Така или иначе ме броят за отявлен сърбофил... Така или иначе пъпа ми явно е хвърлен на запад от западната българска граница... Така или иначе историите отпреди 100 и повече години не ме вълнуват... Така или иначе било квото било... Така или иначе и в Турция обичам да пътувам, ама видиш ли били ни тъпкали 500 години... Ами тъпкали са ни... Ама те и гърчолята са ни тъпкали, пък по гръцките курорти има повече българи отколкото местни... Така или иначе ако ти трябва някой по някой празник е по-вероятно да го срещнеш по гръцко отколкото на мегдана на Софето да речем... Така или иначе съм на мнение, че да се бърка туризма с емиграцията, туризма с политиката, туризма с миналото не е особено адекватно от съвременна глобалистична гледна точка...
Та...Рождество Христово така или иначе българинът го разбира като еееее сегаааа като седнем на една ми ти софра мила моя майно льо...охаааааааааааа ти да видиш! Та викам я и ние като средностатистическите българи тая Коледа да си я спретнем по нашенски. Първо при мама на гости (разбирай на софра), после при кака на гости (разбирай на софра), после на сърбите на гости (естествено, че на софра) :)
Тааа....малко нахвърляни снимки от последната софра - сръбската:)
Предполагам няма да учудя никого като отбележа мимоходом, че всичко започна с Власинското езеро. Впрочем първата сръбска забележителност, която видях някога-да речем преди 15 години, когато започна експлоурването ми /малей какви модерни думички, тцъ, тцъ, тцъ/ на тази съседна балканска страна. "До магазина ли отивате?"- пита незлобливо сръбският царинар, гледайки очуканият аутоотпад, с който сме тръгнали и очевидно съмнявайки се в техническите способности на нашето возило. Не, Власина, Сурдулица...не до магазина. Аааа, туй там на двеста метра от бариерата магазин ли било? "Да, да..."-клати съгласително глава митничаря. "За први пут ли сте в Сърбия?" - пита пограничния преди да му подам паспортите изпъстрени със сръбски и косовски печати...
Та...да се върнем на думата. Власинското езеро. Най-високото езеро на Балканите. Силно се съмнявам, ама така пише у сръбските читанки. Ама то по същият начин пише и у македонските читанки, че те са сътворили света и за луно, луно, землйо македонска, по същият начин пише и у бългапските читанки, че от нас по-велики няма... Все нормални балкански неща! Подлагам на съмнение истинността за най-най-по на Власинското езеро, но че е безкрайно красиво - две мнения няма. Отбелязваме, мимоходом двамата с Поли, че през зимата ни допада много повече отколкото през лятото, спирайки малко преди прословутия завой над езерото, на който всеки път спирам, защото някаква англоезична патка ми плещи нещо по телефона по бизнес и аз я пращам да пасе онея същите /патките де/, обяснявайки и, че съм на холидей у Сърбия, след което паля архаичното возило, на което тъкмо се бях израдвал, че му тръгна газта, дето беше изчезнала и хоп...изненада! Газ отново нямаше! Добре, че се лангъркаше някакъв бензин у резервораро... Впрочем пускам фаровете и газта отново тръгва. Не знам защо се сещам за Буковски и пощенския му камион, после за Буковски и личната му кола, после за Буковски и как слагаше стол в колата си, за да може да я кара някакси ако евентуално благоволи да запали и бавно заспускам по заснеженото нанадолнище. Внимавам да не карам зад някого, защото и АБС-а отказа още предното пътуване, а и да не ни хвърлят гняс по предното стъкло, че и чистачките не работеха...
Тук вече минавме по същество! Домашната питка сервирана подобаващо у конак "Фонтана" в Житорадже. Уникално място, с уникално обслужване, на уникално народни цени! Ако някъде ми кажете подобно място в БГ, заклевам се, ще се прекръстя на Асан/чо/ и повече кракът ми няма да стъпи в омразната ви Сърбия, драги родолюбци!
Кафето за добродошли в хотела, където спавахме... Преди малко споменах нещо за обслужването май?
Мъжката и женската версия...
Сега да не мислите, че два дена само сме яли, пили и веселили!? Тук най-десния съм Я, а Поли документира процеса, щото то Я да работим? Амиииииии...пфу, пфу, пази Боже! Еднаж на три години! Беше ми кеф да помогна с квото мога /чесане по кимбарицата и бутане основно/, щото на хорицата колата беше далеч по-окаяна от нашата, нещо, което е почти невъзможно, да не кажа абсурдно!
Но да се върнем на съществената част! Сега да не милсите, че два дена само добрини сме вършили и сме бутали хорските коли?! Айде и за да не дразним вегетарианците и прочието объркани хорица, да предложим нещо като за тяхния укус - српска салата.
Кисела вода и домашно сиренце! Ммммм....пак ми се доходи у Сърбия...
Тук горките вегани могат да затворят очи! Пунена вешалица у скраме! Е, те по вкусно месо не съм ял, заклевам се
Барът с усмихнатата сервитьорка и готиното кафе
Стилно съчетание на модерно, старовремско и горяща камина. Перфектната комбинация! Плюс, че навсякъде у сръбските кръчми се пуши и здравей, здравей живот!
Апартаментчето. Чисто, уютно и стилно. За 42 лв на нощ! Без пари!
Снимахме корниза, щото решихме да откраднем идеята хехехе...
Пешеходната улица на Сурдулица по тъмно. Леко запуснато, с лек соц привкус, но някак се чувствахме уютно и като у дома си! Не мога да кажа същото за Софето, където живея от 17 години, нито пък за пешеходната на Търговище, откъдето съм родом! Уви...горчивите факти са такива, драги ми родолюбци...
Дръпни се викам от обектива, че закриваш гледката към езерото, ама ей го на...нъцки
Половинката ми Поли на родна земя.
Стойката за телевизор не ми хареса, но признавам си - също като корниза беше оригиналдъ, както казват по онази същата там пешеходна...на Търговище
Масата и табуретката ме изкефиха много! Дръве и лак си имаме, остава да си измайсторим нещо подобно на Алваново!
Същата оная пешеходна - на Сурдулица. Да не мислите, че гледаме забележителности! Глупости! Търсим отворена пекара или в краен случай да си купим отнякъде пръжки и цървено вино. В интерес на истината и пекара намерихме и пръжките и виното. Само дето виното се оказа, че било македонско и биеше на спирт, ама си го донесохме дома, че да поливаме пържолите с него...
А!...тук и аз съм закрил обектива
Сурдулица рано сутрин. Домързя ме да ходим чак до църквата, а и тук Коледа е на друга дата, така чеее...
Уличката към хотела. Намира се точно до градския басейн и предполагам, че лятно време няма да е тази пуста идилия
Отново масата и табуретката у хотела
Домаче кафа с чашка вода и локум на клечка! Какво друго му трябва на човека! А...и пакет мека Дрина естествено!
Уникалното возило. Перфектно за по балканските пътища! Много неща не му работят, ама и доста му работят хехехе.... Абе върви и е идиотоустойчиво! И няма електроники много много, което е с у п е р!
Последната снимка е от Трънското ждрело, ама от обратната му гледна точка - сръбската.
Мислехме да спрем да запалим по свещичка на Погановския манастир, че все пак Коледа е, поне по нашенско, ама като видях стълпотворението от софийски коли нещо ми се догади и се отказахме набързо. Апропо, бяхме убедени, че нашенци са у кръчмата отсреща, а не у манастира, ама въпреки това нещо ми се секна свещопаленето...
Оттам ясно - Поганово, Власи, Суково, междусветската магистрала Лондон-Калкута, Желюша, Цариброд за плескавица и на пазар и ради Бога....у дома...ъгейн.
Няма коментари:
Публикуване на коментар