Предходната част Т У К
Знаех,
че „Киселият“ ни прави напук! Бях убеден, че ни видя как висим навън като
сополи, бях убеден, че в момента просто си измисля някакви несъществуващи
ангажименти, само и само да ни дразни. Бях убеден и че грам не му се получаваше!
По-лежерно и небързащо пътуване комай никога не сме имали! Ще чакамееее.... Ако
беше в по-нервните ми (по-млади) години, имаше реалната опасност да обърна
масата в средата на кръчмата, да нахлузя стола на главата на „Киселия“ и да се
изнесем на ура от градчето! Но! Първо, не сме вече на двайсе, второ не сме вече
95-та година, трето...трето щяхме да си останем гладни! А то....нали знаете (е,
отде ще знаете, ама айде), човек колкото повече му стават годинките, толкова
по-малко му стават удоволствията в живота, докато му остане сал едната софра!
Та...сещате се... Хе-хе-хе....