неделя, 23 ноември 2008 г.

Охрид - част 1

Направо бях полудял! Шефът беше заминал за 10 дни в Швейцария (скиорче е човека, простено му е), а аз си ходих с една торба телефони. Ама като ти казвам торба не преувеличавам! Добре де - беше си просто една найлонова торбичка и вътре си носех наличните 6 мобилки! Звъннеше ли някой разтваряхме торбичката, хуууубаво разбърквахме телефончетата и хоп - честито на печелившия, някой пак ме търси за работа! Вече повече от 200 часа си бях все на линия... Полудявах! Затова и мисля, че беше разбираемо огромното нетърпение Босът да се завърне та аз да отпраша нанякъде с мотора поне за уикенда. Пък, че било началото на април! Ми, голяма работа! А? Щяло да вали? Е, айде сега - те пък кога ли са познавали!




И ето ни една мразовита и дъждовна (хмм, не познавали викаш) утрин - моя милост, верният пасажер Стела и черната кранта (мотора). Посоката е Охрид. Защо Охрид ли? Защото е по на юг от Софето и по разните там физични закони би трябвало да е по-топло! Пък и защо не? Че какво му е на Охрид - на един хвърлей място, готино е, Охридско езеро, ала-бала...


Речено-сторено... Бяхме решили да не спираме до границата, но температурите около 5-8 градуса, мокрият асфалт и лекият дъждец нещо взеха да поизпаряват ентусиазма ми! Още на Поцърненци (някакво село преди Кюстендил) усилващият се дъжд ни принуди да спрем! Дъждобрани естествено нямахме, затова решихме да пийнем по едно (кафенце де, не друго, айде сега и приказки) в местната кръчма. Поседяхме, постоплихме се, позабавлявахме дядото барман с увереността си, че хич не е студено и че ей сега ще спре да вали и потеглихме уверено в дъжда. Естествено, че спряхме преди Кюстендил да заредим, а небето сякаш започна да се прояснява. Както всеки път и сега побъбрихме с бензинджията (тоя вече ме беше запомнил! Още го помня как миналата година ме попита небрежно накъде сме, а аз твърдо отсякох "Сараево!". Тогава той се позасмя и вика "Момчета, (тя Стела с тоя екип като космонавт много пъти минаваше в графата момчета) май сте се пообъркали, от тук е пътя за Гюешево и Македония, натам няма никакво Сараево, пък аз му отговарям "Карай, важното е пътя да е хубав!" Очите му станаха еееееей такива!


На гюешевския баир се принудихме отново да поспрем да се постоплим, че пак заръмя и задуха един леден вятър, не ти е работа...



На митницата естествено беше весело както всеки път - гледаха ни като опасни терористи, ровиха под седалката на мотора, внимаааателно сверяваха всичките му налични номера, поне 5 пъти попитаха небрежно "Накъде?", "А багаж???" и това всичкото престараване, защото имах глупостта да отговоря на дежурния и тъп въпрос "Някъде има събор ли?" с "А, че откъде да знам, аз по събори неходя!" Лелеее, тея като се амбицираха да ровят! Сякаш мотор може да се кара единствено ако отиваш на събор! Питаха ни и за здравни застраховки, нищо че не са задължителни (ама и старото е жив гявол и знае - в джоба бях събрал цяла папка всевъзможни листченца, бележки, докименти, то застраховка, то зелена карта, то платен данък на мотора, то талон, то гражданска-само писмена благословия от папата бях пропуснал да взема!) Сега ще кажете "Те бракята македонци нещо са се заяли!" Амииии, нашего брата - бугарския царинар се беше запънал кат магаре на бързей... Македонския митничар само попита дали сме гледали прогнозата за времето, осведоми ни, че до Охрид са 300км и ни пожела весело изкарване.
Преваляйки гюешевския баир, дъждът като по поръчка започна да спира и слънцето да се показва плахо иззад облаците. Въобще, всичко се нареждаше в наша полза!
Крива паланка я минахме транзит. Знам, че някъде над града се намира един доста посещаван манастир, но досега така и не намерихме време да се отбием до него. Та и сега така... До Скопие пътя беше до болка познат и не намерихме повод да спираме никъде (всъщност, като казвам "не намерихме", исках да кажа "не намерих":))) Тя Стела нервно си ме подритваше и ми чукаше по каската, но...какъв ли беше ефекта? Реших, че ще я умилостивя с нещо топло за пийване и нещо вкусно за хапване в Скопие, а то Скопие ей го дей, почти го стигнахме...
Нещо се отплеснах в размисли (и страсти) по Скопие и хич и не видях Крайслера на местните катаджии! В първия момент се зачудих защо (и най-вече на кого) маха така бясно "слънчогледа" джандара, даже в пристъп на наивност се обърнах да погледна за някой състезател каращ зад мен, ноооо я гледай ти! Че то състезателя съм бил аз!?! Миг преди да натисна спирачката скоростомера показваше ни повече, ни по-малко от 160...
   
    
Винаги съм се чудел за мненията за македонските катаджии! Все са ми казвали, че това са едва ли не най-страшните пътни полицаи, особено що се касае за МПС-та с регистрация БГ, но личният ми опит показва, че с македонските полицаи/митничари никога не съм имал кой знае какви проблеми... Така че надали някой ще се учуди, че и сега ни пуснаха ей така, на добра воля-нито акт, нито глоба, нито пари "под масата"... Чудо!


За сметка на това чудото на тол-пунктовете по местните магистрали този път не се случи! Плащахме си! Еееех, къде останаха миналите години, когато или още докато спирах ми махваха да продължавам, или докато се разопаковам (пък бай ти Ганя, пардон Злати нали си е тарикат спира баааавно, още по-бавно търси степенката, за да закотви мотора, пък после баааавно сваля едната ръкавицата, пък после другата... Абе какво ви обяснявам-нали сте ходили на стриптийз! Всичко е толкоз бааааавно, че чак да ти се отще! ) В повечето случаи на човека в будката му писваше (пък и зад нас се скупчваше солидна опашка) и вдигаше бариерата. Но....това в минало бешело време!


В Скопие отивах за първи път. Винаги съм го минавал транзит (доколкото е транзит преминаването през целия град поради липсата на околовръстно). Честно казано нищо конкретно не очаквах от града и въпреки това останах сякаш леееко разочарован. Не, сега не ме разбирайте криво! Хубав си им е града, но някак с твърде хаотично-ориенталски привкус ми се видя всичко извън идеалният център. Оставихме си мотора на едно тротоарче, порагледахме, хапнахме, пообиколихме и притиснати от времето (но този път не от астрономическото му измерение, а от надвисналите облаци) бързо-бързо потеглихме за нашата крайна дестинация за деня - Охрид! Излизайки от Скопие естествено и този път обърках пътя (славя се с много добро чувство за ориентация и добра памет, но имам две места , на които винаги бъркам пътя - едното е в Скопие в посока запад, там вместо за Гостивар, винаги хващам пътя за Косово и другото е на излизане от Сараево винаги бъркам пътя за Мостар с този за Баня лука)... Направихме традиционният обратен завой след табелата "Косова еди колко си километра" и поехме към Гостивар...

Няма коментари: