четвъртък, 13 октомври 2016 г.

Един североизточен пътепис (Румъния-Украйна-Молдова 2013) - част 1

     ЕДНО ЛИРИЧЕСКО ОТКЛОНЕНИЕ

     Ако днес 30.08.2015 сте се натъкнали на един идиот с черен FJ, който караше като изоглавен през Искърското дефиле, екипиран подобаващо с ръкавиците на баба му, маратонките от Кауфланд, червена тениска втора употреба и каска тип "динена кора" и се чудите защо аджеба така поднася по завоите - не се чудете - на предната му гума пише ДОТ 0404, а на задната 2405! Е? То остава и да не поднася! Та това са си гуми на кокал! Аз колата карам с по-нови деееба... 
Та какво за тоя с Еф Джея ли? Нищо. Просто идиота бях аз! И понеже се разминах с минимум 1347 моториста, ако някой му е направило впечатление и се чуди тоя с какъв акъл кара така - ами не се чудете - с никакъв. Просто съм се захванал да вкарам в пътя това черно добиче! И понеже тръгнах айде за малко из града, та айде до Нови Искър, та абе я като съм тръгнал, пък то ако има да става ще става и т.н. 

     Някои са запознати с предисторията на добичето, ама за незапознатите да я разкажа с две думи. Първо добичето си се чувстваше добре, щото живееше в една чудесна държава в по-западната част на нашия континет. Хубаво ама годинките му станали повече, та го подменили с нещо по-свежо и младо, а нашето добиче запратили в източна посока - там, където обикновено свършва земният път на такива като него. По пътищата неведоми добичето попадна в мои ръце! А в моите ръце да не си мотор или кола казано накратко... След като му се порадвах и покарах малко, незнайно защо го запокитих в ръчичките на едни страшни майсторета с една голяма бормашина и ножче за изрязване на туй онуй от мойта скромна моторетка! Дупчили каквото дупчили, рязали каквото рязали - тунинговали демек и за да не е бедата само една, после аз с оня акъл дето го нямам купих от един магазин дето отдавна е в небитието (защо ли) някакво световно неизвестно масло, горещо препоръчано ми от въпросния търгаш! Сипах го в горката моторетка и на всичкото отгоре маслото беше твърде рядко като за адските жеги, към които заминах с добичето... Естествено двигателя попрегря и се поразтропа, щото нали... Последва основен ремонт при други майстори, ноооо....понеже винаги има едно но! Понеже моторетката беше някаква механично скопена версия, майсторите решили да я дотунинговат като премахнат там каквото преценили. Крайният резултат беше, че след тунинг 1 и тунинг 2, посмъртно нямаше настройване на карбураторите! Правиха се всякакви опити и накрая си я взех така. Естествено се вкиснах и естествено моторетката я подпрях в един ъгъл на гаража да отлежава и да чака по-добри времена... Преди две години по-добрите времена дойдоха в лицето на Явор и Галин! Сигурно сто пъти сваляха и качваха карбовете и правиха какви ли не варианти, за да ги вкарат що годе в ритъм, а аз оставаше да си направя разработката на основно ремонтирания двигател. Да де, ама нали все няма време, все това, все онова... Миналата година врътнах едни 20-30-40 км и това беше, та днес реших, че е настъпил Денят с главното "Д". Вчера минах на преглед, а днес се щурах насам натам да разработвам двигателя и да вкарам с каране лека полека в някакви норми карбураторите... 

     И в крайна сметка след всичките тези словоизлияния да си дойдем на думата... Откакто взех пак да подкаравам по малко моторетките насам натам и ме позасърбяха пръстите да понапиша някой друг ред за някои от миналите ни пътувания с мотор. В случая на прицел е пътуването ни от 2013-та. Започвам го лека полека. Със сигурност съм забравил доста от подробностите, но все си мисля, че ще остане и какво да ви кажа! А и по-добре късно, отколкото още по-късно.

КРАЙ НА ЛИРИЧЕСКОТО ОТКЛОНЕНИЕ


Към родината на зеления цвят - Грузия 2009 - част 2

    ПРЕДИ ГРУЗИЯ БЯХМЕ В ТУРЦИЯ

      Грузия... Хм, каквото и да напиша, все няма да е пълно, точно и обективно. Оставам с впечатлението, че точно Кавказ и Балканите са двете зони на света, къдете процесите са толкова динамични, непредсказуеми и неописуеми, че не се осмелявам да правя категоризации на тези места...

Към родината на зеления цвят - Грузия 2009 - част 1

     Хубаво нещо са плановете... Цяла година кроене и мъдруване за пътуване с посока "Нордкап", оттук ли ще минем, оттам ли, пък за 15 дни, пък за 20... Ще сме двама, не-петима, ще има и кола, няма да има кола, ще тръгваме през юли, ще тръгваме през август... Пфууу, писна ми! Денят е 30 юли 2009. Ден преди отпътуването за Норвегия. Моторът е стегнат, (измит като никога), багажа посъбран, всички документи налице-визи за Русия, застраховки, зелена карта, всякакви видове валута, шефа предупреден за отсъствието ми... С две думи - само чакаме да стане 4 часа на 31 юли, за да потеглим! И изведнъж...тряяяяс! Абе аз мога ли да е.а майката на всичко? Мога ами, как да не мога! Няма да ходим в Норвегия! Звъня на Стела, за да я уведомя, а тя мисли, че това е част от нескопосаните ми шеги. Не, бре, няма да ходим в Норвегия! Е, как, ами Дългия (това е човекът с колата, който щеше да идва с нас)? Ей сега ще му звънна...

     На следващият ден казвам на Стела, че заминавам за Кавказ. Питам я ще идва ли, или не. Естествено, казва! Е, щом е естествено, утре в 4.30 отпътуваме. Да си готова! Ама къде, ама планове, ама дай да поровим в нета за информация, ама да пиша на някой в Грузия, Армения, Азербайджан, да ни препоръча интересни места! Не, не ме интересува! Тръгваме без никаква подготовка, не искам да имам план, не искам да знам къде отиваме и какво мога да очаквам, не ми се смята бюджет, километри, дни...Каквото дойде! Пълна инпровизация!