Сръбски фотопис (поредно издание)

     Така или иначе ме броят за отявлен сърбофил... Така или иначе пъпа ми явно е хвърлен на запад от западната българска граница... Така или иначе историите отпреди 100 и повече години не ме вълнуват... Така или иначе било квото било... Така или иначе и в Турция обичам да пътувам, ама видиш ли били ни тъпкали 500 години... Ами тъпкали са ни... Ама те и гърчолята са ни тъпкали, пък по гръцките курорти има повече българи отколкото местни... Така или иначе ако ти трябва някой по някой празник е по-вероятно да го срещнеш по гръцко отколкото на мегдана на Софето да речем... Така или иначе съм на мнение, че да се бърка туризма с емиграцията, туризма с политиката, туризма с миналото не е особено адекватно от съвременна глобалистична гледна точка...

Пътеписче (Вариант 2 - със снимков материал)

     Всичко започна в събота по обед. Отдавна ми се въртеше в главата едно балканско маршрутче, та не намирах по сгоден момент от сегашния да го врътна. Позачудих се, попочесох се, та пуснах една бърза тема във форума, врътнах набързо някакъв маршрут, минах смених малко пари, уведомих шефа, че няма да ме има в неделя (нищо, че не ми е работен ден по принцип, по трудов договор, по божиите закони и прочие. Че кой ти гледа подобни неща у наш'та мила фирма!? И при мен като при повечето български работодатели положението беше ала крепостното селячество в Русия през 17-ти век. Винаги на полусъединител, без право да "не си чуваш" телефона, винаги запълващ с готовност всякакви дупки и откровени пробиви в гнилата в самата си същност специфика на работата, но за сметка на това винаги ми се напомняше, че няма какво да мрънкам, защото в другите фирми ехееееее....нали и т.н. колко било по-зле). За какво ви занимавам с всичките тези глупости ли? Ами, защото тъкмо разтоварих колата от всевъзможните служебни боклуци, които ми пълнят багажника, наместих я на улицата пред гаража, извадих мотора, заредих и се прибрах вкъщи (живея на 30 км от гаража и 25 от работното си място), когато телефона иззвъня. Помислих, че е някой мераклия за каране (нали си бях оставил телефона в темата за пътуването) и вдигнах с готовност. Пфуууу....клиент. Няма лошо де! Обясних му любезно, че не съм на работа, но ще пратя колега, който ще му свърши работа и затворих. Нали трябва да се учим да работим по европейски! Нали ни учат, че клиент не се връща! Нали сега всички реват (и най-вече моят шеф), че било криза и си било ебало мамата и било борба за оцеляване и не знам си кво си още, та аз като съвсем съвестен служител звъннах на шефа да му дам уговорения клиент та да изкара някой лев! Не можел щото правел нещо... Викам му ок, ама дай го някой от колегите, аз какво да го правя клиента? Отсреща се чу канонада от приказки и все не в моя полза! Все такива съм ги вършел, не съм ли можел да отида аз да свърша работа, а съм го занимавал! Кой да пратил? Ма откъде да знам кой бре, шефе? Нали за това си шеф! Този не можел щото бил с него, оня бил зает, третия бил на риба, да се оправям! Да съм ходел аз! Ама как да ходя аз бре, шефе? Нали ти казах, че няма да ме има? С мотора съм, а съм си и вкъщи! Изпокарахме се и затворих телефона... Звъннах на един колега. Днес почивал. Звъннах на друг. Как сте? Има ли работа? Няма. Много сме зле... Ами да ти дам да изкараш едни бързи пари! Ааааа....ми тооооо.....абееееее..... Ама що не ви....... Айде успяха да ми съсипят слъневия следобед... Прибрах мотора, а бях обещал на децата да ги повозя из района и с кисела физиономия започнах да се подготвям за сутрешното ми пътуване, което започна с фалстарт още преди да е започнало всъщност. То пък какво ли толкова да се подготвям? Позабърсах си каската и ботушите, надникнах да видя какво има в куфара, че обикновено разхождам напред назад не особено логични неща. Я да видя... Дъждобран. Добрееее. Още един. Повъртях го, повъртях го, та се зачудих къде да го прибера и го мушнах обратно в куфара. Някакво жило. Оооокей. Отдолу се виждаха някакви други работи-предполагам, че бяха инструменти, но чак до там не ми се бъркаше така че ги оставих и тях. В хладилника намерих две консерви и бутилка с вода. Сложих ги и тях заедно с половин хляб и една вилица и лъжица, с което приключих подготовката за утрешния ден. А да...за малко да си забравя паспорта и зелената карта! Хвърлих ги в якето и доволен от резултата, но все още със доста кисел вкус в устата от служебните разправии подкарах косачката из двора. Така де - дет се вика малко упражнения на сухо преди да стартирам утре рано рано!

До Погановския манастир по Великден (2011-та)

    Понеделник след Великден или по-скоро понеделник НА Великден. Учудващо, но се оказа, че нямаме никакви ангажименти за деня... То и пари не ни се намираха. Предният ден се бях върнал от една тържествена великденска обиколка в съседни нам държави, та и някак се чувствах заситен на дълги преходи. Тези фактори някак от само себе си набелязаха лежерната следобедна дестинация, намираща се на 100 км от нашата горска къщурка-Погановския манастир в Сърбия, или за феновете на историята - в Западните покрайнини.

Сръбски фотопис

    Денят е неделя, а времето перфектно за една кра(о)тка разходка из пределите на западната ни съседка Сърбия. Крайната цел на пътуването е Дяволския град край Куршумлия. Спомняте си може би, миналата година конкурсът за новите седем (или май бяха повече) чудеса на света и там в пряка битка за челното място с нашите белоградчишки скали, беше именно Дяволският град!