вторник, 18 ноември 2008 г.

Набързо из Европа

     Естествено започвам с уговорката, че всичко написано е крайно субективно и едностранчиво и който иска да получи обективен поглед над долуописаните градове, да си хване самолета, автобуса, колата, стопа, или там каквото и да е и да отиде да гледа…обективно!

     Мислех да озаглавя писанията си (далеч не е пътепис) „Ганьо по Европата“, но все си мисля, че не минавам за представителна извадка на средностатистическия балкански Ганьо, затова се и въздържах…Ще започна отдалече. Както бях известил човека, който ми дава парите (демек работодателя ми), тази година се бях разболял от най-страшната болест за един служител — остра форма на класически мързел! Уведомих го за намеренията си цяло лято да обикалям Балканите, Турция и Европата и го оставих дълбоко замислен над екзистенциалният въпрос дали, аджеба, не ми плаща прекалено много! За пътешествията си из Сърбия, Фиромия (Абе тая държава има ли си вече име?), Албания, Гърция и Турция не мисля да пиша, но за тура си из класическата Ойропа ще нахвърлям малко впечатления…



     Идеята ми беше да се помоткаме накъдето ни видят очите (аз, гаджето и дъщеря ми), най-вече заради щерката, която отчайващо последователно работеше по въпроса да се превърне в една типична провинциалистка-чалгарка! Не, че имам нещо против провинциалистите-и аз съм от дълбоката провинция, но провинциално-селският манталитет ме ужасява! Та имах крехките надежди нещо да трепне у хлапето виждайки „белия“ свят! Е, не се получи…

     И ето ни един хубав слънчев ден на летище София (винаги съм се чудел кой е дал на това мижаво съоръжение гръмкото наименование „airport“?!?). Кои сме ние ли? Моя милост-Фори — застаряващ хипар в малко над христовата възраст, космополит и песимист за съдбата на света, в известна степен антипатриот и скептик по отношение на страната ни и мястото и в Европа, Стела-млада, напориста и амбициозна идеалистка, върл патриот и родолюбец (нищо, че работи все за чужди компании, които и позволяват един добър стандарт на живот) и по стечение на обстоятелствата — жената на живота ми (третата и надявам се последна) и Катя — в позицията на 13 годишният тинейджър, отявлена чалгаджийка (както по музикални вкусове, така и по душа), но всъщност моята обичана дъщеря.Полетяхме, каквото полетяхме и кацнахме в

Прага

     Готин град, който винаги ми е харесвал, в него има някаква особена атмосфера, която ми е трудно да опиша. Помотахме се два (или май беше три)дена, определено имаше голяма наслада от престоя ни в Прага!

     Обиколихме традиционните туристически забележителности — Карловия мост, часовникът в стария град, замъкът в Храдчани, авангардната телевизионна кула в Жижков, умаленият вариант на Айфеловата кула в хълма над града (нещо не се сещам името му), включително попаднахме и на едно много готино и слабо посещавано място в покрайнините — дворецът „Звезда“, разположен в един огромен и поддържан парк! Естествено пийвахме бира при всеки сгоден случай и се наслаждавахме на живота.

     Боже, колко е хубаво да не ти звъни постоянно телефона, да не шофираш, да се возиш с метрото и трамвая и най-вече да не бързаш за никъде! Чехите, както е известно имат най-хубавата бира на света (нищо, че за това призвание напират и белгийците), това беше и една от причините да изберем Прага за точка № 1 в програмата ни! Е, мислех и да се видя с един приятел, който не съм виждал цяла вечност, но той пък заминал за уикенда в Швейцария. Ех, тая малка Европа с нейните липсващи граници… В Прага ми направи впечатление, че има сравнително малко неместни (изключвам тълпите туристи), но за сметка на това азиатците явно са монополизирали бизнеса с малки магазинчета за хранителни стоки. Не, че нещо, просто прави впечатление! Е, прави впечатление и чистотата, многото и добре поддържани зелени пространства, запазването на старата архитектура в центъра на Прага с пълното отсъствие на модерни многоетажни офис сгради и молове баш на пъпа на града, липсата на отчайващите софийски задръствания, липсата на паркирали по тротоара коли, между които един софиянец прави слалом ежедневно, но..хайде да не издребняваме!

Лондон

     Кааацамеееее! Пуф! Тоя направи егати твърдото кацане! Но, всичко е добре, когато завършва добре… Поглеждам през илюминатора, като се мъча да уловя духа на мястото! Долавям го, но когато слизаме от самолета — студено (нищо, че е първи август), тъмно, ръми, липсва ръкав или автобус, или каквото и да е било цивилизовано средство за придвижване и ние щастливи цапуркаме из локвите до сградата на летището, а то е… Поне пет пъти по-голямо от софийското и още толкова по-мизерно! Не знам защо, но странно ми навява усещането за халето на някакво промишлено предприятие. В съзнанието ми без всякаква връзка изникват картини от филма „1984“ на Оруел… На паспортната проверка случих на един мрачен мъжага с брада по-голяма от мойта и бял тюрбан на главата! Ама и аз имам егати късмета — я виж на другото гише дебелия, гологлав негър (опа „чернокож“ или афроедикакво си„), или дребничката индийка с червената точка на челото и странният пиърсинг на носа! Махнах с ръка и казах многозначително „Заеби!“, или както се изразява родолюбивата ми приятелка „Уетевър!“… Добре дошли на летище Лутън — Лондон! И ако някой ви каже, че летище Лутън е в Лондон, не му вярвайте, ама хич не му вярвайте! Лутън е на има-няма час и нещо път с автобус през среднощния рехав петъчен трафик! С какво ще запомня Лондон ли? Естествено най-вече с това, че всички карат в насрещното и то карат като луди (а твърдят, че Лондон е градът с най-много камери и глобите за превишена са солени), с това, че забраната за пушене на публични места май от никого не се спазва, с отвратителното време, с претъпканото метро и с мноооого индийци, пакистанци и разни подобни! Другото, което ни изненада неприятно бяха огромните мащаби на града. На картата го гледаш ей къде е, а като тръгнеш… И за къде бързат всичките тези хора? Имам чувството, че бягането по ескалатора в метрото е превърнато в национален спорт! И тук се сещам за думите на бившата ми жена (която живее в Лондон). Та думите и бяха „Разочарована съм от Лондон! Тук е пълно с източноевропейци!“ Да, тук наистина е пълно с източноевропейци — навсякъде можеш да чуеш българска, полска, унгарска, чешка и каквато се сетиш още реч! Малко е тъпо 10 минути да се опитваш да си купиш хот-дог с ограничения си английски и накрая продавача да ти подметне „Мчи аз говоря и български!“… Заболяха ме краката да стоя на един чакълест площад да гледаме нещо, което уж щеше да се случи! Ама какво?… Гледаме хора, ама много хора, стоят и гледат. И пак стоят и пак гледат. И така два часа! И накрая какво? Някакъв си конен караул се сменял… Айде няма нужда! В Лондон за пръв път открих горчивата истина, че маскират шампанското в бирени кенчета! Но го разбрах чак след като в хотела отворих всичките 4—5 кутийки, които бях купил в супермаркета зад ъгъла! Колко ли глупав съм изглеждал в очите на продавача, когато го попитах къде е щанда с бирата и съм отнесъл една камара долнопробно шампанско… Абе, хубавград е Лондон! Пак бих отишъл да се помотам там, признавам си!
Амстердам ли? Ееее, признавам си, пристрастен съм!

Амстердам

     Ми е любимият град…или не, по-скоро Сараево….хммм, дали пък не Истанбул? Добре де, Амстердам ми е фаворит от градовете със западен облик — малък, красив, подреден, уреден, или както ми беше споделила една австралийка преди време на спирката на метрото „Тhis is the fucking place to live!“ Какво ли имаше предвид? Сигурно, че е много готино местенце! Така си е де, две мнения по въпроса няма!

    Ужасното в Холандия е, че холандския е доста странен и труден език, но пък хубавото е, че всички говорят английски! Много канали, много дъжд, много вятър и естествено мнооооого колелета! Само едно се чудя, като си оставят някъде колелото как точно после го познават и откриват? И като заговорихме за колелета, въпреки летния дъжд решихме да наемем по едно. И без това всичко е тооолкова равно, че няма накъде повече. 15 евро на ден си беше повече от прилична оферта. Е, и някое евро застраховка и едно-друго, та кажи го 20 евро.Какво му плащаш… Два пъти попитахме има ли депозит за колелетата? Няма! Дайте само по една лична карта и готово! Да, ама се оказа, че като в личната ти карта пише „Булхареа“ искат депозит от 150 евро на колело! Не, че ги нямахме, но някакси ми стана обидно… Я, да си хванем трамвая и метрото!

     Странното беше, че червените фенери още си работят, а уж бяха гласували през зимата да ги закриват, щото видиш ли влошавали имиджа на града! Да, ама не! Излишно е да споменавам, че 14% от проститутките там са българки, а останалите рускини, молдовки, украинки, сръбкини… Жалка работа! Човек почва да си мисли, че освен за това (жените) и да мием чинии, евентуааално да продаваме хот-дог (мъжете), за друго не ставаме… И кофи-шоповете са си още там. Купихме си хашиш, после го върнахме, да не се излагаме пред хлапето, пушихме по един джойнт да не сме капо и…отпрашихме за

Париж

     Този път с влак, за разнообразие! Излишно е да споменавам, че влакът нямаше нищо общо с БДЖ-ейските влакове, е тя и цената на билета си нямаше нищо общо — по 115 евро на калпак, но пък за сметка на това петстотинте и малко километра ги взе точно за 4 часа и 9 минути! Няма да споменавам за хъркащата огромна чернокожа и дребничката спяща азиатка, която се беше проснала все едно влака е на баща и, срещу, които бях принуден да пътувам, докато Стела и Катя си бъбреха с шиптърите на съседната седалка…

    Добре дошли в Зимбабве! Не бе, това е Gare du nord в Париж, нищо, че прилича на Хараре в пазарен ден!

     Все бях чувал, че Париж е мръсен град, но чак пък толкова. Безброй тъмнокожи, скитници, просяци говорещи български (особено циганките дето са винаги около Айфеловата кула), въоръжени патрули по улиците… След „стерилния“ Амстердам разликата е очевадна!

     Иначе Париж е скъп (а кой твърди, че в Лондон е скъпо) и обаятелен град, но с твърде ориенталско-южняшки привкус като за моя вкус.

     Хълмът Монмартър с катедралата „Сакре кьор“, „Нотр дам“, Триумфалната арка, Площадът на републиката, Лувъра и разбира се Айфеловата кула! Абе не мога да ги разбера французите, дето посред лято случат още от обяд вино, но… Естествено, най-свястната бира, която пих в Париж беше холандска и белгийска! А иначе французите са прословути с техния шовинизъм, пък една хубава бира не могат да направят:)))

Виена

мога да я опиша само с една дума — СКУКА! (Аз лично прекарах и двата ни дни престой там в градините на двореца Шьонбрум — китно, зелено и поддържано!)

     Скучно, подредено, скучни жени, много скинари и пънкари, тривиално… Не знам защо, но впечатленията ми за големите градове на Австрия и Германия са точно такива! Насилвах се да ми хареса, но…нямаше какво, или пък аз бях твърде отегчен!

     Най-ярките ми спомени от Виена са за сириецът, който продаваше дюнери и за задушевните разговори, които водихме за неговата родина, за сръбския ресторант „Лепа Брена“ и за…това, че полетът до София е само час!

     София… Винаги съм се прибирал с доста смесени чувства. Някои се радват, че се прибират, други не, а мен сякаш…ми е безразлично и още със стъпването на твърда земя започвам да правя планове за ново откъсване от, както казваше австралийката „Тhis is the fucking place to live!“. Слушайки мърморенето на вкиснатия таксиджия, докато подскачахме по софийските дупки, вечеправех планове за следващото пътуване в… Норвегия.

Няма коментари: