Поради ред причини и купища субективни обстоятелства, това е поредният
ми пътепис, който съм оставил недовършен... Поради някакви мои приумици към
днешна дата съм решил да се напъна геройски да го довърша... И поради факта, че
е смешно дори да си помисля, че помня всичко с подробности след толкова години,
оттук насетне пътеписът ще е просто низ от по-фрапантни случки останали в
съзнанието ми, но в никой случай няма да е пътепис в оня „истинския“ му вид!
Ивано-Франковск го минахме транзит естествено,
както и половин западна Украйна, поради тъпотията, която бях спретнал! Сега се
чудя с какъв акъл тогава съм решил да бием 3-400 км в западна посока само, за
да преспим в Мукачево и на следващия ден да бъхтим 480 умопомрачителни
украински километра обратно на изток! Пределно ясно е, че с уникалното качество
на украинските пътища по тези части на страната, това си е чисто и просто
садо-мазохистично начинание, обречено да бъде просто два дена тегав транзит без
всякакъв смисъл! Един вид да можем да кажем, че сме били в Мукачево! Е, голям
праз като сме били! Същите тези два дни можехме да ги наместим в
Камянец-Подолски примерно (разкошно и относително туристическо място, както се
оказа в последствие), ама нейсе....минало бешело. Та Ивано-Франковск го минаваме
транзит. Със сигурност нямам настроение за отбивки. Със сигурност и Украйна на
този етап нещо не ми ляга на сърцето! Сякаш ми е чужда. Сякаш има някакво
напрежение във въздуха. Сякаш съм не на място! Подобно ми е усещането в Гърция
примерно, но в Гърция поне пътищата са пътища, докато тук смело мога да кажа,
че трасето е уникален изпитателен полигон за дух, тяло и машина! Просто лунен
пейзаж!
Лека полека километрите намаляват. Макар
бавно и мъчително крайната ни цел за деня е все по-близо и по-близо. Достигаме
Коломия. Доколкото имам спомени от нета, градът е доста симпатичен среден по
размери за нашите мащаби град, който си струва единия тегел, но....но се
чувстваме прекалено изтерзани от украинската пътна реалност, за да сме на кеф
за подобна „забежка“! Дори не го подлагаме на обсъждане! Продължаваме ли?
Продължаваме – чувам отговорът, който съм и очаквал в разговорното. Следваща
цел, която гоним по табелите и следим намаляващите километри с особено
внимание, подобно бюлетинът за нивото на река Дунав, е Черновци. Голям и главен
украински град, който не съм и имал идея да посетим. Просто точка в картата,
която трябва да преминем! Така де! Няма какво да се лъжем – двата гвоздея в
програмата, които бях предвидил бяха Мукачево и Камянец-Подолски. С Мукачево
изтеглихме късата клечка – заради отвратителните пътища и в Северна Румъния и в
Украйна, както и заради главоблъсканицата с „тречере фронтиера“, пристигнахме
твърде късно и бяхме твърде изтерзани, за да можем да се впуснем в среднощни
градски обиколки. „Разкошния“ хотел допълнително сговняса ситуацията, а късното
отваряне на въпросния мукачевски замък, както и предстоящото целодневно
лумбуркане по местните пътища, наложиха и замъкът да прибутаме безцеремонно в
графата „някой друг път“. Някой друг път? Може би, ама надали... Искрено се
надявах поне с Камянец-Подолски нещата да придобият положителен аспект и да
замажат неприятният привкус на цялото украинско приключение до момента...
