четвъртък, 19 ноември 2015 г.

След I'll be back логично следва аз отново съм тук

ТЕГАВАТА ЧАСТ

Такаааа….каза Моканина и въздъхна дълбоко….
Някои ме помнят, други не, трети не щат да си ме спомнят, но и за тези и за онези ей ме на – пак съм тук:)
Ще кажете къде изчезнах? Е, къде… Тук съм си! Ама знаете – едно, друго, трето, пето, осмо… Поостарях, пообезпаричих се, проблеми с децата, криза на средната възраст, едно, друго. Купихме си ван (демек класически пример за средностатистически надебелял, омързеливил се чичко) и лека полека вместо да изкарам мотора, викам абе, я с колата, че може да валииииии, че ми е студенооооо, че малко багаж може да сложим отзадееее… Пък като повечето хора в средна възраст, реших, че искам някаква промяна и хоп – купихме си една къщурка в едно селце в прованса с идеята да ходим да садим домати и да дишаме чист въдух. Да де ама то само със салата и чист въздух не става! Трябва и ракия! А за ракията си трябват и пари! Па и дет се вика кило сирене трябва да сложиш в хладилника! Оооо, па то и хладилник трябва да си купиш преди това, па и ток да ти прекара някой, пък кухня, да има къде да си нарежеш салатката и стана….. Сещате се! Работата замириса на пари! А пари нема естествено:) И надали ще изненадам някого с константната максима, че на село чушки и домати можеш да си копаш на воля, ала пари се изкарват трудно. Ма много трудно! Викам си ще поробувам още година, две на досегашната работа и ще се махам (Щото тя сегашната работа е чудна – изкарваш някой лев ама…ама ти се полагат два почивни дни в месеца (евентуално), три-четири по Коледа (евентуално) и 7-8 лятото (евентуално) и естествено без да ти ги плащат, щот то у нашата фирма шефа още не беше се изучил дотам, че да е чел (или поне чувал) за това книжле наречено Кодекс на труда). Та викам още малко и ще се махам, ама…Ама имота си гълта и гълта финикийски знаци, докато лека полека придобива вид на изглед… И времето върви. И ние си стареем. И моторите все са „още малко и”, „само ето това и”, „чакай да оправим тази сметка и”… На някои им звучи познато, убеден съм:)
Пък се захванах да уча нов занаят, ама то не става както човек си го мисли – месец, два, три и потичат парите и ставаш дъ фърст, дъ бест, дъ най-шукар в бранша и беш на село да слушаш птички, да пушиш тревички и прочие убавини… И така докато:





ВЕСЕЛАТА ЧАСТ

…докато не разбрах, че ако чакам всичко да се нареди по мед и масло, моментът за каране и кеф, за каране с кеф, за кефене от карането ако щете, така и няма да дойде, щото….
И понеже както уточних по-горе, на този етап, нямахме (казвам нямахМЕ, щото тя жена ми не пада по-долу и тя все работи и работи) нито пари, нито време за някакви по-сериозни мотопътешествия, та решихме да потърсим мотор за ей така. Да си му се радваме, лъскаме и врътваме по някое кръгче отвреме навреме. Като казвам мотор, имам предвид Мотор с главно „М”! Нещо, което да е в мой стил, в стила на моята философия за нещата, да ни кефи и радва и прочие абстрактно-неразбираеми неща, с които няма смисъл да ви занимавам. С две думи търсеше се мотор, който да е стар, класически, елементарен и здрав, идиотоустойчив, носещ духа на времето си и съответно запазил се от същото това време и от лапите на пишман майстори и пишман мотористи в течение на няколко декади. Намерихме чуден мотор, но! Близо до Мюнхен, на прилична за тамошния стандарт цена, но не и за моя личен стандарт. Мислих, умувах, въртях, суках, ама никак не се връзваше. Трябваше да ангажирам и брат ми с буса да ходим да го товарим (демек да губя и неговото време), пък нафта, такси, спане, пък после екотакси, мекотакси и прочие такси и таксички и сумата ставаше на стойност половината ни нова къща. Е, немаше начин… Пих една студена бира (че от водата се хваща ръжда, нали), извиних се на продавача, благодарих му за отделеното време и отстъпката в цената и насочих взор на родния пазар. А той е…мани, мани, мани… Докторат мога да напиша по темата, ама сигурен съм, че няма да има с какво особено да ви изненадам, най-малкото, щото всички сме гризвали дръвцето все някога с нещо, па ако ще и да не си признаваме, че е тъй. Докато един слънчев ден не се сетих, че бях попадал преди половин година на една обява за мотор на убийствена цена и достатъчно стар, непичеловка, неактуален, не и не и не каквото там се сетите, та някой да го е купил! А и на всичкото отгоре аз такъв мотор имах, макар и в полунасипно състояние. Ей го е, седи си кротко в гаража… Да де ама гледах и гледах и гледах и ако не беше фотошоп, просто не можеше да е истина. Умувах, пресмятах, въртях, суках, докато един ден Поли вика, абе я дай да ходим да го видим това що за мотор е все пак! Дет се вика на път ни е. И така звъннах на човека, който на пръв прочит ми се стори, че ич и не му се продава мотора, ама викам айде нещо може аз да не съм го схванал или да съм уцелил кофти момент нещо. Уговорихме се с човека, запалихме семейният ван и потеглихме дет се вика. То па като ни тръгна на кестерме нещо… Първо колата нещо и стана, таблото засветка като дискотека и мощността и отлетя по околните баири. Няма изпреварване ти казвам! Няма! После заваля дъжд ма си валя както си пише по дебелите книги. А ние с гуми галошки – чудна приказка. Освен дето се тътрехме сума ти и време ами да вземем и да се завъртим на едно кръгово в Търново (то кръговите са, за да се въртиш в крайна сметка кат се замислиш де) и вен ми омекнаха капачките нещо. Оттам бавното стана още по-бавно. После прибрахме едни хорица дето се бяха изтъркаляли по таван в една канавка, закарахме ги до Попово и оттам по тъмно (а се бях зарекъл, че по тъмно возило няма да гледаме) акустирахме в едно село преко Разград у един генгерлик. Човекът продължаваше да е намусен. Показа ни мотора. Запалихме го. За каране и дума не стана, а и то у дъжд, тъмнина и дупки при положение, че аз две години не се бях качвал на мотор освен за километър - два на гошовия… Погледахме, поцъкахме, почудих се за какво да се заяда, ама то пущината няма за какво да се заядеш! Викам си айде на снимките да е играл фотошоп, ама на живо какво да е играло? Сутрин и вечер го пребоядисвам, ако ще ме питаш за боята, вика човекът гледайки, че съсредоточено се зверя в нещо си. Викам естествено, не съм си и помислял друго. Разбрахме се, че ще се чуем, човекът ни проводи до Разград и ние потънахме в нощта с мисли за евентуална сделка и ясната идея, че това е нашият Мотор, докато ритмично подскачахме по дупките на главния път Разград-Търговище, сменяйки монотонно от втора на трета и обратно…

ХЕПИ ЕНД

Две седмици по-късно отново сме в Разград. Човекът е три пъти по-кисел. Водим и баща ми с нас, който знае, че ще купуваме нещо на негово име. Като разбира, че ще е мотор мрънка „единия записва ремарке на мое име, другия мотор”. Викам, абе какво се ядосваш – тъкмо ги комплектова! Сега си имаш мотор с ремарке! Само дето книжка нямаш ни за едното, ни за другото…
С малко перипетии минаваме сделката и прибираме богатството! А то е YAMAHA XJ 900 F от далечната 1983 година. Първият модел 31А, швейцарски, след това разградски и сега в мои ръце.
Ето и снимки на добичето. Снимките не са мои, но ви уверявам, че на живо не само изглежда по същия начин, но дори и по-добре! Видът му е на 100% оригинален, двигателят мърка като коте. Друго не знам какво да кажа! Който е фен на старите „истински” мотори ще разбере вълнението ми…

































 ПОСЛЕПИС

Моторът кръстихме Червеният септември или накратко Джуниър. С него поставихме началото на Alvanovo motors. Клуб от типа „я сам себе клуб, я сам себе президент”. А що е то Алваново? Малко, притихнало в полето селце, едно от много малкото с българоговорящо население в Търговищки вилает, в което купихме една къщурка с голяяяяям двор и полусрутена пещ в двора и най-важното – с гараж от 30-40 квадрата! Ухаааа, що мотори мога да наредя там! Искрено се надявам след две-три години нещата при нас да са се наредили така, че да сме постоянно там и да можем да посрещаме знайни и незнайни мотористи под сянката на големия орех, докато изстудяваме бирите в ледените води на кладенеца! Наздраве!


БЛАГОДАРНОСТИ

На Христо от Разград за разкошния мотор! Ицо, моторът ти отиде в добри ръце и ще се грижа за него така както и ти!

На Поли, задето ми уйдисва на акъла, както казват по нашия край!

На баща ми, защото движи ремонтите по къщата с пълна пара и с огромно желание! Па и освен ремарке благоволи да си купи и мотор!

На Гошо от Видин и отново на Поли, защото почти насила ме накараха да покарам Тайгъра на Гошо, та барем ми просветнат очите отново за моторите!

А на Явор (Old Easy Rider) и Галин едно специално наздраве, защото тепърва ще имам да ги тормозя да посъживим лека полека част от другите ми мотори!

Успешен сезон на всички с пожелание да се виждаме по-често на пътя, па ако ще и на маса! Важното е да се виждаме и да покарваме мотори всеки според вижданията и възможностите си! Наздраве!

Няма коментари: