четвъртък, 1 февруари 2018 г.

Имало едно време (пътепис) - част поредна /Манастирът Високи Дечани, Косово/

     Към предходната част Т У К

    
     Малко след пладне. Манастир Високи Дечани. Косово.

     След няколко минути бях в подстъпите на най-странният манастир в световната история! В дъното на пътя се виждаше вишка с някакъв въоръжен човек на нея, с чували с пясък и прожектор на върха, а под нея наредени на зиг-заг няколко бетонни пирамиди плюс легнали полицаи. Чувствах се все едно влизах в Пентагона! Долу в полето зад вишката се виждаха няколко монаси обработващи манастирските ниви. Сега дали сееха картофи или нещо по-конвертируемо само смеех да гадая! И то наум! Бях в район, в който да мислиш на глас не беше здравословно...

сряда, 31 януари 2018 г.

Сръбско-македонски щрихи - част 1

    Викам на Поли "Дай да те водя на обяд,а?"
    "Къде?"
    "Е, как къде? У Сърбия! В онази нашата кафана - в Житорадже!"

    Речено-сторено... С какво? Е, па викам, дай да е с Маршрутката, че нали я взехме онези дни от ремонт, да видим тъкмо какво (и дали) са и ремонтирали! А ако стане нещо - ей го де е Сърбия, все някой ще намерим да ни затътри до границата...

     Палим любимото ни многоседалчесто возило, хвърлям в багажника куфара с инструментите и компресора, че никога не се знае знае ли се, пълним нафта при оня варненския мошеник с евтините хапчета и отлепяме в посока Трън. Защо Трън ли? Ами не си падам по парадните ГКПП-та, не знам защо. Хем, по малките обикновено бера ядове, защото търсят под вола теле, хем не винаги става бързо минаването през тях, но...навик, пуста и ретроградна консервативност.

вторник, 30 януари 2018 г.

Имало едно време (пътепис) - Между Джаковица и Дечани



  Към предходната част Т У К    

   Едвам се включих в пътя. Егати движението, егати чудото! Поседях, поседях стиснал здраво съединителя, извивах врат ту наляво, ту надясно, гледах жално точещата се колона в посока Призрен, гледах и точещата се колона в посока Джаковица. Жално... Слънцето прежуряше, а в далечината над оная проклетата планина се събираха буреносни облаци. По мен се стичаха вадички пот. Засякох нагло един голф и излетях със свистяща задна гума на шосето! Е, крайно време беше! Погледах известно време в огледалата дали оня лумпен от голфа няма да ми го върне като ме прати в канавката да бера гъби, но той не реагира по никакъв начин. За мой късмет всъщност...