Охрид - част 1

     Направо бях полудял! Шефът беше заминал за 10 дни в Швейцария (скиорче е човека, простено му е), а аз си ходих с една торба телефони. Ама като ти казвам торба не преувеличавам! Добре де - беше си просто една найлонова торбичка и вътре си носех наличните 6 мобилки! Звъннеше ли някой разтваряхме торбичката, хуууубаво разбърквахме телефончетата и хоп - честито на печелившия, някой пак ме търси за работа! Вече повече от 200 часа си бях все на линия... Полудявах! Затова и мисля, че беше разбираемо огромното нетърпение Босът да се завърне та аз да отпраша нанякъде с мотора поне за уикенда. Пък, че било началото на април! Ми, голяма работа! А? Щяло да вали? Е, айде сега - те пък кога ли са познавали!

Едно безметежно пътуване през Сърбия-Македония-Албания - 3 част

   ПРЕДХОДНАТА ЧАСТ ТУК

      Наричат Албания Страната на орлите. Странното е, че това е страната, за която човек може да изброи най-много епитети без да се замисли! Може да е и Страната на мерцедесите, Страната на най-многото бункери на глава от населението, Страната на най-многото бензиностанции на глава от населението, Страната на абсурдите... С бодра крачка се запътвам към ГКПП Горица на македоно-албанската граница. Зад мен останаха няколко чифта любопитни очи на македонските митничари. Гледат с интерес, защото само преди няколко минути се хванахме на бас - ще ме пуснат ли в Албания или ще ме върнат! Бяха доста скептично настроени, дори и не ми биха печат в паспорта, защото "ей сега пак ще се видим"...

Едно безметежно пътуване през Сърбия-Македония-Албания - 2 част

     НАЧАЛОТО Е ТУК

     Македония ли? Хе-хе! Това може би е страната предизвикваща най-противоречиви чувства в мене! От една страна уж е суверенна и независима и е Македония, ама от друга е Бивша Югославска Република Македония, уж всички я признават, ама не съвсем, уж има македонци, ама къде са никой не знае... Самата страна етнически е разделена на две - Източна, населена с българи (опс, македонци) и Западна, населена с албанци (опс, пак македонци)...