Предходната част Т У К
Пожаревац... Ами Пожаревац, разбира се, го
отминахме благополучно...някакси. Бяхме стигнали момента от днешното пътуване,
в който вече бяхме достатъчно уморени (но държа да подчертая не и отегчени) и
пътуването се беше превърнало в "просто точки", които трябваше да
отмятаме, за да стигнем крайната точка на деня - Матарушка баня.
Тъпото беше, че колкото и надъхани да тръгвахме на едно пътуване (пък било то и в Сърбия) все стигахме до момента, в който ни писваше... Чувствахме отегчение... Чувствахме пренасищане... Чувствахме... Абе тъпа работа. Това нашето ако беше истинско пътешестване... Всъщност, беше! Не се оплаквахме от допотопната маломерна кола, с която подскачахме по сръбските чукари, подмятани като есено листо от пролетния вятър. Не се оплаквахме от традиционното недоспиване при подобни пътувания. Не се оплаквахме и от липсата на навигация (поне шест пъти проверих дали съм си изключил мобилните данни). Просто бяхме леееко дърти, лееееко ни беше дошло в повече лумбуркането по екзотичните сръбски шосета, леееко искахме просто да пристигнем и лееееко да си отворим едно Зайчарско. Впрочем, тук винаги имахме спор! Това беше нещо като спора за кокошката и яйцето! Зайчарско или Йелен? Йелен или Зайчарско! Ха сега де! Тези си малки спорове решавахме обикновено с квото има в магазина или близката бензиностанция, но това по никакъв начин не пречеше да си ги водим...поне теоретично!
Тук идеята беше да не кривнем по грешния път, я в посока Смедерево-Ковин, я към Београд! От Смедерево имах ужасни спомени и хич, ама хич не исках да повтарям преминаването по отвратително разбитите улици, пресичащи гнусната пушлявеща индустриална зона на града и местния битак, а Београд първо не ни беше фаворит въпреки своя си чар, а време и сили "да се вратим" просто нямахме! Тъпото на предварителните резервации е, точно в това - ограничава ти възможностите за импровизации и все в някакво време на деня се стига до неизбежната надпревара с нестигащото и грешно разчетено време и стотината-двеста километра в повече, които така и не се научих да не слагам при планиранията си...
Та живи, умрели, все по някое време трябваше да стигнем в Матарушка баня. За предпочитане по светло, че по тъмно хич въобще не бях сигурен в шофирането си... Кво да се прави – старост, нерадост. По тъмно пусто почти нищо не виждах. Оттам съответно падаше и средната скорост...с доста.
