Скромна практическа информация за пътуващите към Косово

    Опит за малко синтезирана практическа информация на тема Косово:

     1. Цена на бензина към дата 10.07.2015 г. - 1.02-1.04 евро

     2. Паспорт или лична карта? - На теория се минава само с лична карта. На практика на нас и двата пъти на влизане ни искаха паспортите и ни биха печати от онези, на които сърбите много се кефят. На всичкото отгоре и двата пъти ни питаха сигурни ли сме, че не ни е нужна виза за влизане в Косово, даже вторият път звъняха някъде, за да се уверят, защото явно не ни повярваха...

     3.Цена на Гражданската - за мотор, за 15 дни - 10 евро

     4. Гранични пунктове:

между Косово и Черна гора-единствен работещ пункт Кула между Рожайе и Пейе. Вторият граничен пункт Цакор пролаз засега е затворен без изгледи за повторно отваряне!
между Косово и Македония - два пункта - този по парадният път е Хани и елезит/Блаце по пътя Прищина-Скопие, а вторият е Глобочица през Шар планина в посока Тетово.
между Косово и Албания - официалните като за бели хора са три - Морина между Джаковица и Байрам Цури/ферибота на езерото Комани, вторият е Пруш между Джаковица и Круме, а третият-Морина/Връбница е на магистралата Тирана-Прищина. Има и още три пункта със съмнителни функции и спорно работно време - Orgjost/Orqushë, който е само за пешеходци, Borje/Jazhincë - също е само за пешеходци и Шишавец/Крушево, през който спокойно можете да минете дори с МПС, стига да е лято и да е денем. 
между Косово и Сърбия - не съм компетентен, а и там все още е неясна, мътна и кървава, та не знам как седят нещата...

     5.Пътищата-нищо по-различно от това, на което сме свикнали у нас. Движението е като цяло хаотично и без особени правила, но ми се видя, че има подобрение от предишните ми идвания.

     6. Език - албански - нищо не му се разбира! Не знам колко се мразят със сърбите, но навсякъде си праскахме на сръбско-български и никъде с нищо не ни засвидетелстваха лошо отношение! 

     7. На границите ни предупреждаваха да внимаваме с кого и къде говорим, но ядове не сме имали никакви никъде! Като цяло се движехме с едно наум, ама то важи с пълна сила и за Албания! Все пак тези земи са меката на дрогата, оръжието и трафика на органи и проститутки на Балканите. В северна Албания ни разправяха за двама чехи с мотор дето се вряли по някакви села дето хората си отглеждат трева за разнообразие и...мотора намерили в едно дере, но от чехите ни вест, ни кост...

     Комай е това... Дано съм бил полезен!

     П.п. Да онагледя с няколко снимки албанско косовската действителност около ГКПП Шишавец-Крушево 

Малко полезно инфо за кавказките държави

Тъй като напоследък съм се загледал отново по дестинация "Кавказ" (с оглед на патакламите по арабския свят се отказах от пътувания натам), а инфото в нета е наистина отчайващо малко, или непълно, или неточно, си позволих да спретна набързо тази темичка, като ще се старая да допълвам отвреме навреме с нова информация. То не, че много народ се е засилил да пътува натам, но се надявам все на някого с нещо да бъда полезен:)

Страни в региона: Грузия, Армения, Азербайджан.
Субекти на Руската федерация: Адигейска република, Карачаево-Черкезка република, Кабардино-Балкария, Северна Осетия-Алания, Ингушетия, Чеченска република, Дагестан (от запад на изток)
Отцепили се от Грузия непризнати държави : Република Абхазия (призната единствено от Приднестровската република, Южна Осетия, Науру, Никарагуа, Венецуела и естествено Русия, която ги "освободи") и Южна Осетия (призната от същите + Абхазия естествено).
В състава на Грузия: Аджарската автономна република.
Други: Нагорно-Карабахската република (Република Арцах) - непризната от никого, дори ако не се лъжа официално и от Армения!
Нахичеванската автономна република - де юре в състава на Азербайджан. Явява се ексклав заключен между Турция, Иран и Армения, като към нея се причислява и ексклавът Карки, който е на територията на Армения.
Кавказки емират - непризнато от никого сепаратистко обединение, до 2013-та начело с Доку Умаров (след неговата смърт нямам идея кой го е наследил) на територията на Чечня, Ингушетия и части от Дагестан и Кабардино-Балкария.

Северозападнал пътепис – част 1

     По простата причина, че се явявам образец за класически мързел и неподражаемо разхвърлян тип, по още по-простата причина, че съм склонен към ретроградност и съм задръстена консерва (да не се бърка с консерватор!), по стечение на обстоятелствата мислите ми не текат гладко, а още по-малко пък бързо... Та, поради всичкото гореизброено надявам се няма учудени, че отново пускам някакви бръщолевеници под формата на пътепис, които ще се дописват във времето! А "времето" при мен е мнооооого разтегливо понятие...

    Ден. Ден като ден. Събота... Сив и скучен ден. Работен ден. В нашата фирма, уви, все още не е достигнала мълвата, че работната седмица е на петдневка! Ще достигне. Все някога...
Изкопчил съм си благоговение свише да си тръгна по обед. "Грандиозните" планове за едноседмично пътуване се бяха свили до един половинчат уикенд. Уви... Фактор за това изигра и недотам пресметнатото финансиране на начинанието, както и факта, че седмица преди пътуването се разболях... Сигурно за стотен път тази година. Краката ми все още трепереха. Все още се чувствах слаб и неукрепнал и някак не се виждах да издържа седмица на мотора, както финансово така и чисто физически! По-скоро физически!

     Вместо в 12.00 си тръгнах в 12.30, което си беше чиста проба успех като се има предвид, че все нещо супер важно изниква в последния момент и все никой друг освен моя милост не може да го довърши! Направо не повярвах на късмета си този път и побързах да се изнеса с космическа скорост под киселия поглед на "Хър Меджести май бос", преди да се е присетил за нещо супер спешно и неотложно! Врътнах ключа в стартера на раздрънкания бидон, който може и да е имал славно минало, но сега с много фантазия можеше да се нарече кола! Вършеше ми работа да се придвижвам от точка А до точка Б, което за мен бе напълно задоволително! Двигателя изскимтя отчаяно, пресеца и припука няколко пъти и запали издавайки отчайващи стържести звучи. Катафалката запали, значи пътуването можеше да започне! Оставаше само да ида до гаража, да разтоваря багажа от колата, да я паркирам някъде си, да изкарам мотора, да отида да заредя, да го измия, че всичко беше добило отчайващо еднакъв сив оттенък (то нали много карам напоследък, та....), да напомпя гумите, да отида до нас, да натоварим багажа, да видим как ще овържем шалтетата, че това не го бяхме оттренирали, да се екипираме и да потеглим! Дет се вика има няма два часа и сме тръгнали:) Е да де...аз така и го бях предвидил! Начален час на отпътуване от нас - 14.00. Имаше шанс! В 13.40 си бях пред нас! Паркирах внимателно, оглеждайки се да не ме свали някое от кучетата, че те недолюбваха мотористи, ако и да беше техния стопанин такъв и не беше хич изключено да се озова на земята от засада! Кучетата ги нямаше.... Чудесно! Смъкнах куфарите. Поли ме чакаше в готовност. Нахвърляхме набързо някакъв багаж (така или иначе всеки разполагаше с по един куфар, та можеше да си мятка колкото и какъвто багаж си прецени! Даже и за мотора имаше куфар - в топ касата бях натъпкал всевъзможни жила, ръчки, инструменти, спрей за гуми, масло естествено, че предният път ми се видя, че нещо му мръдна нивото, като всичко това бях уплътнил с двата дъждобрана 5-та употреба, които Поли беше успяла някак да съживи до положение да са горе долу годни за използване)!

     Нещата вървяха по план. Само облаците, които ставаха все повече и все по-черни не ми харесваха. Вярно, че прогнозата си беше гръмотевична, но това не значеше, че задължително трябва да ни вали, нали? Абе нали, нали, ама....нещата с единия куфар се закучиха! Чисто новият куфар, който не бях ползвал никога се оказа незнайно от какво деформиран и след като го отворихме и напълнихме с нужното количество боклуци, просто не даваше никакви признаци, че ще успее да се затвори. Капака и основата на куфара колкото и да натисках и да го сучех, ми се разминаваха с има няма два пръста! Чувствах, че започвам леееееко да се изнервям! Чувствах как по лицето ми започват да се стичат вадички пот. А облаците в далечината се сгъстяваха и приближаваха. Това още повече ме изнервяше, защото бях напълно наясно, че по този километър и двеста метра черен път от нас до селото, завалеше ли, с така натоварения мотор и ТЕЗИ гуми, никога нямаше да се доберем безаварийно до заветния асфалт! Продължавах да суча куфара насам натам, внимавайки все пак да не прекалявам, че да не останем без него! Смъкнах каската, а облаците се сгъстяваха. Резултат с куфара до момента нямаше... Хвърлих с яд якето. Облаците приближаваха... Успеваемост - нулева. Свалих бонето и започнах ядно да попивам облялата ме пот. В далечината засвятка... Натисках куфара... Капака не прилепваше. Вече нямаше какво да свалям от себе си, а облаците приближаваха. Тихичкото псуване се превърна в гръмки майки, лели и баби към създателите на гадното творение, което не искаше да се затвори... Облаците вече бяха над нас... И в този момент.... О, небеса! Иззвъня ми телефона! Служебния!!! С дива ярост измъхнах сатанинското творение от джоба на панталона, избърсах солената пот, която ми пълнеше очите и ми пречеше да видя кой по дяволите ми звъни! Марто... Колега... А нема нужда! Натиснах с все сила червената слушалка и мушнах телефона обратно в джоба. В този момент нещо изпука и куфарът се затвори! Не можеше да бъде! Не е истина! Сложих проблемният куфар на мотора, овързах шалтетата и бутилката с вода върху топ касата и този път пътуването вече наистина можеше да започне! Все още не беше заваляло, а мен ми беше пределно ясно кой толкова упорито ми звъни. Дори и грам намерение нямах да вдигам... Край! Вече не бях на работа! Вече не бях в Мордор! Вече пътувах!