сряда, 9 ноември 2016 г.

Значи значи...(пътепис) - част 2

     Част 1 Т У К 

     Значи...доста се учудих като намерих моторa така както си го бях паркирал! Нито беше катурнат, нито обран, нито одран, нито нищо! Скука с две думи... И тривиализъм....

     Нахлузих тежките доспехи, отново вперих взор в небесата, където, да, имаше някакви си там облачета, ама чак пък дъжд? Това, Гошо нещо ме занасяше, ми се чинеше... Сложих каската и ръкавиците и опраших в посока Видин. А Видин беше близо...убеден бях! Карах кротко и мързеливо, а пътят продължаваше да се вие край Дунав. Естествено, карти не ползвах, за Джи Пи Ес само бях чувал от приказки в махленската кръчма, а както вече споделих, по тези земи минавах комай за пръв път. 

Да гледаш и да не виждаш

     Гледаш ли, гражданино? Гледаш ли?

     Виждаш ли лъскавите витрини? Виждаш ли новите молове? Виждаш ли големите коледни намаления? Видя ли новото палто на комшийката от седмия етаж? Видя ли лъскавото колело на Пешока? Пешока –оня същия,  ахмака от съседния вход? А преглътна ли сухо със завист, бъркайки тайно в празния си джоб?

     Видя ли, за кой ли път, нулите в банковата си сметка, обръщайки поглед след поредното профучаващо бентли или порше? Почеса ли се умно, пресмятайки колко ли стотин години трябва да работиш за да си купиш такова, сучейки нервно между пръстите си смачканото билетче за метрото?

     Видя ли числата от тотото, победителят от Биг брадър, Май фадър, Сървайвър, Екс фактор, Купи трактор? Видя ли промоциите в кварталния супермаркет? Прерови ли за стотен път Продавалника? А базар точка бг? Щото моят базар е по-добър от твоят базар? Нали така, гражданино?

     А видя ли, уважаеми гражданино, шляпайки в калните локви, сирачето на тротоара? Не си, казваш? Та то стои и проси там четвърта година! А видя ли дрипавата старица, хранеща гълъбите на ъгъла на „Алабин“ и „Витошка“? Да, да, точно там, срещу „Макдоналдс“, гражданино! Не се сещаш, казваш. За „Макдоналдс“ се сещаш, но за старицата...

    А не видя ли човекът с бастуна в трамвая? Да, оня същият, който едвам се крепеше над главата ти, докато ти седейки удобно се любуваше на събраните лайкове във фейсбук?

    А видя ли тъгата в очите на клошаря мъкнещ камара с кашони, по-висока от него? Видя ли изобщо клошаря? Та той мина край теб! Та той се отърка с мазния си ръкав във новото ти „мъпет“ яке?

    Виждаш ли, гражданино, слепият дядо Йоцо как гледа трена? Но той е сляп, казваш! Той е художествена измислица!

    А ти „окат“ ли си, гражданино? Ти не си измислица! Ти трябва да гледаш!

    А гледаш ли... 

сряда, 2 ноември 2016 г.

Значи значи...(пътепис) - част 1

    

       Значи, мъчеше си ме носталгия по добрите стари времена (а защо старите времена винаги спадат в категорията „добри”, това за мен си беше непонятно), имах някакви два свободни дни (да не повярваш!), Поли беше на работа, демек отпадаше от планирането, а и без това трябваше да тествам Черньо (моторът, който ми късаше нервите от години по разни причини), което пък от своя страна означаваше само едно-че трябва да съм в пределите на милата татковина, та да е по-лесно прибирането с платформа ако се наложи и впредвид гореизброените обстоятелства реших да намина към Видин на сбирката на БАГ. С БАГ нямах кой знае колко общо, като изключим познанството ми с някои от членовете на дружинката, но реших да им се натреса. Не непоканен, разбира се! Чух се с Гошо Видински, уточнихме се къде и кога се събират, декларирах присъствието си, резервирах си хотелче през нета, че да не се чудя къде да отсядам и в уречения ден, врътнах ключа на Черньо и отпраших в посока Видин.