понеделник, 4 март 2019 г.

Yamaha FJ1200 - oт бракуване към експлоатация

     Странно заглавие ще кажете? Странно е – да. По подобие на една моя тема за един друг мотор, която бях нарекал „От продажба към реставрация“ и понеже с тоя ми мотор ситуацията е сходна, то, резонно и заглавието е сходно. Както и да е.... Не заглавието е важно, а съдържанието.

      Странен раздел ще кажете? Странен – да. Всички, които ме познават, знаят за мен две неща – че за мен моторизъм = мототуризъм и в пълното съответствие с тея ми идеали, по форумите ( и не само) пиша основно в раздели и по теми касаещи туризма с МПС ( в частност двуколесно с двигател), от друга страна техническата ми грамотност клони към нула, съответно е малко смешно и нелогично да пиша по технически въпроси, но...в живота има и обрати, така да се каже. С други думи от „Дзен и изкуството...“ съм наблегнал на частта с изкуството и с возенето с мотоциклет, а всичко касаещо бурмички, гайки, копчета, ключета, отверки и прочие съм го минал както се казва „по диагонал“.

      Странно е ще кажете, че пиша тук, където (почти) никой не пише. Странно е – да. Но би било странно, ако търся полемика, а аз не търся такава. Просто искам да разкажа една история за един мотор, която да остане там някъде – в нета...

     Преди да започна по същество ми се ще да вметна още няколко работи, които се сещам ей така, на прима виста:

     Първо - обикновено имам доста силно изразена позиция и мнение по всякакви въпроси, но в тази тема ще се постарая да обера максимално личната си позиция, чувства и емоции по въпросите, които ще разисквам. С две думи – ще се старая да е по-скоро фактология и констатации, отколкото каквото и да било друго.

     Второ – не ми е идеята да създавам глупави и безсмислени спорове, нито да се явявам арбитър или последна инстанция по каквито и да било въпроси, така че ако някой се е разпознал и се е почувствал засегнат или де да знам какво точно от моите писания, толкова по-зле за него! Вече съм навлязал във възрастта, когато съм спрял с илюзиите, че ще променя света, или че ще съумея да преборя глада в Сомалия, или че ще променя нещо (и някого) като скачам като петле в търсене на „правдата“. Всеки има неговата си „правда“ и аз уважавам правото на мнение и позиция на всеки един човек. Естествено, вече съм на позицията, че голяма част от нещата в тоя живот са породени „от собствена глупост“, така че по отношение на изстрадалата ми моторетка важи същото с пълна сила!

     Трето – повечето хора знаят доста крайната ми позиция на тема „майстори“. Това не се е променило с времето, сигурно няма и да се промени. За съжаление и себе си слагам в злощастната категория „майстор“, и за себе си нямам Бог знае какво мнение по отношение на майсторлъка и празните майсторски обещания и басни...

     И сега – историята на Черньо по същество:

четвъртък, 14 февруари 2019 г.

Северозападнал пътепис - част 4

     Предходната част  Т У К


     Всъщност, Голубац ни се явяваше и повратната точка на това минипътуване. По-натам нямаше да ходим! За миг се изкуших от идеята да мръднем до Велико Градище – едно доста живо и също легнало ни на сърце крайдунавско градче, но...оставяме го за друг път! Комай много натам отивахме и нямаше да смогнем с прибирането в човешко време. А и имахме идея да поспрем в Зайчар и в Магурата да влезем, и в Белоградчик да посетим крепостта. Въобще, само да съм чул, че Фори е онли кулинарен рокер! Хехехе...

     Маршрутът наобратно съм го избрал да е различен в голямата си част, от този, по който дойдохме. Не, че имам нещо против живописния крайречен път, но някак хич не обичах да минавам два пъти по един и същ маршрут! Или поне не в едно пътуване. От Голубац, щяхме да минем по пътя през Турия и Кучево – добър и бърз маршрут с множество широки завои край някаква река, с почти нулев трафик.





вторник, 12 февруари 2019 г.

Северозападнал пътепис - част 3





        Предходната част е  Т У К

     Изоставихме пушлявещите съоръжения, щото то от тоя дим освен да ни се дояде плескавица, друго нямаше как да се получи, а тук можехме само да се облизваме, та....отпрашихме напред. Долни Милановац беше близко. Съвсем скоро излязохме на голямата вода. Следващите 50-60 км до Голубац щяхме да караме по красивия крайдунавски път.




     Ще кажете какво толкова има в Долни Милановац, че все за него говоря и (преди) много често ходех. Реално нищо особено. Малко градче на брега на Дунав, разположено баш на един широооок завой на реката, с добре направен и поддържан крайречен парк, няколко кръчмета, няколко къщи за гости, няколко (скъпи) хотела и планини надвесени над града. Няма да забравя как Гошо подведен от моите приказки за Милановац беше отскочил дотам (все пак му е доста по в района отколкото на мен), беше ял два кроасана на една пейка в парка и се беше прибрал. Гошо е възпитан човек все пак и няма да си каже, но съм убеден, че ми се е чудил (меко казано) на шантавия акъл какво толкоз чак пък да намирам в това място та да го препоръчвам наляво и надясно... Знам ли...всеки мисля си има такива места дето са му тръпка и слабост, ако и да са нищо особено! За мен такива са Власинското езеро, Долни Милановац, Сурдулица, Берово в Македония, Митровица в Косово, Егер и Сентендре в Унгария и ред други знайни и незнайни...