Показват се публикациите с етикет Долни Милановац. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Долни Милановац. Показване на всички публикации

четвъртък, 5 май 2022 г.

(Ре)капитулация - поредната (4-та) част

       Предходната част  Т У К


     

      Знаех, че „Киселият“ ни прави напук! Бях убеден, че ни видя как висим навън като сополи, бях убеден, че в момента просто си измисля някакви несъществуващи ангажименти, само и само да ни дразни. Бях убеден и че грам не му се получаваше! По-лежерно и небързащо пътуване комай никога не сме имали! Ще чакамееее.... Ако беше в по-нервните ми (по-млади) години, имаше реалната опасност да обърна масата в средата на кръчмата, да нахлузя стола на главата на „Киселия“ и да се изнесем на ура от градчето! Но! Първо, не сме вече на двайсе, второ не сме вече 95-та година, трето...трето щяхме да си останем гладни! А то....нали знаете (е, отде ще знаете, ама айде), човек колкото повече му стават годинките, толкова по-малко му стават удоволствията в живота, докато му остане сал едната софра! Та...сещате се... Хе-хе-хе....

сряда, 4 май 2022 г.

(Ре)капитулация - третата част

              Втората част беше Т У К


       Шляем се из Неготин като да не бързаме за никъде (всъщност, наистина не бързаме за никъде като никога). Чудим се точно на кое кафе да седнем да изпием по едно! И дали въобще да пием (по едно) или да хващаме пътя към Милановац, че да наблегнем на тежката артилерия. Сега...няма какво да се лъжем, бай ти Ганя по културните работи ич го няма! Бая ти Ганя му дай софра! Та и ние като негови преки наследници, само сочни плескавици ни се въртят из ума! Да де, ама у Неготин (който всъщност е много Готин) такива няма! Проверено! Има някакви си там пици, някакви супички и разни такива неинтересни работи... Мотаме се значи по мегдана измъчвани от вечния хамлетовски въпрос да бъде ли (пиенето на кафе), или да не бъде и изведнъж съзираме решението на дилемата! На една сергийка мерваме наредени бутилчици с някаква съмнителна течност и надпис (ох, малеееееей) „Ракия“! А на табелката отпред пише „от производител от Раяц“! Ти да видиш... Ние може и да не отидохме до Раяц, но Раяц сам дошъл при нас! Естествено, мигом забравяме и за плескавиците и за кафето и за све! „Дека си, брате?“ – провиква се моя милост, докато човекът кротко обяснява, че е от Раяц. „Е, да де! А ние ходим в Раяц да те търсим, пък ти си бил тука!“. Човека мига, мига неразбиращо (явно се чуди отдакле сме му се приявили такива кретеновидни) и като изпечен илюзионист мигом вади лулата на мира (разбирай попривършена бутилчица със сакралния надпис „Шливовица“) и две-три чашки. Естествено, купуваме бутилка Дюлева (друг е въпроса дека са им дюлите на сърбите, ама айде да не задълбаваме), обсъждаме балканската политика, отговаряме учтиво на ироничното „Ееееее, па вие сте у Еуропската уния, ееееее!“ с „Да ви се връща!“ и доволни от живота (и Дюлевата) поемаме към самоходната ни табуретка, за да хващаме пътя към Милановац!

вторник, 12 февруари 2019 г.

Северозападнал пътепис - част 3





        Предходната част е  Т У К

     Изоставихме пушлявещите съоръжения, щото то от тоя дим освен да ни се дояде плескавица, друго нямаше как да се получи, а тук можехме само да се облизваме, та....отпрашихме напред. Долни Милановац беше близко. Съвсем скоро излязохме на голямата вода. Следващите 50-60 км до Голубац щяхме да караме по красивия крайдунавски път.




     Ще кажете какво толкова има в Долни Милановац, че все за него говоря и (преди) много често ходех. Реално нищо особено. Малко градче на брега на Дунав, разположено баш на един широооок завой на реката, с добре направен и поддържан крайречен парк, няколко кръчмета, няколко къщи за гости, няколко (скъпи) хотела и планини надвесени над града. Няма да забравя как Гошо подведен от моите приказки за Милановац беше отскочил дотам (все пак му е доста по в района отколкото на мен), беше ял два кроасана на една пейка в парка и се беше прибрал. Гошо е възпитан човек все пак и няма да си каже, но съм убеден, че ми се е чудил (меко казано) на шантавия акъл какво толкоз чак пък да намирам в това място та да го препоръчвам наляво и надясно... Знам ли...всеки мисля си има такива места дето са му тръпка и слабост, ако и да са нищо особено! За мен такива са Власинското езеро, Долни Милановац, Сурдулица, Берово в Македония, Митровица в Косово, Егер и Сентендре в Унгария и ред други знайни и незнайни...

неделя, 10 февруари 2019 г.

Северозападнал пътепис - част 2

    Предходната част (ти да видиш, имало такава)  Т У К

    Ненавиждам да ми звъни телефона, когато пътувам! Особено служебния! Всъщност, колкото и архаично и задръстено да звучи, не обичам да ми звъни телефона въобще! Колко хубаво беше едно време – звъниш по телефон с шайба, ако евентуално родителите ти не са я скрили, именно за да не звъниш и по телефон със жица, чакаш баба ти Славка да спре да реди клюки с колежките (щото и телефонът ти е дуплекс), та да можеш да се чуеш с бай ти Митьо, да излезете да изпафкате по цигарка...

     Та звъни ми значи телефона. Вдигам, въпреки че ми иде да го изтрескам в земята! Здравей, аз съм Миро! Здраво Миро! – с ентусиазъм отговаря моя милост, щото може пък да е оня Миро – Майстор Миро с плескавиците! Да, бе да....надай се! Просто Миро! Клиент Миро! Имам вика проблем! Миро, мъдро заключава моя милост – всички имаме проблеми, не се коркай! Мен ме няма в Мордор! Да де, а аз – вика – сега какво да правя като те няма?! Е, а де!? Човек ще си помисли, че съм саде един единствен и незаменим в милионната ни столица! Пращам Миро да тъсри решение на проблемите си на местно ниво, а аз за пореден път се заричам да не вдигам (особено на непознати номера) докато отмарям...

     Отлепяме от граничния пункт и съсвесм след кратко навлизаме в онова мнооого китно село в Сърбия – Кобишница.




    Не помня кой, но скоро някой ми развиваше теории, че селото било китно, живо и богато, щото там живеели сръбски цигани видиш ли! Дрън-дрън... Глупости на тъкалета! Че то и по нашите села живеят цигани, ама визията няма нищо общо с Кобишница – ай няма какво да се лъжем...

петък, 30 април 2010 г.

Некои размисли за едно пътуване до Долни Милановац

Трактат за пътуване до Долни Милановац

     Част първа: Как се планира и подготвя подобно пътуване?

     Идеята: То всъщност такава май нямаше. Гледах някъде някаква прогноза за времето, мярна ми се нещо като 12-15 градуса без валежи, видях, че тази неделя не ми се очертава да съм на работа и готово! Идеята я имаше!

     Изборът на дестинация: Това всъщност е нещото, което ми отне маааалко повече време. Минута, за да реша, че ще е Сърбия (подмотваха ми се някакви сръбски пари вкъщи и това донякъде наклони везните към съседната ни страна), две, за да си открия картата на Сърбия и Черна гора и да и хвърля едно око по диагонал и 30 секунди, за да реша, че крайната цел ще бъде Нови пазар (ама не оня до Каспичан, а този в Сърбия). Чакайте сега, ще кажете, какъв Нови пазар, нали целта беше Долни Милановац? Амиии., няма такова нещо! Целта беше Нови пазар, ама защо в крайна сметка решихме да е Долни Милановац, не знам... Май идеята беше на Гошо. Или нещо такова... Пък и какво значение има дестинацията, както е казал фелдфебелът Биглер в една култова книга, важното е пътя да е хубавИ тук да внеса известна яснота по въпроса защо постоянно карам в Сърбия. Ами много просто-безумно близо ми е (София-Калотина е 55 км), пътищата са доста по-хубави, хората също.

     Планировката: се състоеше в това да нахвърляме някакъв бегъл маршрут (отделен за софийската и за видинската група). Аз лично напрасках три-четири вариации за моята си част от маршрута, в зависимост от това колко рано ще успея да тръгна, дали ще возя някого, дали ще пътува още някой мотор с мен и т.н. Излишно е да казвам, че след толкова подробна планировка, не минах през нито един от така плануваните маршрутчета.

      Подготовката: моята се състоеше в това да помисля кога за последно бях проверявал нивото на маслото и налягането в гумите? Скоро беше. Такаааа, това го отмятаме. Друго? Че то друго има ли? Ъъъъъ...да си намеря паспорта и зелената карта и да сложа някакви отверки в куфара. Воала, готово! Бях надлежно подготвен за път. А, добре, че с крайчеца на окото си мернах, че гражданската ми е изтекла преди месец! Малей какъв резил щеше да е на митницата като се опитвам да пробутам изтеклата зелена карта...В интерес на истината друг път ще се опитвам да си поглеждам и накладките (поне два пъти в годината), защото чак днес открих, че предните ми такива са били тотално свършили! А аз такова чудене се чудих защо не спира мамка и и пущина...Подготовката на Гошо подозирам, че се състоеше в опит да сглоби от някакви съставни части някакъв син мотор и евентуално да разбере защо не пали и защо не качва бензин. Дреболии в общи линии! Бели кахъри, както казваше баба ми...А...да допълня. И двамата пътуваме с 20+ годишни мотори и почти без пари, ако това има изобщо някакво значение и отношение към подготовката...

     Изводите: Както всеки път и този път, генералният извод, който мога да направя е да си нося малко повече пари следващия път, че пак се прибрах с никому ненужните в Сърбия левове по джобовете и с бензин колкото да мога да пресека границата. Другият важен за мен извод е да си нося един мултифункционален и много специален инструмент наречен „френски ключ” (идеята е на 100% изплагиатствана от Гошо, аз не бих проявил чак такава прозорливост и практичност). Сега като си направих разбор на багажа, с който се бях подготвил за пътуването се оказа, че съм си носил: празна раница, велосипедна помпа, два мигача, парцал, отверка, ключета 8,10,12 и 14 и ключ за свещи, който обаче не става за свещите на Африката...Нещата, при които се получи разминаване с планираното: са маршрута и деня на пътуването, иначе всичко останало си беше по план .