За там където стрелянето по линейките е забранено - Косово

     Денят е неделя, времето хладно и мрачно, абе направо още не се е съмнало и аз какво мислите правя? Неее-е, не похърквам блажено в нечие легло, пък било то и моето... Пия долнопробно кафе в една долнопробна софийска бензиностанция! Че какво друго може да прави човек в 6.30 в неделя след като температурите са положителни! Естествено, отвън е паркиран мотора, а аз чакам моя спътник Кирил. То ако не чаках някого сигурно щях отдавна да съм заминал. Не бе, не да емигрирам, не говоря за такова заминаване, а за една най-обикновена неделна екскурзия до...Косово.Писна ми да ходя всяка седмица до Сърбия и реших да разнообразя пътуванията си, пък и в Косово все още не съм ходил. Два пъти пробвам и двата пъти неуспешно, а аз съм се заинатил като магаре на бързей. Още помня как ми отказаха виза за Босна и как само месец след това визите за българи паднаха... Та и тук така: два пъти сърбите не ме пуснаха в Косово и косоварите взеха, че се отцепиха в отделна държава... Айде, отплеснах се!

Охрид - част 1

     Направо бях полудял! Шефът беше заминал за 10 дни в Швейцария (скиорче е човека, простено му е), а аз си ходих с една торба телефони. Ама като ти казвам торба не преувеличавам! Добре де - беше си просто една найлонова торбичка и вътре си носех наличните 6 мобилки! Звъннеше ли някой разтваряхме торбичката, хуууубаво разбърквахме телефончетата и хоп - честито на печелившия, някой пак ме търси за работа! Вече повече от 200 часа си бях все на линия... Полудявах! Затова и мисля, че беше разбираемо огромното нетърпение Босът да се завърне та аз да отпраша нанякъде с мотора поне за уикенда. Пък, че било началото на април! Ми, голяма работа! А? Щяло да вали? Е, айде сега - те пък кога ли са познавали!

Набързо из Европа

     Естествено започвам с уговорката, че всичко написано е крайно субективно и едностранчиво и който иска да получи обективен поглед над долуописаните градове, да си хване самолета, автобуса, колата, стопа, или там каквото и да е и да отиде да гледа…обективно!

     Мислех да озаглавя писанията си (далеч не е пътепис) „Ганьо по Европата“, но все си мисля, че не минавам за представителна извадка на средностатистическия балкански Ганьо, затова се и въздържах…Ще започна отдалече. Както бях известил човека, който ми дава парите (демек работодателя ми), тази година се бях разболял от най-страшната болест за един служител — остра форма на класически мързел! Уведомих го за намеренията си цяло лято да обикалям Балканите, Турция и Европата и го оставих дълбоко замислен над екзистенциалният въпрос дали, аджеба, не ми плаща прекалено много! За пътешествията си из Сърбия, Фиромия (Абе тая държава има ли си вече име?), Албания, Гърция и Турция не мисля да пиша, но за тура си из класическата Ойропа ще нахвърлям малко впечатления…