Един североизточен пътепис (Румъния-Украйна-Молдова 2013) - част 2

    ДОЙДОХМЕ ОТ ТУК

      Моста между двете държави преминаваме доста плахо и несигурно, веднъж, щото допотопното съоръжение навяваше всякакви други мисли, само не и мисли за сигурно съоръжение и второ, щото някак преминаването на тази граница ми се виждаше леко несигурно. То все едно отивахме не в Украйна, а пресичахме сомалийската граница, ама нейсе... Мрачни спомени от още по-мрачната 1990-та нахлуват в главата ми. Мразовита зимна нощ няколко дни преди Коледа. Навън е минус 13, или може би минус 16 или може би един Господ знае колко минуса под нулата. Вятърът бръсне по голото поле и пронизва до мозъка на костите. Сърдитите украински митничари не ни пускат да слизаме от допотопния Ман, с който бяхме затръгвали за на майната си някъде на север в Русия. Манът няма парно, защото му е спукана нам ква си там тръба за нафтата и като пусне парното и без това смрадливото купе се изпълва със зловонен дим и атмосферата става задушевна ала Аушвиц. То Манът всъщност по план график не трябваше въобще да го тормозим да ни вози чак толкоз надалече, но за зла участ титулярният автобус се беше строшил необратимо още на фаталният тринайсети километър, нейде сред преспите на пътя Търговище-Разград и след двучасово дзиндзирикане в нощното зимно поле някой зъл гений ни беше проводил въпросното съоръжение да ни вози чак до Москва. То всъщност Москва така и не стигнахме, а зациклихме малко по на юг – в Орел, ама това вече е съвсем друга история...

     Бариерата е вдигната, но така или иначе няма къде да отидем освен чинно да се наредим на опашката след последната кола. Спираме. Не гася мотора, защото съвсем наивно-европейскосъюзно си мисля, че ей сега ще минем или пък защо не някой да ни махне да мръднем най-отпред. Тцъ... Нищо като подобно! Седим си ние и сме се вторачили във въоръженият граничар, който упорито ни гледа. Той ни гледа и ние го гледаме. Мълчим. Реката тихо ромоли зад гърба ни. Правя недвусмислен жест да мръднем пред колите, че сме маневрени и набързо тъй да се каже. Човекът продължава да ни гледа съсредоточено като бааавно запристъпва към нас. Виждам го как леко поглажда оръжието си. Викам на Поли тоя сега ще ни гръмне! Приближава се цяла вечност. За малко да обърна мотора и с мръсна газ да се върнем в ЕС! Граничарят седи пред нас и гледа мълчаливо. Паспортите!-процежда през зъби униформеният! Талона на мотора! И след кратко замисляне – зелената карта и шофьорската книжка! И бре, аркадаш, ти съвсем без документи ни остави – скарвам му се аз ама наум, а иначе съм оголил зъби в усмивка, че не се знае знае ли се! Викам, аркадаш, дай да минем отпред, че път ни чака, а? Не можна... Толкоз. И фръц! Врътна се и хлътна в будката си...

Един североизточен пътепис (Румъния-Украйна-Молдова 2013) - част 1

     ЕДНО ЛИРИЧЕСКО ОТКЛОНЕНИЕ

     Ако днес 30.08.2015 сте се натъкнали на един идиот с черен FJ, който караше като изоглавен през Искърското дефиле, екипиран подобаващо с ръкавиците на баба му, маратонките от Кауфланд, червена тениска втора употреба и каска тип "динена кора" и се чудите защо аджеба така поднася по завоите - не се чудете - на предната му гума пише ДОТ 0404, а на задната 2405! Е? То остава и да не поднася! Та това са си гуми на кокал! Аз колата карам с по-нови деееба... 
Та какво за тоя с Еф Джея ли? Нищо. Просто идиота бях аз! И понеже се разминах с минимум 1347 моториста, ако някой му е направило впечатление и се чуди тоя с какъв акъл кара така - ами не се чудете - с никакъв. Просто съм се захванал да вкарам в пътя това черно добиче! И понеже тръгнах айде за малко из града, та айде до Нови Искър, та абе я като съм тръгнал, пък то ако има да става ще става и т.н. 

     Някои са запознати с предисторията на добичето, ама за незапознатите да я разкажа с две думи. Първо добичето си се чувстваше добре, щото живееше в една чудесна държава в по-западната част на нашия континет. Хубаво ама годинките му станали повече, та го подменили с нещо по-свежо и младо, а нашето добиче запратили в източна посока - там, където обикновено свършва земният път на такива като него. По пътищата неведоми добичето попадна в мои ръце! А в моите ръце да не си мотор или кола казано накратко... След като му се порадвах и покарах малко, незнайно защо го запокитих в ръчичките на едни страшни майсторета с една голяма бормашина и ножче за изрязване на туй онуй от мойта скромна моторетка! Дупчили каквото дупчили, рязали каквото рязали - тунинговали демек и за да не е бедата само една, после аз с оня акъл дето го нямам купих от един магазин дето отдавна е в небитието (защо ли) някакво световно неизвестно масло, горещо препоръчано ми от въпросния търгаш! Сипах го в горката моторетка и на всичкото отгоре маслото беше твърде рядко като за адските жеги, към които заминах с добичето... Естествено двигателя попрегря и се поразтропа, щото нали... Последва основен ремонт при други майстори, ноооо....понеже винаги има едно но! Понеже моторетката беше някаква механично скопена версия, майсторите решили да я дотунинговат като премахнат там каквото преценили. Крайният резултат беше, че след тунинг 1 и тунинг 2, посмъртно нямаше настройване на карбураторите! Правиха се всякакви опити и накрая си я взех така. Естествено се вкиснах и естествено моторетката я подпрях в един ъгъл на гаража да отлежава и да чака по-добри времена... Преди две години по-добрите времена дойдоха в лицето на Явор и Галин! Сигурно сто пъти сваляха и качваха карбовете и правиха какви ли не варианти, за да ги вкарат що годе в ритъм, а аз оставаше да си направя разработката на основно ремонтирания двигател. Да де, ама нали все няма време, все това, все онова... Миналата година врътнах едни 20-30-40 км и това беше, та днес реших, че е настъпил Денят с главното "Д". Вчера минах на преглед, а днес се щурах насам натам да разработвам двигателя и да вкарам с каране лека полека в някакви норми карбураторите... 

     И в крайна сметка след всичките тези словоизлияния да си дойдем на думата... Откакто взех пак да подкаравам по малко моторетките насам натам и ме позасърбяха пръстите да понапиша някой друг ред за някои от миналите ни пътувания с мотор. В случая на прицел е пътуването ни от 2013-та. Започвам го лека полека. Със сигурност съм забравил доста от подробностите, но все си мисля, че ще остане и какво да ви кажа! А и по-добре късно, отколкото още по-късно.

КРАЙ НА ЛИРИЧЕСКОТО ОТКЛОНЕНИЕ

Към родината на зеления цвят - Грузия 2009 - част 2

    ПРЕДИ ГРУЗИЯ БЯХМЕ В ТУРЦИЯ

      Грузия... Хм, каквото и да напиша, все няма да е пълно, точно и обективно. Оставам с впечатлението, че точно Кавказ и Балканите са двете зони на света, къдете процесите са толкова динамични, непредсказуеми и неописуеми, че не се осмелявам да правя категоризации на тези места...