А бяхме млади... Естествено, звучи банално и клиширано. Но колкото и
клишета да изпиша по темата, тя пак ще си е актуална! Не мога да си
кривя душата – някак ми се виждаше нереално в сегашно настояще да се
дигна да врътна едни илядо килиметъра на мотор по чукари, трънки и
глогинки по разните му там Косово, мосово и подобните им и то в рамките
на един ден! Е нямаше как! Абсурд! Или вместо да тръгна днес за
Норвегия, да се врътна и да тръгна утре за Грузия! Това пък ми звучеше
супер ултра нереално! Каква ти Норвегия! Та тя я няма на картата ми на
Европа дето висеше (висеШЕ – държа да подчертая) на пирона в спалнята.
Или пък прибирайки се от една бърза спонтанна нощна Сърбия, да бъда
изненадан подло в гръб и свален от мотора с настървение от Наташа –
дворното ни куче! Същата тая Наташа, коята сега първо се чудеше тоя дето
иде с двуколесното дали аджеба съм аз, щото недовижда, дали ако
евентуално и т.н. въобще си струва да се надигне с пъшкане да ме
присрещне, пък за скок въобще и не ставаше дума! Че то някак не и
прилягаше на достопочтените години...
Та мани я Наташа, да не
се отплесвам, ами ние? За последните години чак не знам какво да кажа...
Миналата – дори не запалих мотора в гаража, та да не говорим за каране и
мотане по близки или далечни дестинации! По-миналата бяхме замислили
едно трипченце по близките нам страни, което завърши с технически
проблеми, съкращаване на маршрута, победоносното подпиране на мотора на
едно дърво на село и прибиране до Софето с бус взет назаем, който още на
третото село му изкипя антифриза, но това е една съвсем друга и
различна тема... По-предишната... ами сигурно ще ви прозвучи познато,
нооо...замислихме приличен трип по недотам близките нам страни, който
завърши с технически проблеми, съкращаване на половината маршрут, още
технически проблеми и победоносно подпиране на мотора до една стена в
гаража...
А за тази година ли? Ами след едни 5-600 км на мотор
този сезон, които ми се видяха поне десет пъти повече и после три дни не
можех да си фокусирам погледа и куцуках и разните му подобни, решихме
ей тъй на, почти спонтанно да завъртим едни 1500 балкански километра за 3
дни, което на пръв прочит ми изглеждаше като да сме затръгвали за
луната... Па гледахме прогнози, па хотели, па тинтири минтири, па нам си
кво си, но излязохме железни – тръгнахме! И не само тръгнахме, но се и
върнахме – без технически проблеми, без съкращаване на маршрута по
технически причини, щото нещо кръц пръц по машината или по нас,
въобще...почти по план!
И така, ето ни участниците в „Лятна отпуска 2015-та“:
На първо
място „Джуниър“ – новото попълнение в яхъра! Ветеран – набор 83-та!
Желязно добиче! Палиш, даваш газ и заминаваш за края на света с разход 5
на 100!
На второ място – обитателят на задната седалка – Поли
На трето място – Я (хипопотамът от предната седалка)
И на четвърто място – негово величество
ПЪТЕПИСЪТ