Показват се публикациите с етикет Амстердам. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Амстердам. Показване на всички публикации

вторник, 18 ноември 2008 г.

Набързо из Европа

     Естествено започвам с уговорката, че всичко написано е крайно субективно и едностранчиво и който иска да получи обективен поглед над долуописаните градове, да си хване самолета, автобуса, колата, стопа, или там каквото и да е и да отиде да гледа…обективно!

     Мислех да озаглавя писанията си (далеч не е пътепис) „Ганьо по Европата“, но все си мисля, че не минавам за представителна извадка на средностатистическия балкански Ганьо, затова се и въздържах…Ще започна отдалече. Както бях известил човека, който ми дава парите (демек работодателя ми), тази година се бях разболял от най-страшната болест за един служител — остра форма на класически мързел! Уведомих го за намеренията си цяло лято да обикалям Балканите, Турция и Европата и го оставих дълбоко замислен над екзистенциалният въпрос дали, аджеба, не ми плаща прекалено много! За пътешествията си из Сърбия, Фиромия (Абе тая държава има ли си вече име?), Албания, Гърция и Турция не мисля да пиша, но за тура си из класическата Ойропа ще нахвърлям малко впечатления…

понеделник, 17 ноември 2008 г.

Амстердам

     Най-после настъпи часът за нашето доста упорито и последователно планувано пътуване до Амстердам! Още от юни месец се канехме да ходим на гости на Уша и Сорес, ама все това, все онова… И ето, сега стоим и нервно потропваме на терминал 1 на софийското летище… Но преди да поясня защо някой сме нервни, малко предистория.

     Естествено, най-лесният и удобен начин за да се докоснете до атмосферата на Амстердам е да си хванете някой директен полет до Схипхол и от там „воала“ — с метрото за нула време сте на червените фенери… Но! Офертите от порядъка на 1000—1200 лв за двамца някак не ни бяха по вкуса (или по-скоро по джоба) и затърсихме алтернативи! Така попаднахме на следния вариант — с Уиз еър до Дортмунд и от там с Дойче бан (немското БДЖ) до Амстердам! Лоукост офертата беше 107 евро за двама (отиване и връщане), а офертата с хиляда „ако“ — та (АКО резервираш сега, АКО платиш през интернет, АКО пътуването ти включва уикенда, АКО платиш с точно определена кредитна карта и т. н.) на немците чинеше точно 78 евро! За по-евтино пътуване дори и не бяхме мечтали! Всичко звучеше много апетитно, но тук започнаха неразбориите — банката загуби едното ми плащане и в продължение на два дни и с много скъсани нерви и писане на сто неща, плащането беше открито, ама аз междувременно го дублирах, защото гонехме някакви си там срокове… Е, служителите от банката ми се извиниха, „много съжаляваха, че така са ме притеснили“, че „моят случай е прецедент в тяхната банка“ (сякаш това ме грееше), но… се оказа, че не мога да си изтегля надвнесената сума! Мога да си я харча за други плащания, но не мога да си я върна „кеш“!?! Е, неведоми са пътищата финансово-банкови… Преживяхме го! Тогава последва следващата вълна на силни емоции! Оказа се, че господата от Дойче бан ни пратили билетите по ПОЩАТА, не с куриер, ами с най-обикновена поща, от онази бавната дето трябва да си пращаш коледните картички в разгара на лятото, за да стигнат навреме! И за да е пълна обърквацията се оказа, че и ние сме си сбъркали адреса! Ужас! След дълги разговори по телефона се оказа, че билети не могат да се преиздават, защото еди какво си и еди що си и ние остана да играем ва банк — или да поръчаме нови, или да си чакаме изтръпнали, пък ако не дойдеха, трябваше после да ги купуваме на място по дебелите тарифи… Играхме рисково и… спечелихме! След близо месец се появи единия билет (е, вярно в другия край на София, но все пак) и след седмица (за да е щастието пълно), от нищото изплува и втория билет! Ура! Ние бяхме щастливи! След толкова нерви и разправии всичко беше ОК! Или поне така си мислехме…