пъти повече и после три дни не можех да си фокусирам погледа и куцуках и разните му подобни, решихме ей тъй на, почти спонтанно да завъртим едни 1500 балкански километра за 3 дни, което на пръв прочит ми изглеждаше като да сме затръгвали за луната... Па гледахме прогнози, па хотели, па тинтири минтири, па нам си кво си, но излязохме железни – тръгнахме! И не само тръгнахме, но се и върнахме – без технически проблеми, без съкращаване на маршрута по технически причини, щото нещо кръц пръц по машината или по нас, въобще...почти по план!

    И така, ето ни участниците в „Лятна отпуска 2015-та“:
На първо място „Джуниър“ – новото попълнение в яхъра! Ветеран – набор 83-та! Желязно добиче! Палиш, даваш газ и заминаваш за края на света с разход 5 на 100!


     На второ място – обитателят на задната седалка – Поли


     На трето място – Я (хипопотамът от предната седалка)


     И на четвърто място – негово величество

ПЪТЕПИСЪТ

Турция 2012 - част 2

     ПРЕДИ ДА ПОЕМЕМЕ В ПРАВИЛНАТА ПОСОКА БЯХМЕ ТУК   

     Поехме в правилната посока...
 



Турция 2012 - част 1

     За да не изневерявам на традицията (пък и вече ми е излязло име на царят на недовършените пътеписи), след като ви запознах със снимковия мат'рял, традиционно ще започна и пътеписът за тазгодишното ни турско пътешествие, пък се надявам нетрадиционно да взема да го довърша... Ама...Божа работа. Приятно четене, с пожелание за повече и все по-далечни километри на пътуващите моторджии.  

     Всъщност...може би е най-добре да започна с малко суха статистика-ей тъй, от любов към статистиката, а и да не се налага после сто пъти да отговарям кое, колко и защо 

     Моторът - Yamaha XJ 900F - подозирам от далечната 1987 година, въпреки, че в талона му пише друго. 98 к.с. 4-цилиндров редовак. Въздушно-маслено охлаждане. Никакви бензинови помпи (запознатите знаят защо. Изключително мъркащ двигател без почти никакъв разход на масло. Кардан. "Тунингован" с три куфара от по 42 или 45 литра (не съм сигурен колко точно са), чанта за резервоара и водонепромокаем чувал с багажерии вързан върху топ касата. Понеже съм малко чувствителен на тема масла, особено когато затръгвам по Турция (запознатите също знаят защо, този път заложих на Рокойл 15W50 - полусинтетика. Разходът на масло, който ми даде беше около 500 мл за 5200 км, част от което традиционно се стече по левия ми ботуш. Като цяло от маслото не съм напълно доволен, защото при по-високи температури, съединителят ми започваше да "увлича", но както се казва "за толкова пари толкоз!"

     Продължителност:9 дни (при замисъл за 11) и около 5200 изминати км.

     Бюджет: Това е тема,, която не знам защо ги вълнува хората, при положение, че е толкова разтегливо понятие, но все пак - около 2000 лв. По груби сметки около половината са изхарчени за бензин (средна цена в Турция към него момент от 3.75 лв за литър 95). Цена на ферибота-8 лв за двама човека плюс мотор в едната посока. Цена на магистралата в участъка, в който сме карали (между Сакария и Гереде - около 160 км) - 8.50 лв. Цена на къмпинга, в който спахме в Кападокия - 25 лв на ден за двама човека+мотор+палатка. Цена на по-непретенциозните хотели извън силно туристическите места 35-40 лв за двойна стая.

     Документи Червен паспорт, зелена карта и талон на мотора.

     Ограничения за скорост: Понеже има промяна в позволената скорост за мотори... Актуалната в момента е: 120 км/ч по магистрала, 110 км/ч - автомобилен път (повечето пътища в Турция реално са такива), нормален междуградски път - 90 км/ч, в населено място 60 км/ч. Другото характерно е, че преди имаше 10% толеранс, т.е. ако позволената скорост беше 70, можеше да се кара със 77 без проблеми. Сега това вече го няма. Глобите за превишена скорост са солени! Мен през 2009-та са ме глобявали - за 26 км над позволената скорост - 256 лв, за 11 км над позволената-128 лв! Сега не знам как са, но доколкото схванах са до 850 лв според зависи с колко над ограничението си!

     А сега   П Ъ Т Е П И С Ъ Т  :

Балканкан *

* - заглавието е заимствано от небезизвестният филм на Дарко Митревски


     Бях се зарекал, че повече няма да напиша кьорав пътепис и понеже хич няма да се учудя някой да ми изрови написаните думи и да каже, че не държа на тях, започвам с уговорката, че това по-долу далеч не е пътепис, а по-скоро някои снимки от едно пътуване с малко прибавен текст между тях, без особена връзка и без художествена стойност! Приятно гледане/четене! 

     Ранната есен на 2010-та. Казано по-иначе- първият уикенд на септември... Времето е отвратително и аз се каня да направя една изтощителна и интересна обиколка на близките Балкани. За съжаление, както после се оказа, това ми беше последното сериозно каране за сезона...