Предходната част Т У К
Сещам се как преди
няколко години се бяхме залетяли за Раяц и как уверено и със самочувствие, от
Видин „погрешили сме пут“! Хе-хе-хе... Защо сме се залетяли ли? Защото байо ви
Фори допреди година и половина не живееше безметежно у прованса на село, а си
беше пак селянче, ама софиянче! И като всяко редово селянче-софиянче бачкаше от
сутрин до здрач и от здрач до сутрин, бачкаше за хер маджести Бос ефенди и вечно
нямаше време и вечно нещо му се прецакваха плановете като затръгваше нанякъде!
Защото се е случвало Хер Маджести Майн Бос да ме е връщал на ура от Сараево,
щото....има работа примерно! Та, естествено, се бяхме залетели, щото вместо у
два подир пладне, ние бяхме укъснели и смогнали да отлепим от софийските
потайности нейде към 4 следобед. А защо „сме се погрешили ли“? Ми щото байо ви
Фори (тъпо) и упорито продължаваше да е отвратително ретроградна (това е нещо
като ретрограден Меркурий, ама по-така някакси) консерва и упорито ползваше за
навигация единствено една изпокъсана хартиена карта на Сърбия и Църна гора от
някъде сигур 63-та големия дъжд... Освен това байо ви Фори твърдеше, че никога
не се губи, щото има безпогрешен нюх за пътища и посоки и щото на плахия опит на
Поли да се ползва от благата на ДжиПиЕс цивилизацията беше отговорено с „Шшшшш,
как?! Кой?! Аз?!?!?“ и с увереността на стадо бизони през индианска (пардон
американска) прерия, се понесохме вместо към Брегово към Връшка чука и
Зайчар....
