Странен раздел ще кажете? Странен – да. Всички, които ме познават, знаят за мен две неща – че за мен моторизъм = мототуризъм и в пълното съответствие с тея ми идеали, по форумите ( и не само) пиша основно в раздели и по теми касаещи туризма с МПС ( в частност двуколесно с двигател), от друга страна техническата ми грамотност клони към нула, съответно е малко смешно и нелогично да пиша по технически въпроси, но...в живота има и обрати, така да се каже. С други думи от „Дзен и изкуството...“ съм наблегнал на частта с изкуството и с возенето с мотоциклет, а всичко касаещо бурмички, гайки, копчета, ключета, отверки и прочие съм го минал както се казва „по диагонал“.
Странно е ще кажете, че пиша тук, където (почти) никой не пише. Странно е – да. Но би било странно, ако търся полемика, а аз не търся такава. Просто искам да разкажа една история за един мотор, която да остане там някъде – в нета...
Преди да започна по същество ми се ще да вметна още няколко работи, които се сещам ей така, на прима виста:
Първо - обикновено имам доста силно изразена позиция и мнение по всякакви въпроси, но в тази тема ще се постарая да обера максимално личната си позиция, чувства и емоции по въпросите, които ще разисквам. С две думи – ще се старая да е по-скоро фактология и констатации, отколкото каквото и да било друго.
Второ – не ми е идеята да създавам глупави и безсмислени спорове, нито да се явявам арбитър или последна инстанция по каквито и да било въпроси, така че ако някой се е разпознал и се е почувствал засегнат или де да знам какво точно от моите писания, толкова по-зле за него! Вече съм навлязал във възрастта, когато съм спрял с илюзиите, че ще променя света, или че ще съумея да преборя глада в Сомалия, или че ще променя нещо (и някого) като скачам като петле в търсене на „правдата“. Всеки има неговата си „правда“ и аз уважавам правото на мнение и позиция на всеки един човек. Естествено, вече съм на позицията, че голяма част от нещата в тоя живот са породени „от собствена глупост“, така че по отношение на изстрадалата ми моторетка важи същото с пълна сила!
Трето – повечето хора знаят доста крайната ми позиция на тема „майстори“. Това не се е променило с времето, сигурно няма и да се промени. За съжаление и себе си слагам в злощастната категория „майстор“, и за себе си нямам Бог знае какво мнение по отношение на майсторлъка и празните майсторски обещания и басни...
И сега – историята на Черньо по същество:
Фен съм на олдтаймерите – това е факт! Понякога сам си се чудя какво ли чак пък толкова има в един морално и материално изнемощял дърт с нищо не блестящ туристически мотор? Не знам... Наистина не знам. Обикновено отговарям с оная приказка за зайчето и опашката, но отговор на въпроса нямам! Много пъти съм отварял мобилето, изваждал съм обяви с всевъзможни моторетки – от лъскави по-лъскави и с досада и незаинтересованост съм прехвърлял обявите без нищо да ми грабне окото. В същото време с часове мога да съзерцавам откровено идиотската обява за Кавазаки (примерно) Ге Пе Зе от хилядо деветстотин осемдесет и големия дъжд, в която ни се обяснява как „палиш и тръгваш“, а в същото време виждаш една изстрадала машина, която с цялото си същество крещи да я оставиш да си отиде достойно и да не я мъчиш повече... Сигурно е патология някаква, но е факт! За мен моторът е само един – 30-40 годишен класически турист или спорт-турист. Толкоз.
Фен съм на Кавазаки и Мото Гуци – това също съм го казвал много пъти. И айде ако Кавазаки имам, то Гуци никога не съм имал, дори не си спомням и да съм карал, но ме кефят! Мноооого ме кефят! Въпреки предпочитанията и вкусовете, които имам, съдбата някак лека полека ме приучи да карам Ямахи. Куп разни стечения на обстоятелствата! Никога не успях да стана „ямаха-сектант“, но с течение на времето от немай къде обикнах ямахите.
За статистиката и спорта, ямахите, които са минали през ръцете ми:
-Yamaha Phazer 250 – 1985 г.
-Yamaha V-Max - 1990 г.
-Yamaha XJ 900 F (31A) - 1983 г.
-Yamaha XJ 900 F (58L) - 1987 г.
-Yamaha FJ 1200 (ABS) - 1991 г.
-Yamaha FJ 1200 - 1991 г.
-Yamaha XZ 550 S - 1982 г.
През далечната (вече) 2008-ма се сдобих с Черньо
За техническите характеристики на мотора няма да пиша, освен основното касаещо моят мотор, че по простата причина, че е внос от Швейцария и се оказа някаква скопена версия като за местния пазар, т.е. беше с мощност 90 к.с. За мен напълно достатъчно! Спортни постижения не гонех ( а и това не е мотор за такива така или иначе).
Ето и какво мини ревю съм направил на любимата ми моторетка преди години. Както сами ще забележите, няма и помен от технически данни или научни обосновки – всичко бълва от субективизъм, но все пак:
„Ще започна оттам, че нямам любима марка мотоциклети, така както нямам и любима марка телефони, коли, паста за зъби, самобръсначка... При мен всичко е продиктувано от моментното ми настроение, финанси и ред случайни обстоятелства.
За мен най-удачната машина за дълъг път (но подчертавам за що-годе свестни пътища) е Ямаха FJ 1200. Екземпляра, който имам е 1991г, 90 к.с., с АБС и висока слюда (и двете доста полезни за туризъм). Тежък, стабилен, дълъг и удобен мотор, което предполага един невероятен комфорт при дълго извънградско каране!
Плюсовете както аз ги виждам са: много плавното разгръщане на мощността (предполагам заради големият обем на двигателя и малкото коне) - подминеш ли табелата на София му "бодваш" 5-та и забравяш). На 5-та си върви чудесно от 40 до 190км/ч, колкото му е и максимума! Мъкне много товар и върви еднакво добре и с втори човек и багаж. Удобна седалка и комфортна стойка, които наред с ниските нива на шума (ако няма интервенция по оригиналните ауспуси, това е една невероятно тиха машина) и големият резервоар (22 л) позволяват едни преходи от 300-350 км без основателна причина за спиране! Друг плюс лично за мен е въздушното охлаждане (въпреки, че едно лято успях да го попрегрея в Турция, но това е една друга тема). Функционално табло - има си "лампички" за всичко необходимо и то на точното място плюс уред за горивото и часовник (това за мен са едва ли не най-важните уреди, които трябва да притежава един мотор за туризъм). Плюс е също така и АБС-а. Не знам дали си внушавам, но на него може да се разчита при мокра и/или студена настилка и позволява едно по-бързо и агресивно каране в кофти време!
Минусите - да започнем с АБС-а. Колкото е плюс, толкова е и минус. Когато датчиците му се "замажат" започва дискретно да мига една лампичка на таблото, която ако някой олигофрен (примерно аз) реши, че просто си мига и стисне рязко предната спирачка разчитайки на АБС-а, се получава образцово левашко падане! Струва ми се, че гори малко повечко (при двама човека с багаж рядко под 7/100), което калкулира един сериозен разход при много километри, особено ако пътувате в Турция, където бензина ни е ясно колко е "евтин"! Голям минус за мен е веригата! Не знам защо, но страдам от параноята, че всеки един момент веригата ще се скъса, ще стане мазало и аз ще остана насред нищото... Това малко ми убива кефа от пътуването! Сериозен минус (особено за хора с по-крехко телосложение) е голямото собствено тегло на мотора (264 кг), което наред със сравнително високо разположения център на тежестта, го прави много лесно изтърващ се от място и много трудно вдигащ се от сам човек! Отделно от това удоволствието да караш подобен "тролей" особено с пасажер и багаж из натоварен градски трафик, е меко казано никакво!“
Години по-късно бих добавил може би, че един тунинг на кормилото с някакво по-туристическо би направил още по-комфортно карането с часове и дни без да натрупва излишна умора в ръцете и кръста. Оригиналното кормило (апропо всички ямахи от тези години имат подобен проблем) е сякаш прекалено тясно и стойката става леко неестествена и доста бързо изморяваща. Правело ми е впечатление, че и други собственици на подобни мотори са изказвали същите твърдения, та надали си въобразявам!
В крайна сметка, за добро или за лошо, се сдобих с един черничък и много лачен Еф Джей в цветущо здраве! Апропо, купих го от един пич, който беше позициониран в Лозенец (квартала на София, а не оня другия Лозенец) и който винаги съм казвал и сега пак ще натъртя, беше най-коректния човек, от който някога съм купувал въобще МПС! Нищо не скри, за нищо не излъга, съдейства ми с абсолютно всичко, за което го помолих, беше изключително коректна цялата работа.
Покарах го малко насам-натам докато видя като какво все пак съм купил и докато му посвикна и го закарах в един известен навремето мотосервиз да го обслужат най-общо казано! Аз обслужването го виждах като една смяна на масло, филтри, свещи, спирачна течност, смяна на верига, почистване на карбуратори, реглаж на клапани и толкоз. Да де, ама „майсторите“ имали друга концепция за пълно обслужване! Е, оттам нататък всичко си еба мамата...
И тук веднага се връщам към собствената вина, защото казахме, че вече съм в етап от живота си, когато за нещастията си съм склонен да обвинявам основно себе си, а не целия останал свят. Много пъти съм се смял на хора, които казват „аз моя мотор не давам никой да го пипа“! Да де...ясна ми е концепцията на подобен род хора, но моята винаги е била „аз от това не разбирам, не държа да се уча, предпочитам вместо да губя два часа да сменям масло, да го направи за десет минути този, който с това се занимава, пък аз през това време да правя това, с което аз се занимавам“! Още повече тогава бяха времена, когато „пари като вестници“ – кой ще ти троши време и нерви да се чекне да си рови по мотора, като за това си има хора... Винаги ми е била непонятна тая нашенската философия, че българинът от всичко разбира и всичко сам си прави! Е, не може да разбираш и от ядрена физика и от отглеждане на лалета! Някак си...няма как! Все ми се е виждало по-логично човек да се занимава с някаква основна дейност, от която да се храни и в която да дава и сърце и душа, още повече, че погледнато в частност, повечето (да не кажа всички) майстори, които ремонтират мотори, са и мотористи, демек работят хобито си!
В този ред на мисли имах пълното доверие на хората, на които поверих моторетката си и естествено взимайки я от техния сервиз заминах директно за Белград, защото си имах някакво ходене натам. Нещо по пътя не ми хареса във вървежа на мотора, но не можах да определя точно какво, а и все още това беше нов за мене мотор, така че не смеех да давам оценки. А и викам си, реглаж на клапаните са правили, реглаж на карбовете – от това ще да е „различното“! Е да, ама не! Доста време след това при следващият ремонт се установи, че хорицата просто решили на своя глава да ми „тунинговат“ мотора, т.е. да се пробват да махнат рестрикциите му (чисто механични), че да вървял повече! Ама хора, кой ви е казал, че искам да върви повече? За мен моторът си вървеше екстра и напълно задоволително!? Рязали нашите, пробивали, та и стружките не махнали даже – окепазили ми мотора! От цялата работа избягал синхрона на карбураторите и оттам „странното“ поведение на мотора. Поуката, която си взех от цялата работа е, че занапред, когато оставям МПС за ремонт или обслужване, винаги точно и ясно обяснявам какво точно искам да се върши и всякакви странични дейности извън уговореното, да се съгласуват предварително с мен, а не просто „искам обслужване“...
Човекът, който в момента се занивама с Черньо процедира така – звъни и казва „държа да минеш да ти покажа нещо....държа да минеш да обсъдим нещо....държа да минеш да ти кажа каква идея ми хрумна“! И така – всичко е точно и ясно. Ясно е кой поръчва и кой плаща, ясно е какво се прави и защо, ясно е, че няма напрежение, защото ако впоследствие нещо не ме кефи – вината си е само моя!
Покарах, каквото покарах няколко хиляди километра (апропо, в този период ми текнаха прясно сервизираните карбове баш насред едно голямо нищо у Албания) и понеже ми предстоеше едно пътуване в Турция, реших да сменя маслото преди тръгване, както и въпросните майстори да си погледнат склонните към разтичане карбове. Отидох в един доста известен мото магазин (отдавна потънал в небитието) с идеята да купя масло за смяна. Подробно обясних за какъв мотор търся масло и къде мисля да ходя (юли месец в Анталия не е като да не е топло) и човекът кълнейки се в какво ли не, ми пробута някакво световно неизвестно масло, което в последствие се оказа пълна боза и на всичкото отгоре 10 на 40. Е, 10 на 40 за мотор въздухар при дестинациа с над 40 градусови жеги... Нали се сещате какво стана?
Както се и очакваше – маслото се вбози много бързо и моторът почна да гори нещо като кило масло на 1000 км, както и да притропва откъм двигателя доста неприятно! Успях да се домъкна до София на собствен ход, псувайки всичко живо и най-вече собственият си акъл! Ами като имаш съмнения, отиди другаде! Като не ти е известно това масло – търси известно! Като се съмняваш, че това е рядко за този мотор и тези летни жеги – търси по-гъсто, независимо какво ти се кълне и те омайва мазния продавач! Но...станалото вече беше станало. Единственото, което можех да направя беше да си вадя изводи за в бъдеще и да търся майстор да прави двигателя...
Е оттук нататък вече наистина си еба мамата с тоя мотор...
Апропо, точно на това злополучно пътуване в Турция, успях да счупя и двете огледала на мотора! Ще кажете как така и двете? Не едновременно, разбира се! Първото счупих след като на една бензиностанция в Истанбул някак много бързо и неясно защо успях да изтърва мотора от место и лявото огледало даде фира! Голямо предизвикателство си беше за мен, защото трафикът в Истанбул е убийствен, а аз за пръв път през живота си се гмурвах в дебрите на врящият и кипящ град с мисията да търся някакъв си хотел някъде си из центъра на мегаполиса! Без карта и Джи Пи Ес, естествено, както и без ляво огледало!
Второто огледало успях да отвея в една спряла кола и след като висна като (каквото се сетите там) просто го демонтирах и сложих в багажа. После половин Турция прекосих без никакви огледала и си ми беше екстра, честно казано...
Всъщност, малко преди въпросното злополучно пътуване, имах още една неприятна случка с мотора, този път на 100% поради моята пълна малоумщина! Светна ми значи лампичката за АБС-а и аз естествено, решавам да проверя по най-олигофренския начин дали наистина АБС-ът е спрял да работи, щом червената лампа мига! Тестът естествено го извършвам като стискам рязко и отривисто предната спирачка, като за целта съм избрал възможно най-неподходящото за подобни проби място – една бензиностанция на входа на Копривщица! Всички много добре знаете каква гняс и лизгоч е на всяко едно подобно съоръжение и колко калпаво е сцеплението там, ако въобще има такова. Та стискам значи рязко предната спирачка и с образцов плонж се пльосвам насред плаца, хвърляйи мотора някъде встрани. Аз се вкиснах качествено, разбира се, а моторът ми помогна да изправя един англоговорящ, случайно минаващ оттам. Освен шуртящият бензин, другите демиджи по моторетката се оказаха ожулен спойлер, изкривен педал на задната спирачка, както и изкривена задна степенка.
Разбира се и степенката смених и спойлера оправих и педал за спирачката дори купих чистак нов от Мотодинамикс, както и две огледала, естествено пак оттам! Въобще, тогава за части втора употреба въобще и не ставаше дума! Споменах вече, че това беше в ерата „пари като шума“...
Та както вече споделих, моторът си беше за сервиз, според моето скромно силно некомпетентно мнение. След дълго чудене, чесане и митарстване, най-накрая открихме подходящият сервиз – майстори с име и реноме, които едва ли не правеха само ямахи! Е, имаше малката подробност, че двигателят трябваше да стигне при тях свален и разкомплектован от злополучния Черньо, но...думата майсторска е повече от закон!
Понеже аз съм нация техническа, както много пъти споделих, интервенцията с разкостването на мотора нямаше как да го правя аз, та се наложи приятел да го върши изцяло на добра воля и в извънработно време! Благодарности, за което! Иначе моторът нищо чудно все още да седеше и да отлежава там някъде в дебрите гаражни...
След доста перипетии и внушително количество парична маса, двигателят беше основно ремонтиран и замъкнахме останалата част, за да може да се събере мотора. Такава беше уговорката! Двигателят отива при тях сам, за да не заема място останалата моторетка, а когато дойде времето за събиране, остатъците отиват при двигателя и аз си взимам моторетката в завършен и вървящ вид! Е да, ама не! Ква я мислихме, ква стана...
В уречения ден отивайки да си взема злополучната моторетка, заварвам едно суетене и ровичкане по карбураторите на мотора, с обяснението, че нещо видиш ли ей сегинка току що се е разбутало! Да, да....аз отдавна не вярвам в приказките за Дядо Коледа... Видните спецове си бяха оставили ръцете! Моторът вървеше едва ли не само на смукач, грееше яко и по никакъв начин не приличаше на машина , току що сервизирана за крупната за тогава сума от 3600 лв! В общи линии с триста зора успях да изляза на ход от въпросния сервиз, като до последно все нещо се донастройваше по карбовете и накрая ми се обясни, че това видиш ли е така, щото двигателят още е много стегнат и т.н. приказки от хиляда и една нощ и ако не се оправят нещата като го поразработя, да взема да си купя едни нови карбуратори. Мдааа....не съм спорил, защото първо нямам мнението да съм компетентен и второ беше ми яко писнало от злополучната моторетка! Просто исках да си я прибера и да се приключва с многомесечната сага! Прибрах си я (от сервиза до гаража са десетина километра) като на няколко пъти спирах да изстине малко малко поне двигателя, защото грееше зловещо и пушеше отвсякъде.Изпреварвайки малко събитията ще споделя, че всъщност като попрегрееше, започваше да хвърля масло през гарнитурата на главата, а не че пуши, защото е омазан с разни масла при ремонта, както си мислех тогава...
Оттук насетне сагата продължи на приливи и отливи в период от няколко години. Засилвах се да разработвам двигателя според написаното ми от спецовете упътване, само дето моторът наистина вървеше само и единствено на смукач и с мнооого фантазия преди да почне да прегрява вече вървеше и без да дърпам смукача. Докато не почнеха да текат карбураторите... Веселба...
В някакъв момент викнах виден спец по карбове да дойде на място, да синхронизира пустите му дяволски творения, но и това не даде особен резултат! Нищо не ставаше! Започнах да търся карбуратори втора ръка, междувременно моторът по незнайни причини спря да пали та с пътна помощ го превозих до друг сервиз, където сагата продъжи отново с пълна пара. След това Черньо бе преместен в трети сервиз, където какво ли не от кой ли не му се прави и все нещо не беше наред. Покарвах го, но той или не вървеше, или течеше, или вървеше, но докато прегрее и започне да затягат два от цилиндрите и да пуши като циганско кюмбе!
При смяната на маслото се оказа, че има странен метален цвят, какъвто по никакъв начин не беше нормално да има! После се оказа, че бензиновата помпа е заминала и вероятно заради това препълва карбовете и се разтича. После от няколко комплекта карбуратори се направи микс от най-читавите части, като се преработи системата за бензин на самотек (няма помпа- няма проблем!).
После наистина ми писна, свалих номера от мотора и заедно с големия и малкия талон ги хвърлих в багажника на колата. Когато имах време щях да мина през КАТ да го бракувам! Бях окончателно вдигнал ръце!
Сигурно повече от месец номерът и талоните седяха в багажника на колата, но по простата причина, че КАТ хич не ми е на път, а и тогава си имах наистина много работа и свободното време беше голяма оскъдица, нещата се протакаха във времето. А днес, а утре, а не знам какво си и времето си вървеше... Аз междувременно имах друг мотор за каране и понеже тоя ми беше „излязал на пъпа“, даже вече нямах и желание да търся някакво решение на въпроса. Просто беше ми писнало и просто бях пил една студена вода за хилядите левове наринати в ремонта на двигателя на това добиче... И така докато един ден споделих на поредния майстор каква съм я замислил... Той още при първата ни среща ме беше посрещнал с думите „всичко правя само не ме карай да ходя на адрес! Извън сервиза ремонти не правя!“ Няколко години по-късно същия тоя майстор е идвал да ме спасява на пътя на 160 км от Софeто, ама това вече е една друга история, макар и да е с участието на злополучния Черньо отново... Та значи споделям на майстора, че ми е писнало от скапания ЕФ Джей и той предлага да го погледне, естествено ако моторът е на ход.Понеже нищо не губя от цялата тая работа, викам, ще пробвам да го дотътря дотук. Все ще устиска надявам се!
Завинтвам обратно номера, прибирам си талоните от багажника и леви леви при майстора. Оставям раненото добиче и без особено да си го слагам на сърце, оставям телефон за връзка и си тръгвам по мои си задачи. Междувременно съм се огледал насам натам и съм купил един същия (в последствие се оказа, че нямат почти нищо общо) без регистрация, но същата година, същия модел, също швейцарска версия, абе „като две капки вода“! Купувам го на сметка, а е на сметка, защото двигателят му притропва... Но се движи! Трака и пуши, но се движи! Викам ако реша да го правя, ще ползвам регистрацията на Черньо и ще правим франкенщайн от по-читавите нещица от всеки от донорите. Ако изобщо реша да продължавам с мъките, разбира се. Въобще съм пред голямата дилема дали да продължавам с опитите да съживя мъртвец, или да мина на план „Б“ – от двама мъртъвци да правя нещо вървящо, или да продължа с план „С“ – документите в КАТ и всичко останало за старо желязо. Именно два дни след като съм оставил Черньо на оглед, чакам да чуя поредното мнение, за да взема окончателно решение по въпроса, когато ми звъни телефонът и гласът отсреща съвсем сериозно ми заявява, че моторът ми е ок и мога да дойда с.да си го взема и да се возя! Да, бе да... Не му повярвах особено, но както и да е... Викам дано не ме обръсне качествено с финикийските знаци и да ходя да си го прибирам. Отивам в сервиза и да-моторът работи! Учудващо равномерно и задоволително при това! Констатацията е, че е върнал карбовете на принудително пълнене с помпа, защото според него проблемът не е бил в помпата, а в релето, нещо на единия карбуратор липсвало (или не било завито – вече не помня точно) и настройките им не били като хората и да – ангренажната верига била прехвърлила с един зъб, защото е стара и разтеглена, а обтегачът е побългаряван за сметка на това. Тук преглъщам сухо, спомняйки си цифрата, която броих за нова верига, защото уговорката беше да се прави ремонт като се сменя всичко нужно с нови части, така и така е отворен двигателя и да...ангренажната верига беше едно от нещата, които би трябвало да са подменени... Спестявам си коментарите, защото ми е ясна схемата всеки майстор да се има за най-великия и да плюе по предходните. Просто за мен в момента е важно, че моторът върви нормално!
Започнах лека полека да го покарвам. Бях забравил какво е да караш подобен мотор! Просто вече години наред това добиче беше или в бокса, или чакаше моя милост да се накуми да го прави нещо! Двигателят вече не затягаше, работеше що годе равномерно, не течеше, въобще моторът си влезе в употреба! Даже му монтирах закупените преди доста години куфари и стойки с идеята, че има надежда да го ползвам.
Да де, ама дойде лятото и все нещо ми се струваше, че пущината грее повече от нормалното! Не, че помнех колко е нормалното на тоя мотор, но като го сравнявах с Хикс Джея, който търкалях определено си имаше разлика! Докато се чудя и кумя в едно задръстване в Сърбия моторът си прегля солидно като започна да избива масло от гарнитурата на главата и да пуши като прегрял Москвич на баир! Започна и да не ще да върви – сигурен признак според моето скромно мнение, че отново прегрява и започва да затяга! Естествено, не си развалих обиколката на Сърбия и Косово и макар и нащрек и с много наум, успях да се прибера благополучно, след което мъдро заключих, че ще му купя едно вентилаторче и ще го монтнирам на масления радиатор, да охлажда принудително в подобни ситуации. Купих, мерих, шерих, но така и не успях да измисля точната концепция на закрепване и захранване на вентилатора и естествено помолих някой компетентен да го свърши! Викам, айде и без това ми се ще нещо там да сменят или позалепят гарнитурата, та да не подлизва масло и да монтират „решението на въпроса“. Затътрих мотора отново в сервиза и ден-два след това отново ми иззвъня телефона. Викам си „аха, готов е мотора“, когато чувам репликата, от която винаги ми настръхва косата „не е лошо да минеш оттук да ти покажем нещо“. Не звучеше като да е приятно, мама му стара!
Минавайки на другата сутрин, гледам вентилаторчето ми стои захвърлено на масата.
Викам „пичове, какво става“, а те в хор ми отговарят „абе не ти е необходимо, ела да видиш от какво прегрява мотора“! Някой човечец някога си, затъкнал в изхода на масленото радиаторче едно парцалче (вероятон да не му капе масло на папуците) и след това така е монтирал всичко, барабар с парцалчето! Маслената помпа бичи на умирачка да качва масло, ама то пустото няма как да тече пълноценно по веригата си и когато вземе, че направи прекалено голямо налягане, започва да избива през гарнитурата, защото няма къде да отиде! А в същото време моторът страда от липса на пълноценно мазане! Призля ми! Меко казано ми призля, но...отново бях склонен да обвиня себе си! Дявол го взел, как пък не ми е хрумнало да пипна маркучите на маслената магистрала и преди и след радиаторчето и да видя осезаемата разлика?!...
Махнаха хората парцалчето и подкарах отново злополучния Черньо с ясната идея, че съм му причинил неизвестни засега поражения, карайки няколко хиляди километра с кофти мазане... Естествено, прегряването рязко спря, но и се появиха разни паразитни шумове в мотора, които не вещаеха нищо добро! Просто виждах как едни нови 3600 лв изтичат от вече не толкова пълните ми джобове в бездънната яма, наречена Черньо... Навъртях така още 2-3 хиляди километра, когато реших, че вече няма накъде, защото моторът освен, да притропва започна и да пали все по-трудно и по-трудно, и по-трудно, докато накрая не смеех да го загася преди да вляза в България...
А, междувременно една вечер ни остави насред пътя, защото карбовете отново шурнаха солидно и по никакъв начин не успях да се справя, та идваха да ни отремонтирват някъде между Ловеч и Севлиево. Тогава се оказа, че и бензиновата помпа е запекла и не изключва и така грее, че можеш яйца да пържиш на нея. За сметка на това така хубаво хвърляше бензин, че шуртеше отвсякъде! Тогава ми мина през ум, че предишният път може и да е бил наистина в нея проблемва, а не в релето, но естествено можеше и чисто и просто да и е дошло времето! Смъкнах от донора бензиновата помпа (слава Богу една и съща, защото се оказа, че един и същ мотор, една и съща година, дори един и същ цвят има разлика в почти всичко освен в двигателя и гумите комай). Та бензиновата помпа беше същата и работеща при това, така че на следващия ден отстранихме проблема с помпата.
Но връщайки се към хронологията на нещата след като се разтропа и все по не палеше, а и с оглед на факта, че беше началото на октомври и си беше време за закриването на активния сезон – оставих моторът да се прави! Викам давай да се хвърляме в дълбокото и разкоствайте двигателя!
Констатациите: освен злополучното парцалче, и старата ангренажна верига, се оказа, че липсват два сегмента (Не са се счупили! Просто не са слагани!), липсва едната пружина на съединителя и оттам съединителят за 7000 км беше почти свършил, освен това по цедката на маслената помпа имаше една шепа силикон, който съвсем беше ебал мамата на мазането севместно с парцалчето! Някой беше мазал силикон на богато, спестявайки от гарнитури предполагам... Съответно тук таме имаше задрало, тук таме износено, тук таме биелка нещо и прочие убавини. Но...бях се хванал на хорото и го тропах с усърдието на ямаха-сектант!
В крайна сметка към днешна дата всичко се отремонтира ( Искрено се надявам кадърно!), моторът се сдоби с прясно залепени и пребоядисани два спойлера, които се бяха напукали от времето най-вероятно, сдоби се и с чистак бърсах нова задна гума, както и със скотойлерче! Сдоби се и с нова гражданска. Сдоби се и мераклия в мое лице да му навърти малко повечко километри тая година, пък...каквото Господ отреди! Утре отивам да си взема скъпоценната моторетка и искрено се надявам да съм загърбил окончателно десетгодишната сага с вечните проблеми и ремонти и най-накрая да се отдада на карането на пустият му мотор!
Наздраве и без лоши мисли към никого! Желая на всички повече километри и по-малко щракане по клавиатурите на компютрите:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар