Човек и
добре да живее...рано или късно стига до майстор. Пусти и живот така е устроен,
че все допираш до негово величество Майсторът! Истории с обема на „Война и мир”
всеки може да разказва на маса! Всеки е патил, всеки си е намирал майстора,
колкото и окомуш да се чувства, че е... Пусто...малко тъжно звучи, но живеем в
държавата на майсторите. Тук пред негово величество се потриват нервно ръце,
бършеш тайничко потта избила по челото, само и само да не сецнеш нещо благоразположението
на величеството, гледаш в очите без да мигаш, предусещаш всяка мисъл, всеки порив на мисълта на нежната му душа. Режеш салатката, търчиш за
ладно пиво, сипваш от ракията домашнярка дето иначе я пазеше за сватбата на
внучката, само и само неговото величество да благоволи да ти реши проблемът, с
който уви си се сблъскал. За което си и плащаш, разбира се! Прескъпо при това!
После почваш да смяташ и прехвърляш със свито сърце и се чудиш като каква ли ще
да е тази космическа надница от плюс безкрайност минус на квадрат по 3.14,
делено на пазарната цена на бирата в кварталната бакалия, дето в крайна сметка е
равно на ни повече ни по-малка от скромната ти месечна заплата, но на час,
естествено! Щото тоооо...да си майстор не е лесно! Да си майстор е призвание!
Да си майстор е да принадлежиш на кастата на богоизбраните! Да си майстор...
Шшшшт, тихо, да не разбудим гнева височйши!
