Имало едно време (пътепис) - част 2

     Към първата част Т У К


     Краят на април 2016-та.

     След като идейно всичко е вятър и мъгла, решавам все пак да хвърля и един поглед на превозното си средство – Джуниър. Първо – да се убедя, че все още е мое притежание, защото не съм надниквал в гаража комай от октомври миналата година. Второ – да му сложа новия акумулатор и да видя дали ще запали. Трето, да хвърля нещо като поглед на масла, гуми, туй онуй... 

     Отварям гаража. Вратата жаловито изскърцва. Джуниър си е в яхъра. Махам покривалото, почесвам се тук-таме, слагам новия акумулатор и правя опити да го запаля. Пали много трудно и пуши задоволително. Мъча се да се сетя пушеше ли така миналата година. Ами май нямам такива спомени... Леееко чувство на притеснение и съмнение се прокрадва в мислите ми и затова решавам, че съм приключил с подготовката си за пътуването! Гумите ми се виждат у ред, масло би трябвало да има достатъчно, фарът свети... Е....това е. Мятам покривалото и затварям вратата. А навън продължава да се сипе дъжд... 

Имало едно време (пътепис) - част 1

     И така, мили деца... Имам удоволствието да ви разкажа една приказка. И тя като всяка приказка започва така...

     Имало едно време Едно Време... Не, мили деца, това не е нашата приказка – това е Людмил Станев, а той няма място в нашата история!

     Нека пробваме отново. Имало едно време един форум. Моторджийски форум. Пишели разни хора из него, карали си моторите насам-натам и живеели дружно и щастливо. Имало и една групичка мотористи, които също като другите си карали моторите насам-натам, само че, понеже не разполагали с достатъчно свободно време или кой знае по какви други подбуди, планирали пътуванията си на принципа „много каране, малко гледане, половинчато планиране и маршрутизиране основно далеч от утъпканите туристически пътеки“. Те наричали типа си пътуване „спийд туризъм“. Било им весело и забавно, но лека полека нещата се променили. Форумът замрял, мотористите се разпиляли като пилци наесен, започнали да се уговарят в разни фейсбуци и клубове по интереси, понакупили си сериозни мотори. Започнали сериозно да планират. Да карат тежко. Да се превръщат в тайнствено общество изпълняващо своите си ритуали...

 
     И това не е нашата приказка, мили деца. Не е нашата приказка, защото негова милост разказвачът, си остана един обикновен смотан моторист, с един обикновен стар мотор, със старата хартиена карта и старото раздрънкано фото провесено на врата и хич, ама хич не се вписваше в редиците на модерните флагмани със скъпите мотори, модерните системи за комуникация и навигация и с камери по каските и моторите...

Защо така? Или размисли за моторизма...

     Какво се промени?...

 
     Ще се опитам да обясна при мен какво се е променило от моята си камбанария. Предполагам нещата са валидни от частното към общото така или иначе.

     1. Много от нас вече са всичко друго, но не и мотористи! Щото ще ме прощавате ама те такова жувотно като моторист по дух нещоооо..... В това число разбира се слагам и моя милост. Щом стигнах до там да правя по 1500-2000 км на сезон и да се самонавивам, че това видиш ли не е зле... Да, имам много мотори, но и да-не карам! Тоест имането на мотори ме прави колекционер или вехтошар ако щете, но по никакъв начин не ме прави моторист. Мисля, че много от т.нар. мотообщност са в моето положение, т.е. мислят си, че са мотористи, ама само си мислят. Лично за мен това е една от причините да се отдръпна от/респективно да се отдръпнат от мен, активните мотористи.

     2. Да, имаше сбирки. Петъчни, съботни, неделни, гаражни, сервизни... Мен лично подобни сбирки никога не са ме блазнели и не съм ги посещавал много много по две причини - първо нямам време, понеже съм вечно на работа и второ, защото не пия, демек не се чувствам в свои води в такава обстановка, респективно съм скучен за отсрещната страна. От трета страна лека полека се отдръпнах от подобен род сбирки, защото предпочитах малкото свободно време, което имам да го усвоя в каране, отколкото в "софра". Все пак за мен моторизмът не е висене по кръчмите на по чашка, да ме прощават инакомислещите! От четвърта страна винаги съм си мислел, че в БГ те такова чудо като общност няма. Българинът не е стадно животно, еле па мотористът, който /поне на думи/ е носителят на свободата, свободният дух, вятъра в косите и прочие.

     3. Форумите западнаха... Не само мотофорумите естествено. А мисля, че няма кой да оспори, че именно форумите основно поддържаха общността като такава! Сега едни се пренесоха във фейсбук, други ги мързи да пишат, трети няма какво да ни кажат, четвърти мразят да пишат и нещата си отидоха към едно летаргично полусъществуване на форумите като такива, респективно на мотообщността като такава.

 
     4. Благотворителността, Доганово и подобни инициативи, защо вече няма нямам обяснение. Мисля, че надделя егоизма на всеки един от нас от една страна и всеки си се е затворил в собствените си проблеми, щото вече болшинството от присъстващите тук и в подобните форуми сме вече на едни години дето идеализмът отдааавна ни се е изпарил! Както е казал някой - революциите са за студентите! Но не за днешните, смея да вметна ни в клин, ни в ръкав... Има и още един аспект на замирането на инициативите. В някакъв момент клубовете някак иззеха тази обществена функция и си "присвоиха" подобен род мероприятия - Откриване на сезона, Доганово и подобните им. Да де, ама явно и при клубовете работата е "гнила", а и от пета страна има и такива екземпляри като моя милост, за които клубното моторджийство е в отявлена конфронтация с разбирането за свобода и моторджийство и бягат от всичко с щампата "клуб" като дявол от тамян!

     5. Аз лично се отдръпнах от мотообщността /за която продължавам да твърдя, че у нас никога не е имало в истинския и вид/, защото под формата на "ние сме мотористи, демек братя", телефонът ми не спираше да звъни за услуги, което оставя някак един леко кисел привкус в цялата тая работа.

 
     6. Аз лично се отръпнах от активните мотористи /а и те от мен, което е напълно разбираемо/, защото почнахме да не"говорим на един език". Хората пътуват, пълни са с емоции, а аз какво - строя къща и вечно ремонтирам някой от моторите си, та барем успея да врътна някое кръгче някой слънчев ден в редките случаи, които съм свободен!

 
     7. С напредване на годините все повече се хващам, че пътувам с колата, защото: ще вали, хладно е, стъмва се рано, има повече място за багаж, има климатик, гори точно колкото мотора, ама вози 7 човека и половин тон багаж, мога да спя в нея, а с мотора или хотел или да мъкна палатка, пък шалтета, пък спални чували, пък къде ти сега да търся полянка за палатка, пък, пък, пък.... Оправдания! Отделно хората, с които пътуваме напоследък не са мотористи и пътуваме с една кола, пък си делим нафтата, пък лафче, музичка, пия си кафето в движение, друг си пие бирата в движение.... Сещате се нали? Звучи ви познато, нали? Е, ако ви звучи познато не е на добре, защото се превръщате в мене, а това хич, ама хич не е моторджийско!
Мога да продължавам да изреждам така поне до 101, ама има ли смисъл? За съжаление времето си върви, хората се променят, нравите и обществените нагласи също, светът върви към саморазрушение /то ако щете вече една Турция не можете да врътнете спокойно!/, та е нормално и нещата в мотосредите да търпят промяна и да се движат нанякъде! Сега, дали към добро или зло...това е твърде субективно и относително.

     Поздрави от мен и се напънете да ги карате тея мотори малко повече