До Погановския манастир по Великден (2011-та)

    Понеделник след Великден или по-скоро понеделник НА Великден. Учудващо, но се оказа, че нямаме никакви ангажименти за деня... То и пари не ни се намираха. Предният ден се бях върнал от една тържествена великденска обиколка в съседни нам държави, та и някак се чувствах заситен на дълги преходи. Тези фактори някак от само себе си набелязаха лежерната следобедна дестинация, намираща се на 100 км от нашата горска къщурка-Погановския манастир в Сърбия, или за феновете на историята - в Западните покрайнини.

След I'll be back логично следва аз отново съм тук

ТЕГАВАТА ЧАСТ

     Такаааа….каза Моканина и въздъхна дълбоко….

     Някои ме помнят, други не, трети не щат да си ме спомнят, но и за тези и за онези ей ме на – пак съм тук:)

     Ще кажете къде изчезнах? Е, къде… Тук съм си! Ама знаете – едно, друго, трето, пето, осмо… Поостарях, пообезпаричих се, проблеми с децата, криза на средната възраст, едно, друго. Купихме си ван (демек класически пример за средностатистически надебелял, омързеливил се чичко) и лека полека вместо да изкарам мотора, викам абе, я с колата, че може да валииииии, че ми е студенооооо, че малко багаж може да сложим отзадееее… Пък като повечето хора в средна възраст, реших, че искам някаква промяна и хоп – купихме си една къщурка в едно селце в прованса с идеята да ходим да садим домати и да дишаме чист въдух. Да де ама то само със салата и чист въздух не става! Трябва и ракия! А за ракията си трябват и пари! Па и дет се вика кило сирене трябва да сложиш в хладилника! Оооо, па то и хладилник трябва да си купиш преди това, па и ток да ти прекара някой, пък кухня, да има къде да си нарежеш салатката и стана….. Сещате се! Работата замириса на пари! А пари нема естествено:) И надали ще изненадам някого с константната максима, че на село чушки и домати можеш да си копаш на воля, ала пари се изкарват трудно. Ма много трудно! Викам си ще поробувам още година, две на досегашната работа и ще се махам (Щото тя сегашната работа е чудна – изкарваш някой лев ама…ама ти се полагат два почивни дни в месеца (евентуално), три-четири по Коледа (евентуално) и 7-8 лятото (евентуално) и естествено без да ти ги плащат, щот то у нашата фирма шефа още не беше се изучил дотам, че да е чел (или поне чувал) за това книжле наречено Кодекс на труда). Та викам още малко и ще се махам, ама…Ама имота си гълта и гълта финикийски знаци, докато лека полека придобива вид на изглед… И времето върви. И ние си стареем. И моторите все са „още малко и”, „само ето това и”, „чакай да оправим тази сметка и”… На някои им звучи познато, убеден съм:)

 
     Пък се захванах да уча нов занаят, ама то не става както човек си го мисли – месец, два, три и потичат парите и ставаш дъ фърст, дъ бест, дъ най-шукар в бранша и беш на село да слушаш птички, да пушиш тревички и прочие убавини… И така докато:

Сръбски фотопис

    Денят е неделя, а времето перфектно за една кра(о)тка разходка из пределите на западната ни съседка Сърбия. Крайната цел на пътуването е Дяволския град край Куршумлия. Спомняте си може би, миналата година конкурсът за новите седем (или май бяха повече) чудеса на света и там в пряка битка за челното място с нашите белоградчишки скали, беше именно Дяволският град!