Сръбски фотопис

    Денят е неделя, а времето перфектно за една кра(о)тка разходка из пределите на западната ни съседка Сърбия. Крайната цел на пътуването е Дяволския град край Куршумлия. Спомняте си може би, миналата година конкурсът за новите седем (или май бяха повече) чудеса на света и там в пряка битка за челното място с нашите белоградчишки скали, беше именно Дяволският град!

Некои размисли за едно пътуване до Долни Милановац

Трактат за пътуване до Долни Милановац

     Част първа: Как се планира и подготвя подобно пътуване?

     Идеята: То всъщност такава май нямаше. Гледах някъде някаква прогноза за времето, мярна ми се нещо като 12-15 градуса без валежи, видях, че тази неделя не ми се очертава да съм на работа и готово! Идеята я имаше!

     Изборът на дестинация: Това всъщност е нещото, което ми отне маааалко повече време. Минута, за да реша, че ще е Сърбия (подмотваха ми се някакви сръбски пари вкъщи и това донякъде наклони везните към съседната ни страна), две, за да си открия картата на Сърбия и Черна гора и да и хвърля едно око по диагонал и 30 секунди, за да реша, че крайната цел ще бъде Нови пазар (ама не оня до Каспичан, а този в Сърбия). Чакайте сега, ще кажете, какъв Нови пазар, нали целта беше Долни Милановац? Амиии., няма такова нещо! Целта беше Нови пазар, ама защо в крайна сметка решихме да е Долни Милановац, не знам... Май идеята беше на Гошо. Или нещо такова... Пък и какво значение има дестинацията, както е казал фелдфебелът Биглер в една култова книга, важното е пътя да е хубавИ тук да внеса известна яснота по въпроса защо постоянно карам в Сърбия. Ами много просто-безумно близо ми е (София-Калотина е 55 км), пътищата са доста по-хубави, хората също.

     Планировката: се състоеше в това да нахвърляме някакъв бегъл маршрут (отделен за софийската и за видинската група). Аз лично напрасках три-четири вариации за моята си част от маршрута, в зависимост от това колко рано ще успея да тръгна, дали ще возя някого, дали ще пътува още някой мотор с мен и т.н. Излишно е да казвам, че след толкова подробна планировка, не минах през нито един от така плануваните маршрутчета.

      Подготовката: моята се състоеше в това да помисля кога за последно бях проверявал нивото на маслото и налягането в гумите? Скоро беше. Такаааа, това го отмятаме. Друго? Че то друго има ли? Ъъъъъ...да си намеря паспорта и зелената карта и да сложа някакви отверки в куфара. Воала, готово! Бях надлежно подготвен за път. А, добре, че с крайчеца на окото си мернах, че гражданската ми е изтекла преди месец! Малей какъв резил щеше да е на митницата като се опитвам да пробутам изтеклата зелена карта...В интерес на истината друг път ще се опитвам да си поглеждам и накладките (поне два пъти в годината), защото чак днес открих, че предните ми такива са били тотално свършили! А аз такова чудене се чудих защо не спира мамка и и пущина...Подготовката на Гошо подозирам, че се състоеше в опит да сглоби от някакви съставни части някакъв син мотор и евентуално да разбере защо не пали и защо не качва бензин. Дреболии в общи линии! Бели кахъри, както казваше баба ми...А...да допълня. И двамата пътуваме с 20+ годишни мотори и почти без пари, ако това има изобщо някакво значение и отношение към подготовката...

     Изводите: Както всеки път и този път, генералният извод, който мога да направя е да си нося малко повече пари следващия път, че пак се прибрах с никому ненужните в Сърбия левове по джобовете и с бензин колкото да мога да пресека границата. Другият важен за мен извод е да си нося един мултифункционален и много специален инструмент наречен „френски ключ” (идеята е на 100% изплагиатствана от Гошо, аз не бих проявил чак такава прозорливост и практичност). Сега като си направих разбор на багажа, с който се бях подготвил за пътуването се оказа, че съм си носил: празна раница, велосипедна помпа, два мигача, парцал, отверка, ключета 8,10,12 и 14 и ключ за свещи, който обаче не става за свещите на Африката...Нещата, при които се получи разминаване с планираното: са маршрута и деня на пътуването, иначе всичко останало си беше по план .

За там където стрелянето по линейките е забранено - Косово

     Денят е неделя, времето хладно и мрачно, абе направо още не се е съмнало и аз какво мислите правя? Неее-е, не похърквам блажено в нечие легло, пък било то и моето... Пия долнопробно кафе в една долнопробна софийска бензиностанция! Че какво друго може да прави човек в 6.30 в неделя след като температурите са положителни! Естествено, отвън е паркиран мотора, а аз чакам моя спътник Кирил. То ако не чаках някого сигурно щях отдавна да съм заминал. Не бе, не да емигрирам, не говоря за такова заминаване, а за една най-обикновена неделна екскурзия до...Косово.Писна ми да ходя всяка седмица до Сърбия и реших да разнообразя пътуванията си, пък и в Косово все още не съм ходил. Два пъти пробвам и двата пъти неуспешно, а аз съм се заинатил като магаре на бързей. Още помня как ми отказаха виза за Босна и как само месец след това визите за българи паднаха... Та и тук така: два пъти сърбите не ме пуснаха в Косово и косоварите взеха, че се отцепиха в отделна държава... Айде, отплеснах се!