Странни мисли ми идват понякога... Всъщност, добре
е, че въобще регистрирам мисловна дейност като се замислиш...
Понеже годинките напреднаха и живота все
повече и повече ме стиска „със своите лапи челични“ /дееееба и поета съм,
деееба/ и слизайки все по-надолу и надолу по финансово-житейската спирала, все
по-малко и малко време/пари/сили/желание &others ми остават за мото/авто/влако/стопопътешестване, някак странно и за самият
мен ми прозвуча идеята, която ми се породи спонтанно за едно мръдване до Одрин.
Със старческия си акъл сам няколко пъти си натъртвам, че говоря/размишлявам за
Одрин, а не за Охрид – оня Охрид – Северномакедонският,
БившоЮгославскоРепубликанскоМакедонския...
So…Имах скромното
намерение да помръдна до турско – къде примамен от срива на турската лира, къде
от някаква носталгия, къде от това, че ми се намираше валиден пашапорт, къде от
идеалната възможност да разнообразя маршрута с каране по магистрала, както и с
такова извънмагистрално, защото ми беше напълно ясно, че 700 км усукани,
балкански пътища щяха да са ми драма на този етап! Предпочитах /голяма/ част от
пътуването да го направя мързелешката – 5-та, газ напред, без насрещно движение
и полузадрямал и прозяващ се носейки се монотонно в югоизточна посока. Бях
отвикнал да карам мотор надалеч. Бях отвикнал да карам мотор въобще, ако
трябваше да бъдем честни... Ако си ги говорехме „право куме и т.н.“ аз дори не
бях моторист! От доста време не бях моторист. Карах някакъв миризлив двутактов
скутер в града и на месеца веднъж/дваж/ почти насила навивах едни бързи стотина
километра, колкото да пораздвижа мотора и да ме повее вятъра.Щото диър ми
лейдис ънд джентлимън те таково жувотно като „моторист по душа“.... Пффф....ще
ме прощавате! То е все едно да си алкохолик по душа! Ми или си алкохолик, или
си Лимонадения Джо! Средно положение няма! Та и аз така – с тея измъчени 1000
км за този сезон, дето иначе ги навивам с колата за един уикенд, дори и себе си
не залъгвах, че съм още някакъв вид моторист. Да, имам сто хиляди мотора –
повечето от тях със завидния статут на археологически паметници, но километри
нямам... А километрите правят моториста моторист, а не подпирането на някакъв
/лъскав по възможност/ мотор пред кварталната кръчма и чесането на езика с
някакви фантасмагорични моторджийски истории дето никога не са ти се
случвали...
Но...както и да е! Думата ми беше за
Одрин. Заплюх си го като дестинация, смених малко пари, напомпих гумите на
черното добиче и с някакви наченки на вълнение се приготвих за път, насилвайки
се да повярвам, че ще стана в ранна доба, за да тръгна още по тъмно. За миг се
зачудих дали да не драсна ей така да дразня положението една тема подкана във
форума, но... Абе, то някой изобщо влизаше ли в този /и всеки останал/ форум!?
Водейки се от максимата, че на мъртъвците не е гот да разбутваш кокалите, бързо
бързо се отказвам от идеята! Щото то вече и форумът е форум, точно толкова
колкото и аз съм моторист... От трета страна понеже съм идеалист до дъното на
душата си, все пак наивно вярвам, че някой ще влезе във форума, та ще се трогне
от темата ми, та ще каже, бе гледай го тоа кво се прави на интересен и пуска
теми за каране от днес за след малко... Махвам с ръка и изоставям идеята. А и
това напълно кореспондира с обзелите ме мързел и съботна апатия.
А ще кажете какъв е тоя бръснар у
заглавието ли? Нали истинските мотористи /та дори и тези дето са само по душа
такива/ ходят някъде да заседнат на тежка софра, а не на някакъв си там
бръснар? Ми така и така се уточнихме, че аз моторист не съм, моторист по душа
па хептен, та някак не се вмествах в стереотипите за лошите космати рокйере! Та
какво за бръснаря ли? Ами чисто и просто с годинките дребните удоволствия в
живота взеха някак да намаляват драстично като нивото на Дунав в лятна суша.
Алкохол не пиех, цигарите отказах /пафках отвреме навреме по някоя тежка пура,
ама това по-скоро за авторитет ей така/, по жени не ходех, кафето, сладкото и
газираното чичо доктор ми ги забрани, бях вечно на диета, навсякъде из колата
се въргаляха рецепти и хапчета най-разнообразни, та един от малкото кефове,
които си позволявах беше ходенето на бръснар! Не на фризьор държа да подчертая!
На бръснар! А какво по-логично място за ходене на бръснар от Турция? За момента
ми се виждаше адски логично. Писах на щерка ми лаконичното, че утре отивам на
бръснар и чай у Едирне и да не ме търси, оти роумингът ми чини бая парета,
споделих и с Поли гениалните си планове за неделния ден и потънах в размисли и
страсти по отношение на маршрута с всичките му алтернативи, на прогнозата за
времето, техническото състояние на мотора, както и собственото ми такова, навих
часовникът за 4.30 като в доброто старо време и се пльоснах в изтърбушения
фотьойл да кроя планове за чай и бръснар в съседна Турция...
