Kawasaki GT 750, или старата любов ръжда не хваща

      Ще започна оттам, че нямам любима марка мотоциклети, така както нямам и любима марка телефони, коли, паста за зъби, самобръсначка... При мен всичко е продиктувано от моментното ми настроение, финанси и ред случайни обстоятелства.

      Ще ми се да ви представя един средностатистически мотоциклет от началото на осемдесетте на миналия век, мотоциклет, който не блести с нищо особено, освен с едно - носи ми радост на окото и душата!

     Сухите данни: 
кубатура - 739 сс
мощност - 78 к.с. при 9500 оборота
двигател - 4 цилиндров редовак
охлаждане - въздушно-маслено
задвижване - кардан
тегло - 224 кг (празен)
вместимост на резервоара - 24.5 л.

За Балканите с любов - част 4 (Ничия земя/От Дебър до Станке Лисичково)

   ПРЕДХОДНАТА ЧАСТ  Т У К

     Чудех се какво точно да пиша за тези ми 300 километра от пътуването? Чудех се дали да не помълча дълбокосмислено двайсетина минути, вместо да пиша каквото и да било, но все се имах за по-умен от всеки треторазреден македонски журналист, от всеки посредствен Миленко. Чудех се как точно да нарека тази територия с толкова много имена? Щото да и кажа Македония - гърчолята ще подскочат като ощипани моми. Да я наречем част от Велика Албания....сигурно няма да сбъркаме, да я наречем част от Велика България...сигурно също няма да сбъркаме. Че е част от Велика Югославия...нямаше спор по въпроса. Бивша Югославска Република Македония... Толкоз!

За Балканите с любов - част 3 (Албания)

          ПРЕДИ АЛБАНИЯ БЯХМЕ Т У К

     Албания... Страната на орлите... Също толкова странна и загадъчна като при първото ми влизане преди 12 години. Спомням си как ме плашеха познати и непознати като споделях намеренията си да се „поразходя” из тази така близка и в същото време толкова далечна и непозната тогава страна. Как ме плашеха, че едва ли не жив няма да се върна оттам, как с присвито сърце пресякох ничията земя на македоно-албанската граница при Стенйе край Преспанското езеро, как македонските митничари се обзалагаха, че албанците ей сегичка ще ме натирят обратно да се вратим, как митницата беше пуста и освен един замаян колоездач от Чехия нямаше жива душа, как за да влезеш в Албания все още се плащаше 10 евро входна такса и едно евро на ден изходна, как данните ми се записваха в един огромен мазен халваджийски тефтер, как митницата беше чисто и просто два фургона тип „бедствия и аварии”, как асфалтът свършваше и само кривите дървени стълбове маркираха черният каменист път ееееей там към хоризонта...