Колкото и да не
обичаме рекламите, колкото и да са ни натрапчиво противни, или може би точно,
защото са натрапчиво противни, рекламите се вклинват като дамоклиев меч в
съзнанието ни. Та имаше навремето една реклама „Свободата или салама, Санчо?”.
Сещате се...
Вечната дилема –
дали да си свободен, или да си сит! Пък ако е възможно да си и свободен и сит,
цена няма да има живота! Въпреки, че съвременната робия е все по-задушаваща и
все по-потискаща... Или както питаше героят в един филм: „Скъпа защо го
направи?”, героинята лаконично (и драматично) отговаряше:”Заради ипотеката,
скъпи, заради ипотеката”...
Защо ви занимавам
с реклами и екзистенциални отвлечени въпроси като свободата и банковите ипотеки
ли? Защото всеки себеуважаващ се моторист би ви отговорил, че кара мотор именно
заради усещането за свобода (ако и да го е купил с пари от ипотеката на къщата)!
Въобще моторджийството и вятъра в косите (и мушичките между зъбите) са
олицетворение на свободния дух и бунтарството, това мисля няма кой да го
оспори! Свободата да те вее вятъра, свободата картината около теб да има
сетивност, за разлика от тези със сивите физиономии зад автомобилните стъкла,
свободата да се вреш в трафика и да си сто пъти по-маневрен и бърз от
четириколесните, ако щете.
На другият полюс
са тези с огромните къщи на колела, тези с кемперите. Те също имат претенциите
да са открили квинтесенцията на понятието свобода! Да са независими от лошо
време, от покрив над главата, от всякакъв вид удобства, въобще...с две думи да
пътуват без да се лишават от дома си с всичките му обичайни съвременни
глезотии, с които толкова сме свикнали! За разлика от онея лумпени с
моторетките дето пътуват оскъдно откъм удобства и багаж, но пък ни задминават с
двеста докато ние пъплим по ихтиманския баир със 70 и дето предреждат цялата
петкилометрова опашка на „Кулата-Промахон”, докато нас ни трябва половин ден,
за да преминем тая граница и да влезем в пустата му Гърция по Великден.
Много пъти съм
изпадал в изкушаващата дилема дали да купя някой кемпер вместо поредния, енти
на брой мотор! Виж, за каравана не съм мислил, да си призная, първо, защото
няма с какво да я дърпам и второ нямам съответната категория в шофьорската
книжка... Както и да е... То и без това караваните аз лично ги приравнявам към
кемперите, макар да знам за вечният въпрос на заклетите къмпингари за това дали
каравана или кемпер и знам колко абсурдно е да се приравняват две толкова
различни по същността си пособия за туризъм, но... за мен, както имах честта да
споделя кемпер=каравана!
Та както вече
казах, много пъти съм се замислял, дали да не вземем да купим един кемпер!
Естествено, по-старичък (разбирай 25-30 годишен!), щото като отворя сайтовете с
обяви и ми се изправя косата от цени на морално и материално остарели возила от
ерата на късните хипита. Все съм се чудел как може някакъв тристагодишен чопър,
при това не повече от 600 кубика да речем, да струва минимум 4999 лв, ама и тея
с кемперите не ги разбирам! Някакъв дърт стогодишен таралясник с 60 умрели
магарета, ръжда и течове, както и мухъл в спалното помещение, разбира се, да
струва мама, тати, баба и дядо, взети заедно, ама... основен принцип на
свободния пазар – има търсене-има предлагане-има цени...
Та викам си...абе
я стига с тея моторетки! Дай да купим един кемпер и да вкусим най-после от
вкуса на свободата и свободния пътешественически дух! Дай, дай, ама... Как
точно ще стане тая, като за да тръгна за Иран, примерно, с кемпера, ще трябва
да си отделя толкова време, колкото отпуска аз нямам! Щото то свобода, свобода,
ама пусто трябва и да се работи за салама! Оня същия – от рекламата!
А и пусто все не
се виждам някак да загърбя скапаното време, дъждът в ботушите, страничния
вятър, който ме кара да се придвижвам на ебем страна, за да не отида в близката
нива, минималистичното количество най-необходим багаж, който мога да нося и то
ако съм от онея гъзари с куфарите на мотора, разбира се! Ако не – една раничка
на гърба с два парцала и това е! Освен това да се върнем пак на саламената тема
– моторът ми струва малко (за разлика и от най-дъртия мухлясал кемпер в
мобилето), мога да мина поне три пъти повече километри за ден, да се вра къде
ли не, да минавам по черни и скапани четвъртокласни пътища, да се любувам на
завоите, да имам удоволствието да чувам ръмженето на двигателя, да усещам
вибрациите в кормилото... Ама пък като завали юнашката, като сутрешните
температури едвам отлепят от нулата, като няма как да бръкна в хладилника за
хладна биричка, щот такъв просто нямам, като замръкна насред нищото в полето,
като, като, като...усещам как злорадства байото с кемпера и потрива доволно
ръчички!
Да бе, байо, ама
пуста и свобода – ще кажа аз!
Да бе, байовото,
ама пуста и свобода ще каже и той, щото и двамата имаме свободния дух, ама го
дефинираме по различен начин!
Пуста и свобода!
Пуста и ипотека!
И ще изпсуваме дружно с байото, докато се мръщим гледайки личните си банкови
сметки на червено и точим лиги по новия мотор и новия кемпер, с които ни
облъчват отвсякъде и ни убеждават, че без тях ние не сме познавали СВОБОДАТА на
пътуването! Докато юдейско-масонския дебелак потрива доволно ръце, че ни е дал
СВОБОДАТА да се потопим още малко надолу в блатото на зависимостта от това да
се чувстваме свободни...
Свободата ли,
Санчо, или салама? Свободата ли?
Няма коментари:
Публикуване на коментар