Есенни щрихи /До Одрин на бръснар/

     Странни мисли ми идват понякога... Всъщност, добре е, че въобще регистрирам мисловна дейност като се замислиш...

      Понеже годинките напреднаха и живота все повече и повече ме стиска „със своите лапи челични“ /дееееба и поета съм, деееба/ и слизайки все по-надолу и надолу по финансово-житейската спирала, все по-малко и малко време/пари/сили/желание &others ми остават за мото/авто/влако/стопопътешестване, някак странно и за самият мен ми прозвуча идеята, която ми се породи спонтанно за едно мръдване до Одрин. Със старческия си акъл сам няколко пъти си натъртвам, че говоря/размишлявам за Одрин, а не за Охрид – оня Охрид – Северномакедонският, БившоЮгославскоРепубликанскоМакедонския...

      So…Имах скромното намерение да помръдна до турско – къде примамен от срива на турската лира, къде от някаква носталгия, къде от това, че ми се намираше валиден пашапорт, къде от идеалната възможност да разнообразя маршрута с каране по магистрала, както и с такова извънмагистрално, защото ми беше напълно ясно, че 700 км усукани, балкански пътища щяха да са ми драма на този етап! Предпочитах /голяма/ част от пътуването да го направя мързелешката – 5-та, газ напред, без насрещно движение и полузадрямал и прозяващ се носейки се монотонно в югоизточна посока. Бях отвикнал да карам мотор надалеч. Бях отвикнал да карам мотор въобще, ако трябваше да бъдем честни... Ако си ги говорехме „право куме и т.н.“ аз дори не бях моторист! От доста време не бях моторист. Карах някакъв миризлив двутактов скутер в града и на месеца веднъж/дваж/ почти насила навивах едни бързи стотина километра, колкото да пораздвижа мотора и да ме повее вятъра.Щото диър ми лейдис ънд джентлимън те таково жувотно като „моторист по душа“.... Пффф....ще ме прощавате! То е все едно да си алкохолик по душа! Ми или си алкохолик, или си Лимонадения Джо! Средно положение няма! Та и аз така – с тея измъчени 1000 км за този сезон, дето иначе ги навивам с колата за един уикенд, дори и себе си не залъгвах, че съм още някакъв вид моторист. Да, имам сто хиляди мотора – повечето от тях със завидния статут на археологически паметници, но километри нямам... А километрите правят моториста моторист, а не подпирането на някакъв /лъскав по възможност/ мотор пред кварталната кръчма и чесането на езика с някакви фантасмагорични моторджийски истории дето никога не са ти се случвали...

     Но...както и да е! Думата ми беше за Одрин. Заплюх си го като дестинация, смених малко пари, напомпих гумите на черното добиче и с някакви наченки на вълнение се приготвих за път, насилвайки се да повярвам, че ще стана в ранна доба, за да тръгна още по тъмно. За миг се зачудих дали да не драсна ей така да дразня положението една тема подкана във форума, но... Абе, то някой изобщо влизаше ли в този /и всеки останал/ форум!? Водейки се от максимата, че на мъртъвците не е гот да разбутваш кокалите, бързо бързо се отказвам от идеята! Щото то вече и форумът е форум, точно толкова колкото и аз съм моторист... От трета страна понеже съм идеалист до дъното на душата си, все пак наивно вярвам, че някой ще влезе във форума, та ще се трогне от темата ми, та ще каже, бе гледай го тоа кво се прави на интересен и пуска теми за каране от днес за след малко... Махвам с ръка и изоставям идеята. А и това напълно кореспондира с обзелите ме мързел и съботна апатия.

     А ще кажете какъв е тоя бръснар у заглавието ли? Нали истинските мотористи /та дори и тези дето са само по душа такива/ ходят някъде да заседнат на тежка софра, а не на някакъв си там бръснар? Ми така и така се уточнихме, че аз моторист не съм, моторист по душа па хептен, та някак не се вмествах в стереотипите за лошите космати рокйере! Та какво за бръснаря ли? Ами чисто и просто с годинките дребните удоволствия в живота взеха някак да намаляват драстично като нивото на Дунав в лятна суша. Алкохол не пиех, цигарите отказах /пафках отвреме навреме по някоя тежка пура, ама това по-скоро за авторитет ей така/, по жени не ходех, кафето, сладкото и газираното чичо доктор ми ги забрани, бях вечно на диета, навсякъде из колата се въргаляха рецепти и хапчета най-разнообразни, та един от малкото кефове, които си позволявах беше ходенето на бръснар! Не на фризьор държа да подчертая! На бръснар! А какво по-логично място за ходене на бръснар от Турция? За момента ми се виждаше адски логично. Писах на щерка ми лаконичното, че утре отивам на бръснар и чай у Едирне и да не ме търси, оти роумингът ми чини бая парета, споделих и с Поли гениалните си планове за неделния ден и потънах в размисли и страсти по отношение на маршрута с всичките му алтернативи, на прогнозата за времето, техническото състояние на мотора, както и собственото ми такова, навих часовникът за 4.30 като в доброто старо време и се пльоснах в изтърбушения фотьойл да кроя планове за чай и бръснар в съседна Турция...

 

Към родината на зеления цвят - Грузия 2009 - част 1

     Хубаво нещо са плановете... Цяла година кроене и мъдруване за пътуване с посока "Нордкап", оттук ли ще минем, оттам ли, пък за 15 дни, пък за 20... Ще сме двама, не-петима, ще има и кола, няма да има кола, ще тръгваме през юли, ще тръгваме през август... Пфууу, писна ми! Денят е 30 юли 2009. Ден преди отпътуването за Норвегия. Моторът е стегнат, (измит като никога), багажа посъбран, всички документи налице-визи за Русия, застраховки, зелена карта, всякакви видове валута, шефа предупреден за отсъствието ми... С две думи - само чакаме да стане 4 часа на 31 юли, за да потеглим! И изведнъж...тряяяяс! Абе аз мога ли да е.а майката на всичко? Мога ами, как да не мога! Няма да ходим в Норвегия! Звъня на Стела, за да я уведомя, а тя мисли, че това е част от нескопосаните ми шеги. Не, бре, няма да ходим в Норвегия! Е, как, ами Дългия (това е човекът с колата, който щеше да идва с нас)? Ей сега ще му звънна...

     На следващият ден казвам на Стела, че заминавам за Кавказ. Питам я ще идва ли, или не. Естествено, казва! Е, щом е естествено, утре в 4.30 отпътуваме. Да си готова! Ама къде, ама планове, ама дай да поровим в нета за информация, ама да пиша на някой в Грузия, Армения, Азербайджан, да ни препоръча интересни места! Не, не ме интересува! Тръгваме без никаква подготовка, не искам да имам план, не искам да знам къде отиваме и какво мога да очаквам, не ми се смята бюджет, километри, дни...Каквото дойде! Пълна инпровизация!

Турция 2012 - част 2

     ПРЕДИ ДА ПОЕМЕМЕ В ПРАВИЛНАТА ПОСОКА БЯХМЕ ТУК   

     Поехме в правилната посока...

 

Турция 2012 - част 1

     За да не изневерявам на традицията (пък и вече ми е излязло име на царят на недовършените пътеписи), след като ви запознах със снимковия мат'рял, традиционно ще започна и пътеписът за тазгодишното ни турско пътешествие, пък се надявам нетрадиционно да взема да го довърша... Ама...Божа работа. Приятно четене, с пожелание за повече и все по-далечни километри на пътуващите моторджии.  

     Всъщност...може би е най-добре да започна с малко суха статистика-ей тъй, от любов към статистиката, а и да не се налага после сто пъти да отговарям кое, колко и защо 

     Моторът - Yamaha XJ 900F - подозирам от далечната 1987 година, въпреки, че в талона му пише друго. 98 к.с. 4-цилиндров редовак. Въздушно-маслено охлаждане. Никакви бензинови помпи (запознатите знаят защо. Изключително мъркащ двигател без почти никакъв разход на масло. Кардан. "Тунингован" с три куфара от по 42 или 45 литра (не съм сигурен колко точно са), чанта за резервоара и водонепромокаем чувал с багажерии вързан върху топ касата. Понеже съм малко чувствителен на тема масла, особено когато затръгвам по Турция (запознатите също знаят защо, този път заложих на Рокойл 15W50 - полусинтетика. Разходът на масло, който ми даде беше около 500 мл за 5200 км, част от което традиционно се стече по левия ми ботуш. Като цяло от маслото не съм напълно доволен, защото при по-високи температури, съединителят ми започваше да "увлича", но както се казва "за толкова пари толкоз!"

     Продължителност:9 дни (при замисъл за 11) и около 5200 изминати км.

     Бюджет: Това е тема,, която не знам защо ги вълнува хората, при положение, че е толкова разтегливо понятие, но все пак - около 2000 лв. По груби сметки около половината са изхарчени за бензин (средна цена в Турция към него момент от 3.75 лв за литър 95). Цена на ферибота-8 лв за двама човека плюс мотор в едната посока. Цена на магистралата в участъка, в който сме карали (между Сакария и Гереде - около 160 км) - 8.50 лв. Цена на къмпинга, в който спахме в Кападокия - 25 лв на ден за двама човека+мотор+палатка. Цена на по-непретенциозните хотели извън силно туристическите места 35-40 лв за двойна стая.

     Документи Червен паспорт, зелена карта и талон на мотора.

     Ограничения за скорост: Понеже има промяна в позволената скорост за мотори... Актуалната в момента е: 120 км/ч по магистрала, 110 км/ч - автомобилен път (повечето пътища в Турция реално са такива), нормален междуградски път - 90 км/ч, в населено място 60 км/ч. Другото характерно е, че преди имаше 10% толеранс, т.е. ако позволената скорост беше 70, можеше да се кара със 77 без проблеми. Сега това вече го няма. Глобите за превишена скорост са солени! Мен през 2009-та са ме глобявали - за 26 км над позволената скорост - 256 лв, за 11 км над позволената-128 лв! Сега не знам как са, но доколкото схванах са до 850 лв според зависи с колко над ограничението си!

     А сега   П Ъ Т Е П И С Ъ Т  :