вторник, 25 октомври 2016 г.

Kawasaki GT 750, или старата любов ръжда не хваща

      Ще започна оттам, че нямам любима марка мотоциклети, така както нямам и любима марка телефони, коли, паста за зъби, самобръсначка... При мен всичко е продиктувано от моментното ми настроение, финанси и ред случайни обстоятелства.

      Ще ми се да ви представя един средностатистически мотоциклет от началото на осемдесетте на миналия век, мотоциклет, който не блести с нищо особено, освен с едно - носи ми радост на окото и душата!

     Сухите данни: 
кубатура - 739 сс
мощност - 78 к.с. при 9500 оборота
двигател - 4 цилиндров редовак
охлаждане - въздушно-маслено
задвижване - кардан
тегло - 224 кг (празен)
вместимост на резервоара - 24.5 л.


     Конкретният екземпляр е на практика първият ми легален мотор, т.е. първият след като изкарах книжка (иначе първият ми беше една Хонда CB 400 N, който притежавах за кратко докато живеех във Варна). Закупих го в безобразно техническо състояние преди 6 години и още ми е пред очите ужасът в очите на старият собственик, когато разбра, че мисля на собствен ход да се прибера от Русе до София... Успях да измина с него някакси около 10 000 км. и при последното ми каране, прибирайки се от Сараево в София, паркирах в двора и моторът умря...буквално! След дълго и безрезултатно митарстване по знайни и незнайни софийски майстори, навсякъде удрях на камък, единствено Васко от Бояна се опита да го посъживи (уви, без особен успех, но поне му направи наново цялата ел. инсталация) и моторът просто се превърна от движима в недвижима собственост... Опитах се да го продам с идеята някой мераклия да го купи и реставрира, но без никакъв резултат. Следващият етап беше опитът ми да го разглабям и продавам на части - стигнах донякъде и се разколебах... После тайно се надявах някой да ми го отмъкне от двора и така да намеря решение на дилемата какво точно да правя с него, но...и това не се получи (за мое щастие). Сега е на ход акция "пълна промяна"! Всъщност, това е и причината да пусна тази тема. След като се намери (по-скоро той ме намери) майстор-мераклия готов да вложи много време и труд в моята машина, след като се откриха предполагаемите части, необходими за подмяна, след 2 седмици моторът влиза в бокса за тотален ремонт! За основен ремонт на двигател, карбуратори, боя, смяна на амортесьори и всички дребни козметики нужни му да си върне старият блясък! Надявам се темата лека-полека да се запълни със съществена информация по отношение на предприетата акция и да мога отново да кръстоствам с него пътищата надлъж и нашир...


     Иначе, впечатленията ми от модела са:
     Плюсове:
- ниска себестойност и "архивен" вид и недолюбена марка по нашите земи, което го прави отблъскващ за почти всички бандити (оставял съм го къде ли не без никакви притеснения, а на всичкото отгоре запалването му се върти с всичко от отвертка до ключ за трабант)!
- тежък и стабилен стар "туч", който не се влияе от явления като силен страничен вятър, разминаване с тирове и прочее
- много голяма товароносимост
- мотор направен от желязо (в буквалният смисъл на думата) без нито грам ръжда, където и да било
- почти 25 литра резервоар, което наред със много приличният му разход, е близо до мечтата на пътешественика - да не се озърта като гърмян заек на всеки 200 км за бензиностанция
- достатъчна кубатура и мощност за едно нормално пътуване
- много добри спирачки като за 30 годишен мотор (имам с какво да го сравня и смея да твърдя, че тази моторетка има забележителни спирачки)
- непретенциозен към качеството на горивото и маслото, с което го храниш
- кардан (за мен е плюс, въпреки, че повечето хора мислят обратното)
- достатъчно подробно табло с уреди за нивото на електролита в акумулатора, нивото на горивото, амперметър и температурата на маслото в двигателя
- сравнително удобна стойка и достатъчно пространство за возене на двама човека с много багаж без да се чувстват некомфортно

     Минуси:
- никаква ветрозащита, което при скорости над 120 е доста некомфортно, смея да твърдя
- натоварен и с пълен резервоар е доста тежък, което го прави доста тегав за каране в града да речем
- леко ниска седалка спрямо степенките, поне според моите критерии-при дълго пътуване без спиране започват да ми изтръпват коленете, което си води до дискомфорт и нужда от спиране за почивки за разтъпкване
- малко разстояние между задната гума и калника, което дори при оригинален размер гума и читави амортесьори, при натоварен мотор и по-големи неравности води до опиране на гумата в калника на моменти (явно не е мислен за нашите пътища)
- на таблото няма часовник


А ето и малко снимки на въпросният мотор:
























Няма коментари: