четвъртък, 19 ноември 2015 г.

Сръбски фотопис

    Денят е неделя, а времето перфектно за една кра(о)тка разходка из пределите на западната ни съседка Сърбия. Крайната цел на пътуването е Дяволския град край Куршумлия. Спомняте си може би, миналата година конкурсът за новите седем (или май бяха повече) чудеса на света и там в пряка битка за челното място с нашите белоградчишки скали, беше именно Дяволският град!



    Естествено хващаме по най-изчанчения път за натам - през Суково и Поганово.


      И прословутото село Власи, за което пиша във всеки пътепис колко магнетично и красиво е, но така и никога не успявам да му направя подобаваща снимка!



        Тунелите по пътя. А пътя е този, който река Ерма е проправила в отвесните скали!



        
     Еееех, голяма красота е...





    Знам, че от снимка е трудно човек да придобие представа за мащабите на природните красоти, но все пак










     Времето е с нас! Няма кьорав облак в небесата




      Ей ме и мен на....Дебел и щастлив :lol: Зад мен естествено е прословутия Брус Лий (Милениум Фалкон)!




      А ако се чудите на какво точно се кефя-ето я и обратната страна на пейзажа




      След ждрелото на Ерма продължихме по изключително живописният път през Звоначка баня към Бабушница










     След Бабушница се включихме в малко по-главният път Пирот-Лесковац ама през планините и чукарите :mrgreen: Тук установихме, че сме си забравили резервната батерия за фотото и трябва да сме по-пестеливи та нямаме много много снимки от участъка Бабушница-Модра стена-Гаджин хан Дони Барбеш, след което си се включихме в царския път за Прокупле и Куршумлия.
Пътят вече беше такъв







     Естествено имаше и на моменти такъв




     Като виждате околната растителност на какво е заприличала от всепроникващия бял прах, се сещате на какво бяхме заприличали и ние







     След кратко (хехе) едночасово спиране за хапване, кафе, нищене на геополитическите тенденции и прочие премъдри дейности, стигнахме до отбивката за Дяволя Варош. Пътят стана тесен, скапан и навлезе в гората.




     Изведнъж дърветата се разтвориха и на открилата се поляна се оказа, че е крайната ни точка - Дяволския град. И тук като навсякъде си имаше сергийките за сувенири и хора мотащи се между туристите с идеята да припечелят по някой лев, но нещото, правещо приятно впечатление беше не това, а фактът, че беше пълно с туристи и то преобладаващо местни! С прискърбие си спомням за рехавата посещаемост на Белоградчишките скали, а с ръка на сърцето мога да кажа, че тези скални образувания с нищо не превъзхождат онези край Белоградчик... Да не говорим, че и Дяволският град е забит на майна си райна нейде в планината Радан на косовската граница, далеч от цивилизацията и хубавите пътища, та да не помисли някой, че Белоградчик понеже е на гъза на географията и затова няма посещаемост!




     Както вече казах, сърбите се бяха постарали да превърнат неблестящато с кой знае какво природна забележителност в едно много приятно място за отмора. Оформени пътеки, дървени мостчета, множество указателни табели, пейки и места за отмора, както и класическата за Сърбия кафана, където човек може и да пийне хладна бира и хапне гореща люта плескавица













      Имаше и някакви странни скулптури, с които просто нямаше как да не се снимаме







      Тука пък какво се кефя на гората, все едно не живея и аз в същата




     Някаква дупка, от която извираше жълта вода. Явно тук е изворът на жълтата река от приказките :lol: 




      В юнската жега край реката и под гъстата сянка да дърветата се чувствахме страхотно! А още повече, че си бяхме оставили каските при един любезен човек на сергиите пред входа, та поне не мъкнехме целия катун на гръб...




     Гората беше пълна със странни дървета... Като гора от приказките!







      Тук вече се чудя не са ли могли да ги изтипосат тея скални образования нейде по някое нанадолнище, че баира ми взе здравето




     А, лелееее.....що стъпала, що нещо




      А ето ги и въпросните скални образования...или Дяволския град.




      Интересно е, няма спор! Интересно е да видиш как природата е ваяла ли ваяла в продължение на стотици години, но някак...ами очаквах нещо по-колоритно







      Тук се опитвам да пунтирам мислителят на Роден. Не ми се удава...



     Ама си е височко!




     Иначе направили са го хората... Ей от тая платформа се открива чудна гледка и към двете долини със скални образувания! Платформата е дървена. Въобще прави впечатление, че всичко е от дърво, за да се впише максимално в околната среда




     От платформата се открива и чудна гледка към гористите и безлюдни склонове на Радан планина, в подножието, на която е Дяволя варош.







      Време беше да слизаме лека полека. Все пак път ни чакаше :wink:
Минахме край малкия параклис (също от дърво)




      Край :Цървеното врело"... Апропо имаше доста хвърлени монетки вътре. Нямам никаква представа защо, но за всеки случай и ние си намислихме по едно желание и метнахме някакви албански леки, които кой знае какво правеха из джобовете ми




     Поотморихме край ето тази рекичка




     Снимахме се с разни други странни скулптури




      ....купихме си магнитче-сувенир от любезният човек, който предложи да ни пази каските и в канската жега на паркинга се накачулихме с пълното бойно снаряжение, за да поемем обратният път към дома.
Естествено нямах ни най-малко намерение да се връщаме по същият път, по който дойдохме, щото "повторението е майка на затъпяването" беше казал някой. За съжаление до Прокупле алтернатива нямахме, т.е. имахме, но през Косово (не ми се даваше 15 евро за гражданска), или да цепим директно през планината (също не беше оферта като знаех пътя какъв е! Бях минавал преди време и дори се бях загубил из непристъпните гори тилилейски по дърварско-контрабандитските пътчета).
Поехме обратно към Куршумлия и Прокупле. Естествено полицаите, които ни бяха пропуснали на идване, не пропуснаха да ни спрат на връщане. Направи ми впечатление, че ченгето се интересуваше основно дали имам категория, иначе не бяхме в нарушение (тъй като знаех къде са се сврели, карах с лежерните 60-70 км та да няма за какво да се заядат). Поприказвахме малко, провериха ни багажа в куфара и всички налични документи, пак поприказвахме и ни пуснаха да си ходим.
След Прокупле, в центъра на Житораджа имаше една скрита безтабелна отбивка за едно много хубаво тясно пътче с перфектен асфалт и множество завои. Търсех него, за да разнообразя маршрута. Пътчето заобикаляше ей тая планина и слизаше в плрословутото село Бойник, където се точех на местните вешалици




     Ако ви се отдаде сгоден случай да имате път към тази част на Сърбия, не пропускайте отсечката Бойник, Злата, Житораджа! Ще останете очаровани, гарантирам ви!
     Пътят Житораджа- Злата- Бойник, както вече споделих, е много живописен, безлюден и с добра настилка. Отсечката не е за изпускане




     Еееей отвъд тази планина всъщност се намира Дяволския град. Уви, напряко през нея е труднопроходимо и се налага да се заобиколи почти цялата, за да се достигне до тази природна забележителност!




     В Бойник уви ни чакаше неприятна изненада. Традиционното ми място за отмора, класическо турско кафе и най-добрите сръбски вешалици, беше затворено! За пръв път сварвам кафана "Крез" затворена... Надявам се да е било за момента, а не завинаги... Че то европейската криза си се вихри с пълна сила и в Сърбия уви...
Без да слизаме от мотора решихме, че ще продължим нататък с идеята да пием кафе на някое място малко по-нататък... Уви, беше ми напълно ясно, че такова поне до Лесковац нямаше, но това не пречеше да се оглеждам като гърмян заек из циганските села, през които преминавахме.
Лесковац разбираемо преминахме транзит. Жегата беше неописуема, а не ми беше идеята да се врем в някой голям град, където освен да се досварим в собствен сос, едва ли щяхме да постигнем някакви други емоции...
Продължихме по главният път Белград-Скопие. От тук нататък всичко вече беше ясно-перфектен път до Сурдулица (а както по-късно се оказа и след Сурдулица! Явно отдавна не съм минавал по тея места!), кеф от завоите и прохладата на планините около Власинското езеро, безлюден път из мизерните трънски села и отново у дома...в Мордор...






Няма коментари: