Част 2
Т У К
Сутрин
е...значи. Спах зле. Някак се чувствам
като в командировка. Нямам обяснение защо... Първата ми работа е да погледна
през прозореца – небето е кристално синьо и няма и помен от облаци, а
температурите най-вероятно са нейде малко над нулата, т.е. нямаше никакъв
смисъл от бързане. И без това нямаше да тръгна в тоя сутрешен мраз... Не знам
за вас, но аз лично имах някакви комфортни за каране температури и според
собствените ми сложни философско-екзистенциални разбирания, при температури под
10 градуса избягвах да карам, защото откровено казано си мръзнех. Да, знам,
веднага ще ме оборите, че няма лошо време, има лоша екипировка! Дрън-дрън...
Море, каквато и да беше екипировката ми, при студен асфалт и възможни
заледявания на усойни участъци от пътя, хич, ама хич нямаше да се чувствам
спокойно. Но...хайде, за да спят спокойно господа дървените философи със
специалната екипировка и големите мускули, ще го кажем така – според собствените
ми потребности и скромна откъм цени, качество и хай-тек качества екипировка, аз
избягвах да карам при температури под 10 градуса. Е...поне, когато имах
възможност и избор...