Некои размисли при едно пътуване към Долни Милановац 10 години по-късно /недовършен/

                                                     УВОДЪТ:

      Еееех, Белчо, Белчо, сложно нещо е животът! - рече Моканина и следейки с половин око ДжиПиЕса, подкара говедата, пардон бежанците през граничната бразда...
Нерде Ямбол, нерде Стамбул... Къде ти баба Илийца, къде ти дяда ти Йоца, па хептен къде ти моторизъмът до Долни Милановац, ама нейсе! Вече ни баба ти Илийца е баба ти Илийца, ни моторизъмът моторизъм, ни пътуването до Долни Милановац пътуване... То и Долни Милановац вече не бе оня Долни Милановац отпреди десет години, та....

     Седя си значи и си мисля (с преобладаване на седенето разбира се), че ето точно утре правя нещо като полуюбилей, демек ставам на 45 годинки. Младеж отвсякъде та дрънкам! Дрънкам, ама не на семки и бонбонки, а на хапчета, наднормено тегло, люто безпаричие и повехнали мечти. Нейсе...по-добре от нищо... Естествено отдавна не бях активен моторист, да не говорим, че бях в етап на последните си напъни вял моторизъм, но човек като стане на едни такива годинки като по-горе цитираните някак по-отгоре ( по-мъдро и философски) започва да възприема реалността! Отдавна са му минали илюзорните напъни да електрифицира Луната, да прави революции, кариера, да пише научни трудове и прочие и прочие... В този ред на мисли ми беше ясно, че рожден ден традиционно няма да правя. Едно традиционно не правя, второ нямах желание, трето рождения ми ден беше точно след бала на децата, та щяхме доволно да сме си отяли и отпили, така че можеше да насоча взора си в друга посока. Поли даде тласък на размислите в посока някакво минипътуване с моторетката, а мен повече подкана не ми трябваше! Речено отсечено!

Видин, Сърбия - част 2

          Първата част беше публикувана преди мноооого време  Т У К


          Винаги съм казвал, че подобно на времето, пространството също е едно изключииително разтегливо и абстрактно понятие! Видин винаги ми се е струвал, че е на онова на географията и то не, защото е сбутан ей там нейде у горния ляв ъгъл на картата, а защото не помня някога достъпът до него да е бил лесен и безпроблемен! Колчем сме затръгвали натам, или Петрохан ще е в ремонт, или точно обратното – ще има крещяща нужда от ремонт и няма да става за каране, или магистрала „Хемус“ ще е в ремонт (апропо, тя е в такъв откакто свят светува и очевдино нейните ремонти ще надживеят апокалипсиса на света), или път Е 79 ще е нещо безподобно като подобие на път, или ще е затворен и ще е пренасочен през Арчар, който също е мани-мани...Въобщеее...малко трудно е за квалифициране пътната ситуация в милия ни Северозапад! Вярно, има много забутани дестинации по нашенско, но такова отсвирване от всички видове институции у родната ни държава, като към видинско, комай...нема!

Yamaha FJ1200 - oт бракуване към експлоатация

     Странно заглавие ще кажете? Странно е – да. По подобие на една моя тема за един друг мотор, която бях нарекал „От продажба към реставрация“ и понеже с тоя ми мотор ситуацията е сходна, то, резонно и заглавието е сходно. Както и да е.... Не заглавието е важно, а съдържанието.

      Странен раздел ще кажете? Странен – да. Всички, които ме познават, знаят за мен две неща – че за мен моторизъм = мототуризъм и в пълното съответствие с тея ми идеали, по форумите ( и не само) пиша основно в раздели и по теми касаещи туризма с МПС ( в частност двуколесно с двигател), от друга страна техническата ми грамотност клони към нула, съответно е малко смешно и нелогично да пиша по технически въпроси, но...в живота има и обрати, така да се каже. С други думи от „Дзен и изкуството...“ съм наблегнал на частта с изкуството и с возенето с мотоциклет, а всичко касаещо бурмички, гайки, копчета, ключета, отверки и прочие съм го минал както се казва „по диагонал“.

      Странно е ще кажете, че пиша тук, където (почти) никой не пише. Странно е – да. Но би било странно, ако търся полемика, а аз не търся такава. Просто искам да разкажа една история за един мотор, която да остане там някъде – в нета...

     Преди да започна по същество ми се ще да вметна още няколко работи, които се сещам ей така, на прима виста:

     Първо - обикновено имам доста силно изразена позиция и мнение по всякакви въпроси, но в тази тема ще се постарая да обера максимално личната си позиция, чувства и емоции по въпросите, които ще разисквам. С две думи – ще се старая да е по-скоро фактология и констатации, отколкото каквото и да било друго.

     Второ – не ми е идеята да създавам глупави и безсмислени спорове, нито да се явявам арбитър или последна инстанция по каквито и да било въпроси, така че ако някой се е разпознал и се е почувствал засегнат или де да знам какво точно от моите писания, толкова по-зле за него! Вече съм навлязал във възрастта, когато съм спрял с илюзиите, че ще променя света, или че ще съумея да преборя глада в Сомалия, или че ще променя нещо (и някого) като скачам като петле в търсене на „правдата“. Всеки има неговата си „правда“ и аз уважавам правото на мнение и позиция на всеки един човек. Естествено, вече съм на позицията, че голяма част от нещата в тоя живот са породени „от собствена глупост“, така че по отношение на изстрадалата ми моторетка важи същото с пълна сила!

     Трето – повечето хора знаят доста крайната ми позиция на тема „майстори“. Това не се е променило с времето, сигурно няма и да се промени. За съжаление и себе си слагам в злощастната категория „майстор“, и за себе си нямам Бог знае какво мнение по отношение на майсторлъка и празните майсторски обещания и басни...

     И сега – историята на Черньо по същество: