Имало едно време - пътепис /Олеле малеле по сръбски/

     Към предходната част  Т У К

 

     Ден след Гергьовден 2016-та. Отново в Сърбия. Отново във филма...

     Бях отново в Сърбия. Спрях на първата възможна отбивка след границата.

     От едната страна на пътя имаше някакъв типично по балкански запуснат и затворен за по-добри времена мотел, а от другата цял автобус с баби, които вдигаха врява пред другото западнало кръчме – отсреща. Естествено шоферът ги беше спрял пред работещото кръчме, а аз тъй като не исках да се бутам при бабите, се задоволих със затвореното.  Нещо ми дойдоха в повече границите тези дни и стана каша – откъде, закъде, накъде... Принудих се да отворя картата, за да видя в крайна сметка накъде трябваше да карам, за да вляза в Косово и дали в крайна сметка бях уцелил граничният пункт за към Митровица или се бях тотално объркал и кой знае къде щях да попадна карайки по читавия иначе път, който следвах.

    Мдааа...имах някакви си 25 километра до следващия граничен пункт. Ма на много нагъсто ги бяха нацвъкали тея пунктове, бре!

Viva la майсторе... или част поредна от сагата "Борбата с вятърните мелници"

    Имало едно време, ама доста едно време, да не кажем в миналия век един мотор! Расов кон! Неговата родина била една далечна страна - Страната на изгряващото слънце! Всичко в него издавало расовия му произход и потекло. Както се казва "роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет", моторчето се оказало собственост на някакъв човечец в една далечна страна - страната на лилавите крави и скъпите часовници.

     Поживяло, каквото поживяло в тая приказна страна моторчето и дошло време стопанинът му да се обзаведе с още по-расов жребец! Точно тогава минал един мустакат шкембелия с преобладаващо тъмен оттенък и купил горкото моторче като го отвел далееееч на изток в една не толкова приказна страна с много дупки по пътищата, диво и безконтролно движение и пълна с подобни шкембелии със засукани мустаци и неподдържани бради, лъскави тенекиени ланци, смърдящи на пот, чесън и бира. Тук в този момент рязко свършва приказната част на разказчето ни и падаме с гръм и трясък в уродливата ни реалност!