Значи, мъчеше си ме носталгия по добрите
стари времена (а защо старите времена винаги спадат в категорията „добри”, това
за мен си беше непонятно), имах някакви два свободни дни (да не повярваш!),
Поли беше на работа, демек отпадаше от планирането, а и без това трябваше да
тествам Черньо (моторът, който ми късаше нервите от години по разни причини),
което пък от своя страна означаваше само едно-че трябва да съм в пределите на
милата татковина, та да е по-лесно прибирането с платформа ако се наложи и впредвид
гореизброените обстоятелства реших да намина към Видин на сбирката на БАГ. С
БАГ нямах кой знае колко общо, като изключим познанството ми с някои от
членовете на дружинката, но реших да им се натреса. Не непоканен, разбира се!
Чух се с Гошо Видински, уточнихме се къде и кога се събират, декларирах присъствието
си, резервирах си хотелче през нета, че да не се чудя къде да отсядам и в
уречения ден, врътнах ключа на Черньо и отпраших в посока Видин.