петък, 16 февруари 2018 г.

Посока Североизток 2013-та - Снимки от старите ленти

     През едно далечно лято, в едно далечно време, с един далеч не толкова надежден мотор направихме едно далеч не толкова голямо пътуване в далеч не толкова екзотична дестинация. Прекарахме далеч не лошо, имаме далеч не толкова позабравени спомени и далеч не толкова хубави снимки, част от които ми се ще да споделя с вас:)

         Китният център на едно живописно градче в дивия сръбски изток, понеже е всеизвестно, че всяко мое пътуване (е, айде в 90% от случаите да речем) започва от Сърбия. Мен явно пъпа ми е хвърлен в тая страна, пък и половинката е със сръбски корени, та ще ме простите надявам се, че от Белоградчик дето пихме кафе нямаме кьорава снимка, но за сметка на това от Неготин имаме







     Голямата течаща вода




В частите на Румъния "откъм нас" всичко е някак доста познато циганостанско и леееко кичозно




Тук тази копа сено си е загубила каруцата 




Път като слънце. Време трепач. Нейде след Търгу Жиу



Трансалпина - задръстването по баира нагоре



И тук път като слънце. Само от кравата Милка енд сродници трябва да се пазите




Гледките отгоре естествено изпълват душата




     Уудсток 68-ма? Нееее - Трансалпина 2013-та




Айде, време е мързелите да стават! Път ни чака! Ей ги фибите в дъното на снимката! Ухаааа



И отново завоите от дъното на снимката, ама вече до нас (или ние до тях, ако държим на точния изказ)





Кеф голям, а?




Дет се казва след всеки възход има и падение... Казано иначе дойде време и да се спускаме от баира







И сигурно ставам досаден, но...път като слънце! Сравнявам го с лумбур думбур-а сутринта през недоправения Петрохан




Магарета просяци! Ей такова чудо не бях виждал. Ходеха си по пътя и спираха колите, след което недлежно си завираха главите във всяка кола през отворените прозорци, за да си просят лакомства



Хубави гледки, хубав път, колкото душа иска завои




От другата страна на баира-китни трансилвански селца с много цветя



Тук снимките от първия ден взеха, че свършиха, защото докато похапваме и се лутаме и се губиме за енти път в Ръмнику Вълча, взе че се постъмни :lol: Преминахме транзит през Куртя де Арджеш и по никое време стигнахме в дън горите тилилейски при нашите любезни домакини (които естествено събудихме) в някакво селце казващо се нещо от рода на Капу Пискулуи...

Като ви казвам, че беше село, та си беше село наистина. Ето такава беше гледката от терасата на стаята ни (не, че имам нещо против де! Да не бъда разбран криво!)





За сметка на това църквичката на селото беше работеща, попа биеше клепалото и викаше нещо - предполагам, че приканваше вярващите на служба




Днешният ден го бяхме кръстили да е лежерен откъм километри, за да можем да се отдадем на културна програма.
Първо трябваше да минем през градчето Къмпулунг, което беше много свежо изглеждащо






Следваха няколко десетки километра през разни проходчета и китни селца в посока Бран






И така....замъка на Дракула в Бран





Нелошо местенце. Само си мисля, че трябва винаги да е в програмата преди Пелеш, че иначе човек би се запитал какво точно прави в Бран след оная красота там - в Пелеш.














Спирка номер две в днешния културен афиш - крепостта в Ръшнов





Тук лек отскок от културния към кулинарния туризъм :lol: Това се явява някакъв козунак може би. Нас лично много ни хареса




Още малко от Ръшнов





На мен лично мястото ми хареса




Гледката отгоре също е впечатляваща




След Ръшнов запрепускахме, за да не изтървем работното време на гвоздея в програмата - замъка Пелеш




Красота голяма - и отвън и отвътре. Аз лично останах очарован!














След очарованието на Пелеш (и на кафето отсреща), дружно решихме да отсвирим Брашов, заради колоните автомобили и да цепим през преките пътчета към Фагараш - мястото на нашата втора нощувка.
Фагараш леко не ни хареса (да си го кажем деликатно), но пък хотелът беше прекрасен, пристигнахме по светло (да не повярваш), облякохме се с "нормални" дрехи и позяпахме местните забележителности:
Някаква голяма църква





Някакви сватбари дето упорито тропаха хоро на едно кръгово на мегдана




И естествено крепостта на Фагараш






И естествено каква ще да е тая старинна крепост ако няма лебеди във водата околовръст



Ден трети от пътуването... Днес имахме да минем към 400 и малко километра с малко черен път (в последствие се оказа, че не е чак толкова малко колкото го мислех), като бяхме фиксирали няколко неща, които искахме да видим - манастирът Бранчевану близо до Фагараш, град Сигишоара и манастирът Воронет в Буковина. Като цяло днес пътуването беше от сърцето на Трансилвания към Буковина. 
Притесняваше ни, че денят няма да ни стигне и поради това отсвирихме манастирът Бранчевану. В последствие това се оказа грешен ход, защото въпреки мудното ни темпо и безбройните спирания да зареждаме, да пием кафе, да ядем лангоши, да пушим или просто да се почесваме, денят ни стигна перфектно...


Селцата между Фагараш и Сигишоара се оказаха доста мизерни и въпреки двуезичните си табели (на румънски и унгарски) се населяваха почти основно от цигани


Правеше впечатление, че селските църкви рязко смениха стила и фасона си - тук по-скоро приличаха на бойни кули отколкото на църкви



Сигишоара се оказа разкошно място, както и очаквахме!



Тук църквите отново станаха различни


Историческият град е на един хълм и наистина е много впечатляващо и приятно място




Тук като гледам тая снимка та си викам леле колко сме зиморничави с тея якета и дебели панталони :lol: Хората махат по къси гащи и сандали, пък ние...


По обяд отново хванахме пътя, който отново беше перфектен и водеше към хладните гористи Карпати... Апропо през цялото време имаше и разни тъмни облаци и беше валяло я пред нас, я около нас, но ние така и си откарахме без капка дъжд. Не, че се оплаквам нещо от факта де


Църквите отново взеха да стават...хмммм....странни



В тази част на Румъния планините са меки, гористи и красиви


Но за сметка на това пътищата тук таме са черни :lol:


Бе викам си ууууу, какъв хубав черен път само тази кола да не вдигаше такъв пушиляк, пък то после и на асфалт излязохме


Бих казал само колкото да е потвърждение, че всяко правило си има изключения...
След Билбор, след като на няколко места питахме, за да се уверим, че това което виждаме е самата истина, след като се помолихме горещо на Господ


...захванахме истинския черен път


Естествено най-големите баири и завои не сме ги снимали, щото имахме по-важна мисия (да не цопнем в дерето), но пътя е от типа "дето-никога-повече-няма-да мина-оттам"



Отново слязохме в ниското и захванахме по асфалта и отново взехме да обръщаме внимание на гледките околовръст




След като спряхме за зареждане и да глътнем глътка въздух (и кафе), поехме в посока Гура Хумурулуи и Сучава. 
Пътят в унисон с гледките беше екстра




В Буковина са характерни ето този тип църкви и манастири, в повечето случаи изрисувани със стенописи отвсякъде


Е, има и такива разбира се


Странно, но гледам от манастира Воронет нямаме снимки... А там си се помотахме към два часа... Вечерта акустирахме безпроблемно в Сучава. Къщата за гости, в която се настанихме беше разкошна, а градът също си струва...


Ден четвърти... Плановете за деня включват зяпане на прословутите манастири Сучевита и Молдовита, след, което отново навлизаме в дебрите на Карпатите и през превала Прислоп (и манастира Прислоп) се отправяме към Сигету Марматией и там прекосяваме река нам си коя си, за да влезем в Украйна на Солотвино. Следват 130 км каране по украинско и спане в Мукачево - град с нищо незапомнящ се, освен със замъка Паланок...
Денят започна с лежерно кафепиене и тортоядене в първото изпречило ни се градче на има няма 20 км от началната точка за деня. Последва зловещо губене от рода 15 км насам, 15 натам, после прекосяване на града 5-6 пъти, че добре да ни запомнят всички, докато след час-час и нещо налучкваме вярната посока. Тъкмо се настроих за каране и дето се вика включих пета и ей го на манастира Сучевита. Определено е нещо величествено







Последва каране отново по разни проходи и обратни завои. Пътя далеч не беше перфектен, но гледките компенсираха




Манастира Молдовита изглежда по същият начин като Сучевита само дето мащабите при него са по-малки. Това е и причината да ви спестя снимките от него.
Точно на излизане от него направихме и най-голямото губене по време на това пътуване - хванахме тотално погрешно направление и го разбрахме чак, когато пътя свърши насред една махала в дън горите тилилейски на украинската граница, нейде на 35-40 км след манастира. Но пък ако не бяхме се заблудили и никога нямаше да видим странното инжинерно съоръжение - теснолинейка, която върви по пътя и буквално пред дворовете на хората. Подавш си носа от вкъщи, гледаш наляво, гледаш надясно и ако няма влак излизаш :lol:



Направихме кръгом и айде отново покрай теснолинейката до манастира Молдовита и оттам по верния път. Който нямал акъл имал...бензин дето се вика.


Отново имаше интересни църкви


Отново имаше и бързи хубави завои

Странни изрисувани къщурки


Докато не стигнахме черешката на тортата- ей това пътно съоръжение - неподдържано и некърпено от времето на младия Чеушеску. И не километър два, а цели 78 км. Мдааа.....



На превала е манастира Прислоп, който или се реновира нещо, или е чисто нов, но изглежда доста величествено



Тук поотморихме, че да съберем сили за спускането и криво ляво слязохме благополучно до Борша. Тук се редуваха китни селца, ремонти по пътя и поредния модел странни църкви. Апропо табелите на селата някъде бяха вече дори триезични - на румънски, унгарски и украински


Криво ляво стигнахме до Сигету Марматией (граничният град или ако сме точни градът е един, но реката го дели на румънска и украинска част), но така и не намерихме кьорава табела за "тречере фронтиера". Реших, че ние нещо сме ги проспали, но след като един любезен младеж ни закара до границата, отново така и не видях табели, а границата беше просто в края на една улица на един еднопосочен мост, на който част от настилката беше пропаднала в реката и бяха наслагали дървени греди.
Митничарите и от двете страни живо се вълнуваха от въпроса какви ще ги дирим в Украйна и да не би случайно да пренасяме наркотици и оръжие и след като се убедиха, че сме просто някакви си там туристи ни пуснаха в царството на Ладите. Тук продължихме да снимаме странните църкви докато зъбите ми дрънчаха от пътя, който бил чут чут немножко ремонтиран


Имаше и разни кичозни палати


Половината от тях недостроени


Тук човек може да се върне назад във времето и да зареди бензин А80! Тук на табелата, която сме снимали най-отдолу е дизелът, после А80, А92, А95 и най-отгоре луксът разбираш ли - А95 безоловен :mrgreen: 


Пътят за Мукачево беше преобладаващ с много прекъсвания, като в населените места буквално изчезваше. От тези участъци естествено снимки нямаме, понеже фотографът беше зает единствено с това да не изпадне от ямите от мотора



На стъмване влязохме в Мукачево, където спахме в най-смотания хотел с най-нелюбезното обслужване. Хотелът се казва Паланок. Ако имате път по тези места с чиста съвест го пропускайте. Няма топла вода, за сметка на това някой не си беше пуснал водата в тоалетната преди нас, течният сапун беше в пукната тубичка и си се стичаше по цялата мивка, банята не беше чистена последната петилетка, взеха ни повече пари от обявената цена в резервацията, а на всичкото отгоре ни уведомиха (недотам любезно), че сутринта преди 9 часа няма опция да си тръгнем! Защо...никой нито обясни, нито се мотивира с нещо...

Ден пети...
На сутринта видяхме и замъка Паланок, в чието подножие беше разположен хотела. 



Естествено се разходихме да го поогледаме отблизо. И без това имахме време за убиване до 9 часа



Като казах, че Украйна е страната на ладите имах предвид, че е страната и на москвичите всичко подобно, което беше актуално у нас преди 30 години


Замъкът работеше от 9, а нещо не ни се чакаше до тогова, така че пропуснахме посещението му. Макар че бях сигурен, че с нужната парична благодарност чичковците, които любопитно ни гледаха от будката на охраната биха ни пуснали поне в двора да позяпаме и поснимаме.
И така отидохме да се сбогуваме с "любезните" домакини, които сутринта бяха още "по-любезни" от снощи и отпрашихме в посока Стрий, Ивано Франковск, Черновци и крайна цел за деня Камянец Подолски
Тук църквите бяха в характерния руски стил


Закарпатието е голяма красота



Пътят в частта си в Закарпатска област беше прекрасен и позволяваше да се любуваме на гледките околовръст


Селцата бяха малки, сгушени, но много шарени и китни


Опс, поредната църква



До Лвов така и не стигнахме, а и нямахме подобна идея. На Стрий свихме в посока Ивано Франковск и Черновци. Криво ляво на свечеряване наближихме Камянец Подолски (крайната ни цел за деня) и на Хотин след едно умопомрачително подскачане и криволичене по околовръстното му най-после пресякохме голямата река в района - Днестър


След 24 км бяхме в Камянец Подолски - много хубав исторически град със стара крепост, която се води е дно от седемте чудеса на Украйна. 


Градчето беше прекрасно, хотелът ни също. На всичкото отгоре бяхме и насред мегдана та можехме да се поразходим пешеходно насам натам и да пийнем по чаша квас (за тези дето са от родата на лимонадения Джо) и бира.
Сто пъти съжалихме, че не дойдохме направо тук вместо да подскачаме по траповете към и от Мукачево ама нейсе...за другият път ще знаем





На сутринта отново се поразходихме из градчето, като този път отидохме и до крепостта






А това беше хотела, в който спахме - ако ходите по тези земи възползвайте се - хотелът си е екстра, а има и вътрешен двор - паркинг за моторите и се намира на самия "Полски ринок" (площадът в историческата част на града)


Отново минахме покрай крепостта, но този път екипирани и с превозното средство. За съжаление...тръгвахме си вече


Отново изсърбахме порция хопа тропа, лумбур думбур по някакви странни пътища и излязохме на граничното село със звучното име Мамалига


Тук пихме за последно по кана квас и купихме някоя друга кутия цигари от "промоционалните" (за справка на пушачите - например червен LM с активен въглен чини точно 1.90 лв., а има и разни местни цигари, които са под левче...)
Безпроблемно влязохме в Молдова. Платихме някаква смешна екотакса в размер на 1.57 евро и бяхме там :D Молдова е хубава страна с хубави хора и недотам лоши пътища. На много места говорят руски, на много места и табелите по магазините са на руски и прочие...





Тук вече имахме лееееки перипетии с мотора - казано иначе моторът буквално угасна посред пътя :mrgreen: 


След като с неоценимата помощ на доста местни го позакрепихме, начертахме на картата най-прекия път към дома, за да не дърпаме дявола за опашката и се понесохме в посока Белци, влизане в Румъния при Яш и оттам Галац, Браила, Слобозия, Кълъраш, Силистра. Ето и малко снимки от последният ден, който беше под мотото "да успеем да се приберем", така че не сме се мотали да зяпаме нещо си по пътя






Тук на тази снимка да не помислите, че караме по инерция или сме опънали платната по вятъра-просто оборотомера предаде Богу дух и карахме "по слух"


След кратко спиране в Слобозия, където се засякохме с един местен пич с Африка (десет години по нова от нашата), който надълго и нашироко ни обясни как досега е сменил две бензинови помпи, като на третата даже насред път нещо на някакъв шмиргел и правил, че да може да продължи....Така и не разбрах, но бях доволно афектиран от нашата си Африка, че да се задълбочавам в проблемите на неговата. Викам пич, да си жив и здрав! Купи си БМВ или Ямаха.... Кво да ти кажа.... Та след краткото спиране в Слобозия, имахме и кратко спиране в Кълъраш да сменим някакви пари, че с всичкия си акъл не си оставихме леи за гемийката, с която трябваше да минем на другия бряг. 
И ето я най-после голямата вода и Силистра отсреща



Набързо минахме митницата и отпрашихме по чисто новия път, който ни очакваше в нашенско... 
Пихме по кола в Алфатар при най-нелюбезните старци, които съм срещал напоследък и пришпорихме мотора напред. Тук вече и да угаснехме не ни беше страх - щяха да ни приберат за нула време...
На село с кеф подпрях мотора до едно дърво насред двора, с което приключихме моторджийската част от пътуването :lol:


        ВМЕСТО ПОСЛЕПИС:

     Върнахме се по живо, по здраво... Доста се чудих дали въобще да пиша по темата, за да не остана пак грешно разбран, но....все пак ще споделя надве-натри.
Километрите, които навъртяхме са 3800, като последните 330 от тях с бус.
Получи се хубаво пътуване като цяло. Времето беше превъзходно - градуси между 14 и 25 без капка дъжд. Отново се чудя защо толкова съм подценявал Румъния като дестинация досега - чудесни места, чудесни планини, чудесни хора. 
Украйна...не бих повторил освен ако не ми се налага да минавам транзит, честно казано. И за да не генерализирам ще натъртя на това, че мнението ми касае местата, по които минахме - Закарпатието, Ивано Франковска и Черновицка области - личните ни впечатления - кошмарни пътища (ама наистина кошмарни!), кофти хора, висока престъпност, но пък евтин бензин - А92 чини точно 1.90 лв. 
Молдова - бедни, но чудесни хора, пътищата, по които минахме определено бяха по-добри от украинските, но пък за сметка на това са безкрайни поля и "сиви" градчета и няма какво да се гледа...
В Приднестровието не влязохме поради технически проблеми с мотора, та за там не мога да споделя нищо.
И сега за мотора... Честно казано я намразих тая Африка. За пореден път ме остави насред пътя. Честно казано мисля, че ще и бия шута и ща не ща ще поразгледам пазара на БМВ-тата (колкото и да не съм им фен!). и сега по хронологичен ред за мотора:
1. Седмица преди тръгването, както вече споделих, "пичовете" от Далко моторс се изсраха с монтажа на предната ми гума.
2. В деня преди тръгването по софийското околовръстно, прибирайки се към вкъщи, моторът започна да прекъсва. Спрях, сложих резервното запалване и нещата се изгладиха. Тук мога да кажа само три неща - първо да е жив и здрав Сево, че преди години ми подари едно резервно запалване за Африката, та то спаси пътуването честно казано. Второ - приказките, че запалването се модифицира и бла бла бла не знам какво си са само празни приказки-точно такова модифицирано и "вечно" запалване ми даде фира. Апропо - след като смених и бензиновата помпа и запалването - разходът ми падна с 2 на сто, само дето не мога да разбера от кое точно, но подозирам, че има връзка с модифицираното запалване, защото реално помпата, която сложих е с по-голям дебит от старата... И трето - убеждавам се, че ако човек реши да кара сериозно Африка трябва задължително да пътува с една камара резервни части, които си се оказва, че са си консумативи за тези мотори, а на всичкото отгоре и хич не са евтини!
3. Счупих стойката на единия куфар, което е нормално имайки предвид 30-те километра офроуд в Румъния и 800-те километра украински полуофроуд.
4. Малко след влизането ни в Молдова насред път ни изкипя акумулатора и мотора буквално угасна на пътя. Причината-прословутите реле регулатори.
И тук малко по любимата ми тема за майсторите... Моторът угасна пред къщата на едни молдовски цигани. Отидох, обясних за какво иде реч, питах на колко километра е най-близкия град. Оказа се на 30. Ще мога ли да намеря акумулатор там. Сигурно. Какво му е на твоя? Викам-изкипя. Разтърчаха се, донесоха електролит, дестилирана вода, доляха акумулатора, домъкнаха и зарядно и го включихме да пробваме да съживим изкипелия акумулатор. Поседяхме, поговорихме и акумулатора живна. Сложих го, запалих мотора. Викам какво ви дължа момчета? Нищо... Черпих ги по бира... Криво ляво стигнахме в Сорока. На влизане в града спрях да питаме едни циганета за магазин за акумулатори. Ще търсите Спояла викат. Всички го знаят къде е. Откъде сте викат? А, България... И като почнаха едни приказки за българската история и руско-турската освободителна война та ми висна ченето! Та обсадата на Плевен, та паметника на Альоша, та генерал нам си кой си (дето аз като историк дори не можах да се сетя какви точно заслуги имаше). На влизане в града питахме още някакъв човек за Спояла. Та обяснява, та черта по някакъв картон... Намерихме го. Да ама там акумулатори дето да влизат в кутията на африката само такива от 4 ампера, а нашият е 14... И на всичкото отгоре гелови. Нали се сещате тоя гелов акумулатор с тая презарядка на релето какво щеше да му се случи? А да...Тук е момента и да спомена, че от презарядката ми умряха оборотомера и датчиците за бензина... Викам тая така няма да я бъде. Питахме в магазина за някой авто жичкаджия, защото нали си носех резервно реле. Ще кажете защо не си го смених сам ли? Ами защото някой добър човек някога е махнал буксите на релето и е запоил едни кабелчета в незнайни комбинации незнайно къде, т.е. без човек разбиращ от жици и нямаше как да се преборим със смяната. Упътиха ни (тоест буквално ни заведоха) в един сервиз. Човекът замери, каза че токът е убийствен (17-18 волта при светнати фарове). Викам аз имам резервно реле. Дадох го. Човекът го погледна замери нещо и каза че това реле е за боклука. Викам що? Ами щото не работи приятелю! И тук последва другото разочарование. Релето бях купил като резервно от "брат" моторист, който с чиста съвест ми е продал неработещо реле с ясната идея, че ще ме остави някъде насред път!
И така вместо да влизаме в Приднестровието начертахме на картата най-краткия път до дома и леви леви гоу домой! Тегаво беше, защото час по час спирахме да закачаме или разкачаме релето та да може да зарежда отвреме навреме и да се движим някакси без да стопим тотално и без това изтормозения акумулатор! Добрахме се криво ляво до Търговище. Там открих китайско реле за 160 кинта (естествено доста по-скъпо отколкото бих го намерил ако не бях на зор, но сега не беше момента за пазарлъци). Момчетата освен магазин са и сервиз за мотори. Викам да докарам мотора да го свържите. Ави тооооо, ами сегааааа, ами не днес, че сме претрупани с работааааа... Ясно. Викам кога? Амиииии..... Ясно. Нямаше нужда от повече приказки. Викам айде сега да открием някой читав жичкажия та после да вземам релето и да се приключва. От двамата, които ми препоръчаха единия в събота не работеше, а с другия проведохме следния разговор: Добър ден!/Кажи!/Ами препоръчаха ви...да Ви питам дали можете да смените един реле-регулатор на един мотор Хонда Африка?/Да. На каква кола?/На мотор!/Мотор?!??? Аааа, нямам време да се занимавам с мотори! Какъв мотор?/ Ами хонда африка/ Ааааа, хонда!? Хондите са много сложни! Не, не... Ясно! Да ви го туря на мързеливите и некадърни майстори! 
Та така горе долу приключи пътуването ни. Както споменах в началото - беше приятно и забавно като изключим частта с проблемите по мотора и с майсторите по нашенско... Сега моторът си стои на село на двора и все още умувам дали въобще имам желание да се занимавам с него....

Няма коментари: