петък, 29 декември 2017 г.

Имало едно време (пътепис) - част 2

     Към първата част Т У К


     Краят на април 2016-та.


     След като идейно всичко е вятър и мъгла, решавам все пак да хвърля и един поглед на превозното си средство – Джуниър. Първо – да се убедя, че все още е мое притежание, защото не съм надниквал в гаража комай от октомври миналата година. Второ – да му сложа новия акумулатор и да видя дали ще запали. Трето, да хвърля нещо като поглед на масла, гуми, туй онуй... 

     Отварям гаража. Вратата жаловито изскърцва. Джуниър си е в яхъра. Махам покривалото, почесвам се тук-таме, слагам новия акумулатор и правя опити да го запаля. Пали много трудно и пуши задоволително. Мъча се да се сетя пушеше ли така миналата година. Ами май нямам такива спомени... Леееко чувство на притеснение и съмнение се прокрадва в мислите ми и затова решавам, че съм приключил с подготовката си за пътуването! Гумите ми се виждат у ред, масло би трябвало да има достатъчно, фарът свети... Е....това е. Мятам покривалото и затварям вратата. А навън продължава да се сипе дъжд... 




     4 дни преди Гергьовден.

     Отново отварям със смесени чувства гаражната врата. Скърцането този път е зловещо. Имам лошо предчувствие. Давам на контакт, дърпам смукача, след което несигурно го връщам. След кратък размисъл отново дърпам и натискам бутона за старт. Чагър, чагър, чагър, чааааагър, баааааууууум... Дясното ми ухо писва и мигом дава заето. Поли вика нещо откъм къщата, но аз почти не я чувам. Айде, свърши се с пътуването, измърморвам под носа си, докато се сещам за репликата на Серго – „Добро утро, простак, дължиш ми шейсе лева!“. Мдаааа...гръмнал съм свещ(и). Само дето не дължа шейсе лева на Джуниър, щото свещите му чинят доста по-малко пари, но това не променя киселият привкус на ситуацията. Знам, че някъде имам резервни свещи от Брус Лий. Ще ги издиря и ще ги сложа, но тези дни задължително трябва да купя резервни, че просто си представям ако чуя това бааааауууум нейде по албанските чукари, откъде ли точно ще си купя свещи за мотор набор 83-та по албанските паланки и колиби...

     Свещите са издирени и надлежно сменени. Гумите са напомпени, че този път чинно съм си донесъл и компресор за целта, но виж маслото ме домързява да се наведа да го погледна. Карай, викам си, като тръгна все някъде като спра ще се седя да му хвърля едно око...

     Отново дърпам смукача и плахо натискам копчето. Кюта, кюта, кюта и моторът послушно пали. Оборотите нещо не ми харесват, работата на двигателя е нестабилна, абе с две думи има нещо не у ред в ситуацията. Подавам газ и гаражът за нула време се изпълва с гъст смрадлив дим! Ауспусите бълват като кюнец на кюмбе у цигански катун. Отново се замислям озадачено – абе, мама му стара, май не пушеше тоя мотор миналата година!? Да де, ама не е пален половин година, може нещо масло отнякъде да гори, може бензина щото е стар, видиш ли, може да обгаря нещо в ауспусите, абе може разни работи, де да го знам сега! Упорито го чакам да загрее и да спре да пуши, докато зверски ми люти на очите. Двигателят загрява, но ситуацията с димилката остава непроменена... Опитвам се да мисля прагматично. Викам си, е, поне кьорав комар няма да припари в околовръст...

     Към част 3 Т У К

Няма коментари: