Моторът пали трудно, но все пак пали, което за момента ме устройва прекрасно! Всичко друго са излишни подробности! А и някак по-спокойно се пътува като знам, че имам съпорт с четириколесно на стенд бай, па макар и съпорта ми да е в Румъния, нейде над Букурещ в момента, а аз нямам работещ телефон, ама...и това са подробности... Свирвам, махвам и отлитам от интегрисания пункт. Наистина си е студено, щом моторът е изстинал тотално и сега не ще да откине без смукач, ама ще се стопли, знам си... То и преди две седмици към Одрин като пътувах, сутринта отнесох всичкия студ на света, а после беше временце за чудо и приказ! И днес ще е така – друго нямаше и как да бъде! Правя някаква странна маневра, по нещо като обход след пункта, който заобикаля някакав трап от едната страна и разбира се някакви бараки – сигурен съм собственост на обитателите на трапа отляво – тяхно величество строителните работници, аллах да им дава здраве, дълголетие и топъл асфалт! Въпреки изглеждащото досущ като строителна площадка трасе, аз грам не се съмнявам, че пътят от тук нататък ще е цветя и рози! Защо ли? Хммм...защо? Пак навлизам в дебрите на политиката – нещо, за което в чужбина не се прави, знаете, но! Но...фактите са си факти! В Косово пътищата са в голямата си част много, много на прилично ниво...вече! Бешело каквото бешело! Сега бедно и прогнило Косово се радваше на доста добре и мащабно обновени трасета, докато в съседна Сърбия болшенството пътища особено по пограничните райони не бяха пипани от ранния Тито! Дори нещо повече – на прима виста се сещам за поне два участъка от републиканската им пътна мрежа, дето в сръбската пътна карта са дадени като първокласни и са с червеничко, а като стигнеш „на терен“, се оказва, че теренът си е терен...буквално! Път просто няма! Или поне не в смисъла, който влагаме болшинството асфалтопътуващи! За справка яркочервеният първокласен път между Босилеград и Враня и пътят между Петровац и Бор. Да, Тито е имал нявга добри намерения, а сръбските картографи просто са изпреварили във времето намеренията му... Свивам зад близката баирчинка и да, въобще не съм изненадан – тук е обратното! На картата пътят е даден криволичещ и в бяло четвъртокласен път, а на живо е чисто ново перфектно и криволичещо шосе с все всичките му атрибути – мантинели, знаци, маркировки и прочие убавини. А най-голямата убавиня естествено е пълната липса на трафик! За миг се изкушавам да набримча мотора, нооооо....нали след всеки приятен замисъл трябва да има едно отрезвяващо НО! Но...да не забравяме, че първо пестя бензинец и второ нямам особено желание през ауспусите да вземат да изкачат бутала, сегменти и прочие железария! Така че се задоволявам с едно лежерно и реещо се спускане почти по инерция по оставящият кисел привкус в устата път – така де – протекторат протекторат, ама и ние сме си протекторат като се замислиш, а като затръгвам от Софето за Търговище и се хващам за главата да измисля маршрут, по който да не тропа и лопа като все едно сека директно през царевичака, да не ремонтират за 1768 пореден път някой мост или тунел и някакси да има шанс да няма зверски трафик... А като се сетя колко европейски пари се наляха в пътища и мостове.............
Стигам до разклона за Косовска Каменица – това е място, на което никога не съм бил! За миг се изкушавам да отсвиря добре обмисления си и начертан план и да кривна в посока Каменица, но единственото, което ме спира е острият недостиг на гориво! А знам ли по оня чукар къде точно ще мога да заредя! Оставям Каменица за някой следващ път и продължавам да спускам пенсионерската към Прищина. Тук започва вече да се появяват благата на цивилизацията – къщи, движение, някой друг дюкян край пътя, дори двойка пътни полицаи. Очаквам да ме спрат, но получавам единствено безучастен поглед – очевидно не им се занимава с мен!
След цяла вечност, когато почти съм убеден, че съм в покрайнините на Прищина достигам заветната бензиностанция. „Здраво, брате! Сипи пуно бензин!“ – провиквам се така, че мечките в Балкана се надигнаха от зимен сън! „Сипи пуно, йебигаааа!“ „Братко“-то не вдява що искам, по-скоро вероятно си мисли, че или съм глух затова крещя или яко ми лопа дюшамето. Не е далеч от истината, ама не му го казвам да не се възгордява твърде много... Full, бензин, минавам на чистокръвен английски та барем се разберем! Е, разбираме се чудесно! Човекът сипва нейде до средата и решава, че ми стига толкоз фул! Следват дълги препирни и разправии та да ми даде пистолета да си допълня! Досипах цели 4 литра! 4 литра!?! Егати как само искаше да ме мине мошеникът му с мошеник! Фул значи фул, бре! – карам му се смръщено, но момъкът само мига озадачено.
Избутвам моторът от бензиностанцията. Не, че съм имал избор, но съдбата е с мен и този път – бензиностанцията е на баир! Впрочем това не е никак трудно в Косово! Избутвам моторът на пътя, обкрачвам го и леко, леко, леко, леко засилвам по нанадолнището. Виждам учудените лица на тея в кръчмата отсреща, но мен тая хич не ме брига! Ама хич...
Познал съм, в подстъпите на Прищина съм бил. Изведнъж движението стана доста натоварено, пътят някак рязко застроен, а краят на баира беше близо. Отваряше се гледка и простор! Гледка на минарета, хаос, прахоляк, безумно строителство и автомивки. Мнооого автомивки! Бях в сърцето на Косово – Косово поле. Стегнах се, отворих зъркелите на шеснайсе и се гмурнах в хаоса и безумието на Прищина. Определено влизах откъм най-нелицеприятната му част – откъм гетата. Спомням си веднъж преди много години как разпитвах надълго и широко едни полицаи как точно да намеря този път – пътят за Медведжа. Обясняваха нещо, аз слушах уж внимателно и нещо нищо не уцелих. Миналата година влизайки от Подуево в косовската столица направих втори опит да открия въпросното трасе за Медведжа и отново питах пътни полицаи, после те питаха други хора, аз питах трети хора и...нищо! Затова сега следя внимателно трафика - да не ме катурне, легналите полицаи – да не ме изхвърлят от мотора, пешеходците камикадзе – да не взема да утрепя някого, че тогаз и гражданската няма да ми помогне и не на последно място заветния разклон, който толкова пъти не мога да намеря! Мдаааа....стигам до позната улица и нарочно спирам! Спирам да се огледам за табели. Е табели няма! Просто прашна, мръсна уличка, по която трябва да свиеш, за да стигнеш заветната граница! Пък после пак да се оплаквам, че сърбянките нямали табели за Прищина! Че тук да не би да има за Лесковац? Тук даже и табели за затънтени села и някакви бани като у сръбско няма! Просто няма!
Тук вече участъкът ми е познат. Сега ще се наложи да пресека града баш през централната му част! Как само мразех да се набивам в големи градове! Как мразех.... Карам бавно и внимателно, следейки освен безумците с консервените кутии, ами и разните омотани табели – къде пишеше Митровица, къде Пея, къде Феризай, дажеи една табела за Скопие мярнах и всичкото това в една посока. Шантава работа! Добре, че бях минавал някога оттук та имах смътни спомени.
Сечейки косовската столица не мога да не отбележа две неща – тук се влагат мноооого пари! Ама се влагат! Не се крадат! Централната част на града е спретната, нагласена, подредена, с множество ултрамодерни сгради, ултрадобре направена пешеходна зона и въобще да ти е кеф да зяпаш! С ръка на сърце мога да кажа, че представителната част на Софето сравнение с централната част на Прищина е с вид на запусната и изоставена от своите обитатели погранична обител. Става ми криво! Не за София – никога не съм го обичал тоя град! Става ми криво, защото знам какъв ухапан град беше Прищина преди 10 години! Само преди десет години тук беше един дълбоко провинциален мизерен, гнусен прашен град! Става ми мъчно, защото с парите, които усвоихме от пустата му Европа, можеше да направим от пустинята райска градина, а ние дори столицата си не успяхмве да позамажем... Или може би точно това и направихме – позамазахме я, колкото да хвърлим прах в очите на онея същите – будалите от Европата...
Второто, което отбелязвам висейки по светофарите е чисто новата, огромна и уникално изглеждаща църква в самия център на града! Тук църква преди нямаше! Мога да се закълна! Не мога да реша дали е православна или католическа, но е факт, че я има, при все, че основното население на страната е мюсулманско! И шиптърите, и гораните, и бошняците в страната са мюсулмани. Комай единствено сръбските анклави са християнски. Аз поне за други не се сещам...
Пресичам Прищина от изток на запад цъкайки по модернизмите, с които са се сдобили местните и лека полека започвам да излизам от града. Не знам дали ми се струва, но сякаш и шофьорите са станали една идея по-толерантни! Сигурно ми се струва... Табелите вече започват да сочат в различни посоки и аз си прихващам моята си – Митровица. Титова Митровица, после Косовска Митровица, а сега просто Митровица. Митровица – ябълката на раздора в и без това раздираната от десетилетия от етнически конфликти област – Косово....
Продължението Т У К
Няма коментари:
Публикуване на коментар