На следващият ден казвам на Стела, че заминавам за Кавказ. Питам я ще идва ли, или не. Естествено, казва! Е, щом е естествено, утре в 4.30 отпътуваме. Да си готова! Ама къде, ама планове, ама дай да поровим в нета за информация, ама да пиша на някой в Грузия, Армения, Азербайджан, да ни препоръча интересни места! Не, не ме интересува! Тръгваме без никаква подготовка, не искам да имам план, не искам да знам къде отиваме и какво мога да очаквам, не ми се смята бюджет, километри, дни...Каквото дойде! Пълна инпровизация!
четвъртък, 13 октомври 2016 г.
Към родината на зеления цвят - Грузия 2009 - част 1
Хубаво нещо са плановете... Цяла година кроене и мъдруване за пътуване с посока "Нордкап", оттук ли ще минем, оттам ли, пък за 15 дни, пък за 20... Ще сме двама, не-петима, ще има и кола, няма да има кола, ще тръгваме през юли, ще тръгваме през август... Пфууу, писна ми! Денят е 30 юли 2009. Ден преди отпътуването за Норвегия. Моторът е стегнат, (измит като никога), багажа посъбран, всички документи налице-визи за Русия, застраховки, зелена карта, всякакви видове валута, шефа предупреден за отсъствието ми... С две думи - само чакаме да стане 4 часа на 31 юли, за да потеглим! И изведнъж...тряяяяс! Абе аз мога ли да е.а майката на всичко? Мога ами, как да не мога! Няма да ходим в Норвегия! Звъня на Стела, за да я уведомя, а тя мисли, че това е част от нескопосаните ми шеги. Не, бре, няма да ходим в Норвегия! Е, как, ами Дългия (това е човекът с колата, който щеше да идва с нас)? Ей сега ще му звънна...
На следващият ден казвам на Стела, че заминавам за Кавказ. Питам я ще идва ли, или не. Естествено, казва! Е, щом е естествено, утре в 4.30 отпътуваме. Да си готова! Ама къде, ама планове, ама дай да поровим в нета за информация, ама да пиша на някой в Грузия, Армения, Азербайджан, да ни препоръча интересни места! Не, не ме интересува! Тръгваме без никаква подготовка, не искам да имам план, не искам да знам къде отиваме и какво мога да очаквам, не ми се смята бюджет, километри, дни...Каквото дойде! Пълна инпровизация!
На следващият ден казвам на Стела, че заминавам за Кавказ. Питам я ще идва ли, или не. Естествено, казва! Е, щом е естествено, утре в 4.30 отпътуваме. Да си готова! Ама къде, ама планове, ама дай да поровим в нета за информация, ама да пиша на някой в Грузия, Армения, Азербайджан, да ни препоръча интересни места! Не, не ме интересува! Тръгваме без никаква подготовка, не искам да имам план, не искам да знам къде отиваме и какво мога да очаквам, не ми се смята бюджет, километри, дни...Каквото дойде! Пълна инпровизация!
Един пенсионерски зиг-заг по близките Балкани
А бяхме млади... Естествено, звучи банално и клиширано. Но колкото и
клишета да изпиша по темата, тя пак ще си е актуална! Не мога да си
кривя душата – някак ми се виждаше нереално в сегашно настояще да се
дигна да врътна едни илядо килиметъра на мотор по чукари, трънки и
глогинки по разните му там Косово, мосово и подобните им и то в рамките
на един ден! Е нямаше как! Абсурд! Или вместо да тръгна днес за
Норвегия, да се врътна и да тръгна утре за Грузия! Това пък ми звучеше
супер ултра нереално! Каква ти Норвегия! Та тя я няма на картата ми на
Европа дето висеше (висеШЕ – държа да подчертая) на пирона в спалнята.
Или пък прибирайки се от една бърза спонтанна нощна Сърбия, да бъда
изненадан подло в гръб и свален от мотора с настървение от Наташа –
дворното ни куче! Същата тая Наташа, коята сега първо се чудеше тоя дето
иде с двуколесното дали аджеба съм аз, щото недовижда, дали ако
евентуално и т.н. въобще си струва да се надигне с пъшкане да ме
присрещне, пък за скок въобще и не ставаше дума! Че то някак не и
прилягаше на достопочтените години...
Та мани я Наташа, да не се отплесвам, ами ние? За последните години чак не знам какво да кажа... Миналата – дори не запалих мотора в гаража, та да не говорим за каране и мотане по близки или далечни дестинации! По-миналата бяхме замислили едно трипченце по близките нам страни, което завърши с технически проблеми, съкращаване на маршрута, победоносното подпиране на мотора на едно дърво на село и прибиране до Софето с бус взет назаем, който още на третото село му изкипя антифриза, но това е една съвсем друга и различна тема... По-предишната... ами сигурно ще ви прозвучи познато, нооо...замислихме приличен трип по недотам близките нам страни, който завърши с технически проблеми, съкращаване на половината маршрут, още технически проблеми и победоносно подпиране на мотора до една стена в гаража...
А за тази година ли? Ами след едни 5-600 км на мотор този сезон, които ми се видяха поне десет пъти повече и после три дни не можех да си фокусирам погледа и куцуках и разните му подобни, решихме ей тъй на, почти спонтанно да завъртим едни 1500 балкански километра за 3 дни, което на пръв прочит ми изглеждаше като да сме затръгвали за луната... Па гледахме прогнози, па хотели, па тинтири минтири, па нам си кво си, но излязохме железни – тръгнахме! И не само тръгнахме, но се и върнахме – без технически проблеми, без съкращаване на маршрута по технически причини, щото нещо кръц пръц по машината или по нас, въобще...почти по план!
И така, ето ни участниците в „Лятна отпуска 2015-та“:
На първо място „Джуниър“ – новото попълнение в яхъра! Ветеран – набор 83-та! Желязно добиче! Палиш, даваш газ и заминаваш за края на света с разход 5 на 100!
На второ място – обитателят на задната седалка – Поли
На трето място – Я (хипопотамът от предната седалка)
И на четвърто място – негово величество
Та мани я Наташа, да не се отплесвам, ами ние? За последните години чак не знам какво да кажа... Миналата – дори не запалих мотора в гаража, та да не говорим за каране и мотане по близки или далечни дестинации! По-миналата бяхме замислили едно трипченце по близките нам страни, което завърши с технически проблеми, съкращаване на маршрута, победоносното подпиране на мотора на едно дърво на село и прибиране до Софето с бус взет назаем, който още на третото село му изкипя антифриза, но това е една съвсем друга и различна тема... По-предишната... ами сигурно ще ви прозвучи познато, нооо...замислихме приличен трип по недотам близките нам страни, който завърши с технически проблеми, съкращаване на половината маршрут, още технически проблеми и победоносно подпиране на мотора до една стена в гаража...
А за тази година ли? Ами след едни 5-600 км на мотор този сезон, които ми се видяха поне десет пъти повече и после три дни не можех да си фокусирам погледа и куцуках и разните му подобни, решихме ей тъй на, почти спонтанно да завъртим едни 1500 балкански километра за 3 дни, което на пръв прочит ми изглеждаше като да сме затръгвали за луната... Па гледахме прогнози, па хотели, па тинтири минтири, па нам си кво си, но излязохме железни – тръгнахме! И не само тръгнахме, но се и върнахме – без технически проблеми, без съкращаване на маршрута по технически причини, щото нещо кръц пръц по машината или по нас, въобще...почти по план!
И така, ето ни участниците в „Лятна отпуска 2015-та“:
На първо място „Джуниър“ – новото попълнение в яхъра! Ветеран – набор 83-та! Желязно добиче! Палиш, даваш газ и заминаваш за края на света с разход 5 на 100!
ПЪТЕПИСЪТ
Абонамент за:
Публикации (Atom)