Едно безметежно пътуване през Сърбия-Македония-Албания

     Мдааа, няма си работа дявола и човърка ли човърка... Абе, защо не запаля мотора и да отида за няколко дни някъде, а? Не, че си нямам работа и постоянно мрънкащ от отстъствията ми шеф, но някак реших, че имам нужда от едно пълно разтоварване...от всичко! Речено, сторено. Утре в ранни зори тръгвам. След кратка справка с картата реших пътуването ми да е през Сърбия-Косово-Македония-Албания-Гърция и обратно. Гледах съчуствените погледи на роднини и приятели като им съобщавах намеренията си, изслушах доводите за това, че от Албания едва ли ще се върна жив...и потеглих!



      Още по тъмно бях на българо-сръбската граница, където е сънения митничар вяло се поинтересува накъде съм тръгнал, не ми повярва особено и ми би печата. Сръбският му колега все така вяло констатира, че ще замръзна, защото "знаеш ли какви планини си имаме в Сърбия" и вдигна бариерата.

      На десетина километра от КПП-то беше малкия "български" Босилеград, където пих едно кафе за разсъбуждане, проведох няколко телефонни разговора от опцията "тук все още има М-Тел" и продължих на път за Враня. Прекрасна природа, много по запазена и неизсечена от нашата, въобще кеееф! Е хубаво, ама кефа във вид на асфалт изведнъж свърши! Справка с картата показваше, че аз би трябвало да карам по първокласен път! Е да, ама не! А и наоколо нямаше жива душа. Продължих си пътя, а той започна да се изкачва все по-нагоре и по-нагоре... Зад един завой мярнах един шляещ се дядо. Човекът първо се отнесе много резервирано и подозрително, но след като разбра, че съм "бугарин", демек от "нашите" си развърза езика. Оказа се, че грешката е вярна-пътя е даден с червено на картата, защото някога е замислен за първокласен. Е да де, ама дошла демокрацията и... Но поне научих, че имам честта да карам по трасе, което е правено преди много години от руски инженери с първия парен валяк на Балканите!

      Следващата ми среща беше с група дървосекачи, също българи! Не съм вярвал, че ще видя сълзи в очите на груби, селски хора на предпенсионна възраст, когато взеха да говорят за България, за братята българи и за това колко са забравени от собствената си родина... Ведрото ми настроение се възвърна от невероятната гледка, която се откри от връх Бесна кобила (около 1900м), в подножието на който минаваше пътя! Поседях, погледах, помечтах и пришпорих коня надолу. 

     Минах транзит през Враня-общински център, който не правеше впечатление с нищо особено, освен може би с чистотата и подредеността си, след което се включих по "царския" път за Македония... 

     След 30-тина километра видях и "моята" табела "Приштина". Свих в посока Косово, защото бях твърдо решил да мина през размирната и уж сръбска провинция. Просто ей така, за да видя как е там! Селата все повече губеха сръбския си облик, ставаха все по-мизерни и мръсни и все по-чести гледки бяха мъже с фесове и забрадени жени повели след себе си 6-7-8 мръсни и сополиви деца... Все по-съмнителни физиономии караха все по-стари и очукани коли... И ето-границата! Уж е една държава, ама си имат граница (с въоръжени до зъби митничари)! Върнаха ме! Така и не можаха да схванат благородните ми изследователски мотиви да мина през Косово! На въпроса ми "И сега какво?" ми отговориха простичко "Е па, врати се!". 

     Е, нямах избор, вратих се! Само че за разнообразие реших да не минавам през Прешево (основния граничен пункт между Сърбия и Македония), а да кривна през прохода Прохор Пшински, а знаех, че там на самата граница е и едноименния манастир! Защо пък да не го видя? Не го видях! Нещо се отплеснах и го подминах и неусетно се озовах пред граничния пункт - един пуст паркинг с два метални контейнера с малко повече антени по тях. А пред тях пресонала - трима, седнали удобно и чоплещи семки! Двама униформени и един цивилен с вид на наркотрафикант... Опс, грешка! Оказа се, че това бил шефа, който така и не благоволи да измине десетината метра до мене и пращаше единия от униформените да ме пита откъде, накъде, защо и каквото още можа да се сети... Получих благоволението му и прекосих бариерата! До тук добре, но какво ли ме очакваше там...в Македония?...

ПРОДЪЛЖЕНИЕТО ТУК