вторник, 15 януари 2019 г.

Имало едно време (пътепис) - Олеле малеле по сръбски - продължението

    Предишната част беше  Т У К

     Пристъпвам несигурно към гаража с авариралото возило, все още чудейки се къде е уловката. Продължавам да редя жални вопли, че нищо не разбирам от коли, но определено няма кой да ме чуе. Междувременно питам какво и е на колата, а човекът, който ни стопира нещо говори за някакъв карбуратор.  Бе какъв карбуратор, бе аланкоолу?- нервя му се аз! Ти хабер имаш ли колите с карбуратор откога са само в музея? Газя в снега докато изгазвам най-накрая до заветния гараж, че те нихната мама не го построили на пътя, а ееей там – хубавичко сврян навътре в поляната! А колко сняг ще има да се рине докато се изкара пущината до пътя, просто не ми се мисли! Добре, че не стана въпрос и снега да им разчистя... Та надниквам аз във въпросния гараж и що да видя – опел! Ами то хубаво опел, ама той от ерата на ранния Хитлер тоя опел. Някакъв незнаен за мен модел, гарантирано ми е поне набор. А в гаража такава смрад на бензин, че само се моля някой да не реши да пали цигара... Надниквам под капака на вехтото возило и я...изненада! Ма той верно с карбуратор! Бракята сърби отново нещо почват да ми се обясняват, аз също влизам в отстъпателно-обяснителен режим, бутвам тук, бутвам там, все едно пък нещо ми е ясно и категорично отсичам, че с нищо не мога да помогна! Не, не-вика човека – влизай ти в колата и се мъчи да я запалиш, че тоя (дядката демек) видиш ли го къв е смотан, нищо не може да нпарави! Е да де, а аз какво да направя в цялата ситуация! Влизам, завъртам ключа, а стартерът само едно такова жалостиво мяу, мяу, мяяяяууу, мя......и умря! Абре, викам, вие ток нямате у акумулаторо! Да де, ама било имало и пак същата. Е, ми заредете го и пробвайте, бия отбой аз преди да са се присетили нещо друго. Не! Да сме вземели да я избутаме до пътя! Бе как у тоя сняг ще бутаме? Вие у ред ли сте? Човекът обаче е съвсем сериозен и мигом хваща  едно гребло, галантно подхвърляйки ми другото налично с недвусмислен жест за какво точно ми го дава... Вярно вече се чувствах като у филм на Кустурица!



     След цяла вечност, с триста зора сме избутали старата кошница до пътя. Викам, ай сполай ви, аз съм дотук, тръгвам преди и на нашето волво да му умре акумулатора!  Не, не, давай вика да я бутнем! Уфффф, що ли мама не ме е научила да отказвам твърдо и категорично!? И като почна едно ми ти бутане....ум да ти зайде!



       Дядката в колата, после аз в колата, после оня другия в колата и файда никаква – дори и не прихълцва! Пък мирише отзад на бензин! Мирише....
     Отказвам се категорично и затръгвам нагоре по баира. Не знам колко сме го бутали пустото добиче, но волвото и Поли отдааавна не се виждат на хоризонта!  Сполай ви люде, аз си тръгвам! Тъкмо го изричам и някакъв пикап с двама мъже спира виждайки странната суматоха по пътя. Ха, нови жертви! Ей сега е момента да прехвърля топката! Да, ама не било баш така! И пак като се захвана едно ми ти бутане! То така сигурно до Църна трава щяхме скоро да слезем...

     Сагата приключва след като и на новодошлите им писва и най-после се сещат да закачат вехтия опел на въже и да му разкажат играта от дърпане! Е, разказват му я! Но и го запалват с триста зора! Моторът боботи неравноделни тактове, от ауспуха бълват зловонни кълбета гъст черен дим, но алелуя – сагата приключва! Поемам запъхтян нагоре по баира, че път ме чака! Волвото сигур е вече зад три баира под четвърти! Егати фитнеса, егати чудото...

     Сега определено не ми е хич до фитнес и бутане и съм сигурен, че ако излезе „Ко то тамо пева!“  да ме стопира – въобще няма да спра! Човек веднъж се лъже...

      Продължавам да юркам Джуниър в посока косовската граница, ако и да е малко условна подобна граница за господата сърби. Тя вярно беше странна ситуацията, защото отсам границата в територията на Сърбия всъщност населението беше бошняшко, демек мюсулманско,а оттатък граничната бразда в мюсулманско Косово населението беше чистокръвно сръбско! Не случайно преди време на въпросният граничен пункт, към който се бях залетял имаше брожения, блокади и палежи, но събитията вече бяха отминали...надявах се. Мисля, че пунктът в момента беше отворен и правех  сметки да вляза оттам, да пресека сръбската част на Косово и през Сръбска Митровица на север докато отново вляза в Сърбия. Тънката ми сметка беше така да избегна тегавия трафик на същинско Косово, щото нали щях да пролазя през земите дето „Косово йе Сърбия“, така че там за типичния шиптарски трафик не ставаше дума изобщо! Само половин час по-късно се оказа, че сметките са ми безкръчмарни, но...всичко по реда си!

     Има и продължение, което е  Т У К

Няма коментари: