Vršac като (само)цел /недовършен/

     Вършац.... Какъв е сега тоя Вършац ще кажете? Е как какъв? Вие „Мъртав ладан“ не сте ли гледали, дами и господа? Мммм? Е, те там не помните ли, че всички пътуваха точно за Вършац...

    Та като ми се е забил у главата тоя пусти Вършац и няма отърване! Пусто пробвах с това дето ми е по-подръка – нашенския Вършец, ама не е същото... А и във Вършец съм ходил много пъти, а във Вършац не съм! И ме гложди, та гложди...няма сън! И пусто като ти влезе мухата в подпокривното пространство и няма отърване! И колкото по се каня и планирам, толкова по нещата се объркват! Вече няколко пъти затръгвам в лелеяната посока и все нещо ми спъва добрите налудничави намерения....

Некои размисли при едно пътуване към Долни Милановац 10 години по-късно /недовършен/

                                                     УВОДЪТ:

      Еееех, Белчо, Белчо, сложно нещо е животът! - рече Моканина и следейки с половин око ДжиПиЕса, подкара говедата, пардон бежанците през граничната бразда...
Нерде Ямбол, нерде Стамбул... Къде ти баба Илийца, къде ти дяда ти Йоца, па хептен къде ти моторизъмът до Долни Милановац, ама нейсе! Вече ни баба ти Илийца е баба ти Илийца, ни моторизъмът моторизъм, ни пътуването до Долни Милановац пътуване... То и Долни Милановац вече не бе оня Долни Милановац отпреди десет години, та....

     Седя си значи и си мисля (с преобладаване на седенето разбира се), че ето точно утре правя нещо като полуюбилей, демек ставам на 45 годинки. Младеж отвсякъде та дрънкам! Дрънкам, ама не на семки и бонбонки, а на хапчета, наднормено тегло, люто безпаричие и повехнали мечти. Нейсе...по-добре от нищо... Естествено отдавна не бях активен моторист, да не говорим, че бях в етап на последните си напъни вял моторизъм, но човек като стане на едни такива годинки като по-горе цитираните някак по-отгоре ( по-мъдро и философски) започва да възприема реалността! Отдавна са му минали илюзорните напъни да електрифицира Луната, да прави революции, кариера, да пише научни трудове и прочие и прочие... В този ред на мисли ми беше ясно, че рожден ден традиционно няма да правя. Едно традиционно не правя, второ нямах желание, трето рождения ми ден беше точно след бала на децата, та щяхме доволно да сме си отяли и отпили, така че можеше да насоча взора си в друга посока. Поли даде тласък на размислите в посока някакво минипътуване с моторетката, а мен повече подкана не ми трябваше! Речено отсечено!

Видин, Сърбия - част 2

          Първата част беше публикувана преди мноооого време  Т У К


          Винаги съм казвал, че подобно на времето, пространството също е едно изключииително разтегливо и абстрактно понятие! Видин винаги ми се е струвал, че е на онова на географията и то не, защото е сбутан ей там нейде у горния ляв ъгъл на картата, а защото не помня някога достъпът до него да е бил лесен и безпроблемен! Колчем сме затръгвали натам, или Петрохан ще е в ремонт, или точно обратното – ще има крещяща нужда от ремонт и няма да става за каране, или магистрала „Хемус“ ще е в ремонт (апропо, тя е в такъв откакто свят светува и очевдино нейните ремонти ще надживеят апокалипсиса на света), или път Е 79 ще е нещо безподобно като подобие на път, или ще е затворен и ще е пренасочен през Арчар, който също е мани-мани...Въобщеее...малко трудно е за квалифициране пътната ситуация в милия ни Северозапад! Вярно, има много забутани дестинации по нашенско, но такова отсвирване от всички видове институции у родната ни държава, като към видинско, комай...нема!