Да гледаш и да не виждаш

     Гледаш ли, гражданино? Гледаш ли?

     Виждаш ли лъскавите витрини? Виждаш ли новите молове? Виждаш ли големите коледни намаления? Видя ли новото палто на комшийката от седмия етаж? Видя ли лъскавото колело на Пешока? Пешока –оня същия,  ахмака от съседния вход? А преглътна ли сухо със завист, бъркайки тайно в празния си джоб?

     Видя ли, за кой ли път, нулите в банковата си сметка, обръщайки поглед след поредното профучаващо бентли или порше? Почеса ли се умно, пресмятайки колко ли стотин години трябва да работиш за да си купиш такова, сучейки нервно между пръстите си смачканото билетче за метрото?

     Видя ли числата от тотото, победителят от Биг брадър, Май фадър, Сървайвър, Екс фактор, Купи трактор? Видя ли промоциите в кварталния супермаркет? Прерови ли за стотен път Продавалника? А базар точка бг? Щото моят базар е по-добър от твоят базар? Нали така, гражданино?

     А видя ли, уважаеми гражданино, шляпайки в калните локви, сирачето на тротоара? Не си, казваш? Та то стои и проси там четвърта година! А видя ли дрипавата старица, хранеща гълъбите на ъгъла на „Алабин“ и „Витошка“? Да, да, точно там, срещу „Макдоналдс“, гражданино! Не се сещаш, казваш. За „Макдоналдс“ се сещаш, но за старицата...

    А не видя ли човекът с бастуна в трамвая? Да, оня същият, който едвам се крепеше над главата ти, докато ти седейки удобно се любуваше на събраните лайкове във фейсбук?

    А видя ли тъгата в очите на клошаря мъкнещ камара с кашони, по-висока от него? Видя ли изобщо клошаря? Та той мина край теб! Та той се отърка с мазния си ръкав във новото ти „мъпет“ яке?

    Виждаш ли, гражданино, слепият дядо Йоцо как гледа трена? Но той е сляп, казваш! Той е художествена измислица!

    А ти „окат“ ли си, гражданино? Ти не си измислица! Ти трябва да гледаш!

    А гледаш ли... 

Значи значи...(пътепис) - част 1

    

       Значи, мъчеше си ме носталгия по добрите стари времена (а защо старите времена винаги спадат в категорията „добри”, това за мен си беше непонятно), имах някакви два свободни дни (да не повярваш!), Поли беше на работа, демек отпадаше от планирането, а и без това трябваше да тествам Черньо (моторът, който ми късаше нервите от години по разни причини), което пък от своя страна означаваше само едно-че трябва да съм в пределите на милата татковина, та да е по-лесно прибирането с платформа ако се наложи и впредвид гореизброените обстоятелства реших да намина към Видин на сбирката на БАГ. С БАГ нямах кой знае колко общо, като изключим познанството ми с някои от членовете на дружинката, но реших да им се натреса. Не непоканен, разбира се! Чух се с Гошо Видински, уточнихме се къде и кога се събират, декларирах присъствието си, резервирах си хотелче през нета, че да не се чудя къде да отсядам и в уречения ден, врътнах ключа на Черньо и отпраших в посока Видин. 

Пътеписче (Вариант 2 - със снимков материал)

     Всичко започна в събота по обед. Отдавна ми се въртеше в главата едно балканско маршрутче, та не намирах по сгоден момент от сегашния да го врътна. Позачудих се, попочесох се, та пуснах една бърза тема във форума, врътнах набързо някакъв маршрут, минах смених малко пари, уведомих шефа, че няма да ме има в неделя (нищо, че не ми е работен ден по принцип, по трудов договор, по божиите закони и прочие. Че кой ти гледа подобни неща у наш'та мила фирма!? И при мен като при повечето български работодатели положението беше ала крепостното селячество в Русия през 17-ти век. Винаги на полусъединител, без право да "не си чуваш" телефона, винаги запълващ с готовност всякакви дупки и откровени пробиви в гнилата в самата си същност специфика на работата, но за сметка на това винаги ми се напомняше, че няма какво да мрънкам, защото в другите фирми ехееееее....нали и т.н. колко било по-зле). За какво ви занимавам с всичките тези глупости ли? Ами, защото тъкмо разтоварих колата от всевъзможните служебни боклуци, които ми пълнят багажника, наместих я на улицата пред гаража, извадих мотора, заредих и се прибрах вкъщи (живея на 30 км от гаража и 25 от работното си място), когато телефона иззвъня. Помислих, че е някой мераклия за каране (нали си бях оставил телефона в темата за пътуването) и вдигнах с готовност. Пфуууу....клиент. Няма лошо де! Обясних му любезно, че не съм на работа, но ще пратя колега, който ще му свърши работа и затворих. Нали трябва да се учим да работим по европейски! Нали ни учат, че клиент не се връща! Нали сега всички реват (и най-вече моят шеф), че било криза и си било ебало мамата и било борба за оцеляване и не знам си кво си още, та аз като съвсем съвестен служител звъннах на шефа да му дам уговорения клиент та да изкара някой лев! Не можел щото правел нещо... Викам му ок, ама дай го някой от колегите, аз какво да го правя клиента? Отсреща се чу канонада от приказки и все не в моя полза! Все такива съм ги вършел, не съм ли можел да отида аз да свърша работа, а съм го занимавал! Кой да пратил? Ма откъде да знам кой бре, шефе? Нали за това си шеф! Този не можел щото бил с него, оня бил зает, третия бил на риба, да се оправям! Да съм ходел аз! Ама как да ходя аз бре, шефе? Нали ти казах, че няма да ме има? С мотора съм, а съм си и вкъщи! Изпокарахме се и затворих телефона... Звъннах на един колега. Днес почивал. Звъннах на друг. Как сте? Има ли работа? Няма. Много сме зле... Ами да ти дам да изкараш едни бързи пари! Ааааа....ми тооооо.....абееееее..... Ама що не ви....... Айде успяха да ми съсипят слъневия следобед... Прибрах мотора, а бях обещал на децата да ги повозя из района и с кисела физиономия започнах да се подготвям за сутрешното ми пътуване, което започна с фалстарт още преди да е започнало всъщност. То пък какво ли толкова да се подготвям? Позабърсах си каската и ботушите, надникнах да видя какво има в куфара, че обикновено разхождам напред назад не особено логични неща. Я да видя... Дъждобран. Добрееее. Още един. Повъртях го, повъртях го, та се зачудих къде да го прибера и го мушнах обратно в куфара. Някакво жило. Оооокей. Отдолу се виждаха някакви други работи-предполагам, че бяха инструменти, но чак до там не ми се бъркаше така че ги оставих и тях. В хладилника намерих две консерви и бутилка с вода. Сложих ги и тях заедно с половин хляб и една вилица и лъжица, с което приключих подготовката за утрешния ден. А да...за малко да си забравя паспорта и зелената карта! Хвърлих ги в якето и доволен от резултата, но все още със доста кисел вкус в устата от служебните разправии подкарах косачката из двора. Така де - дет се вика малко упражнения на сухо преди да стартирам утре рано рано!