Към част 5 Т У К
06-ти Май – нейде из Македония.
Пуснал съм по баира по инерция и се рея на зиг заг из пустия път. Тихо
е. Чувам само звука от търкалящи се гуми. В околовръст, докъдето погледът ми
стига няма жива душа. Пуста и Македония! Дека са и людете, бре?... Изведнъж ме
напушва смях. Сещам се за „Луно, луно, земльо македонска” и ред други вицове и
шеги по отношение на нашите мили съседи – македонците... И естествено,
изневерявам на първия принцип на Фори – да не говоря много много за политика в
чужбина! Ама пусто като съм у тая земля македонска, все за политика ме избива!
Щото то...