Към предходната част Т У К
13.00-14.30.
Джурджевдан. Югозападно Косово. В надпревара с дъжда.
Метнах се на мотора и поех бавно бавно (заради тея с пушките по
вишките най-вече и не на последно място заради легналите полицаи), обратно към
лудницата и ориенталщината на Дечани. Егати контраста! Само на 4-500 метра един
от друг, съществуваха две напълно противоположни реалности, два паралелни
свята, две различни вселени. Делеше ги бодливата тел на оградата и шепа
въоръжени до зъби военни.
Подминах и втората вишка с наредените зигзагообразно бетонни пирамидки,
помахах и свирнах на войничето във вишката, но оня темерут дори не ме отрази! Не, че представителят на местното племе
„Шумахеровци“ ме отрази по някакъв начин! Амииии! Глупости. Направо си се
изнесе на ура пред мен с вехтата Джета без въобще да ме вижда! Че защо да ме
вижда? Имам мотор, имам проблем. Карам трийсе годишна Джета – аз съм
безсмъртен. Изпсувам грозно и на сръбски та барем фитипалдито ме чуе, ама
нейсе...това не променя факта, че едвам не се убих в тая самоходна консервена
кутия. Връщам рязко газта, още повече,
че стигам заветното кръгово на мегдана на града. Тук движението продължава да е
пъплещо-изнервящо. Съумявам някак да се включа в кръгчето. Разминавам се на
косъм с един, втори, трети и се изплювам от другата страна в посока Пея. Тук
пак отиграваме добре познатото „спри-тръгни“, но избор нямам. За миг се изкушавам
да кривна в някаква пресечка и да търся алтернативно трасе, нооо...абе я да си
карам по пътя, който познавам! Един Господ знае къде ще се набия у някой
задънен сокак или някоя нива и само ще загубя ценно време. Поглеждам към
надвисналите буреносни облаци над Проклетия. Мдааа...времето в момента
определено е фактор! Беше ми ясно, че ще ме вали, но все пак напъна беше да
мина максимално количество километри, преди да се случи неизбежното – дъжда...
Криво-ляво се измъквам от Дечани и започвам да осъзнавам, че тоя пустия
мотор имал и други скорости освен първа! Да не повярваш...