(Ре)капитулация - втора част

           Предходната част  Т У К

       Сещам се как преди няколко години се бяхме залетяли за Раяц и как уверено и със самочувствие, от Видин „погрешили сме пут“! Хе-хе-хе... Защо сме се залетяли ли? Защото байо ви Фори допреди година и половина не живееше безметежно у прованса на село, а си беше пак селянче, ама софиянче! И като всяко редово селянче-софиянче бачкаше от сутрин до здрач и от здрач до сутрин, бачкаше за хер маджести Бос ефенди и вечно нямаше време и вечно нещо му се прецакваха плановете като затръгваше нанякъде! Защото се е случвало Хер Маджести Майн Бос да ме е връщал на ура от Сараево, щото....има работа примерно! Та, естествено, се бяхме залетели, щото вместо у два подир пладне, ние бяхме укъснели и смогнали да отлепим от софийските потайности нейде към 4 следобед. А защо „сме се погрешили ли“? Ми щото байо ви Фори (тъпо) и упорито продължаваше да е отвратително ретроградна (това е нещо като ретрограден Меркурий, ама по-така някакси) консерва и упорито ползваше за навигация единствено една изпокъсана хартиена карта на Сърбия и Църна гора от някъде сигур 63-та големия дъжд... Освен това байо ви Фори твърдеше, че никога не се губи, щото има безпогрешен нюх за пътища и посоки и щото на плахия опит на Поли да се ползва от благата на ДжиПиЕс цивилизацията беше отговорено с „Шшшшш, как?! Кой?! Аз?!?!?“ и с увереността на стадо бизони през индианска (пардон американска) прерия, се понесохме вместо към Брегово към Връшка чука и Зайчар....

(Ре)капитулация

      

      Всичко започна така:

      И завърши така:

     Но понеже няма да пиша хайку, а пътепис, а и ме знаете, че не съм по кратките        истории, да ви разкажа с няколко (ееее, айде да са малко повече от няколко) думи какви ги замислихме и какви сътворихме през Великденските празници...

Vršac като (само)цел /недовършен/

     Вършац.... Какъв е сега тоя Вършац ще кажете? Е как какъв? Вие „Мъртав ладан“ не сте ли гледали, дами и господа? Мммм? Е, те там не помните ли, че всички пътуваха точно за Вършац...

    Та като ми се е забил у главата тоя пусти Вършац и няма отърване! Пусто пробвах с това дето ми е по-подръка – нашенския Вършец, ама не е същото... А и във Вършец съм ходил много пъти, а във Вършац не съм! И ме гложди, та гложди...няма сън! И пусто като ти влезе мухата в подпокривното пространство и няма отърване! И колкото по се каня и планирам, толкова по нещата се объркват! Вече няколко пъти затръгвам в лелеяната посока и все нещо ми спъва добрите налудничави намерения....