Имало едно време, ама доста едно време, да не кажем в миналия век един мотор! Расов кон! Неговата родина била една далечна страна - Страната на изгряващото слънце! Всичко в него издавало расовия му произход и потекло. Както се казва "роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет", моторчето се оказало собственост на някакъв човечец в една далечна страна - страната на лилавите крави и скъпите часовници.
Поживяло, каквото поживяло в тая приказна страна моторчето и дошло време стопанинът му да се обзаведе с още по-расов жребец! Точно тогава минал един мустакат шкембелия с преобладаващо тъмен оттенък и купил горкото моторче като го отвел далееееч на изток в една не толкова приказна страна с много дупки по пътищата, диво и безконтролно движение и пълна с подобни шкембелии със засукани мустаци и неподдържани бради, лъскави тенекиени ланци, смърдящи на пот, чесън и бира. Тук в този момент рязко свършва приказната част на разказчето ни и падаме с гръм и трясък в уродливата ни реалност!
Купих значи мотора от един много готин тип, който внасяше моторетки от Швейцария. Моторетката беше в цветущо здраве и пълна техническа изправност.
Карах кавото карах и не щеш ли дойде време да и се понаправи туй онуй - да се попритегне верига, да се смени масълце и филтърчета, да се смени спирачна течност, гуми, туй си онуй си... И понеже моя милост не се слави с големи технически грамотности, особено по поддръжката на едно МПС /От "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" съм чел само частта с карането, както обичам да се шегувам/, потърсих компетентните и можещи хора, носещи магично-мистичното име Майстори! Намерих да си такова и такованкото грамотни и елитни майсторе, които без да ме питат и без въобще да имам хал хабер набързо наред с исканите от мен дейности по моторетката, спретнали и един бесен балкански тунинг, както в последствие се оказа с макетното ножче и бормашината, щото видиш ли да върви повече матаретката! Алооооу, аланкоооолу, кой ти е казал, че тая моторетка не върви!? Ми то нормалните били по ъмнайсихиляди коня видиш ли, пък мойта понеже за Швейцарията и само 90! Ма кой ти каза, че 90 коня са ми малко?... Поставен пред свършен факт, преглътнах сухо и продължих да си карам моторетката. То хубаво ама тя пък почна да има нещо ядове с карбураторите. Викам от селскио тунинг ще да е? Ниииийе бе! То туй нещо няма нищо общо!, клати глава сърдит майсторинът! Е...па убуууу, съгласявам се поради липса на друга опция и почвам да се стягам за отпътуване нейде навътре в съседната Турция.
Решавам, да сменя маслото преди тръгването. Отивам в да си такова и такованкото авторитетния магазин за мото туй онуй и там ми навират в очите някакво супер неавторитетно и незнайно масло. Става ли? Става. За моя мотор? За твоя мотор! Не са проблем парите, ако не става давай да търся нещо друго, че пътувам надалеч? Каааак бе! - клати глава сърдито нашия...
Седмица по-късно в канския пек на Южна Турция моторетката започва да притропва скръбно. Припотявам се сто пъти и то не само от жегата, вервайте ми и свивам рязко в посока Ганьовистан, демек гоу дамой! Дотътрям се тракащ и пушещ злокобно и ползвам жокер "обади се на приятел" да намерим читав майстор, че старите не ща и да чувам за тях! Междувременно отивам на гюрултия у магазино с квалитетното масло, ама там вече няма и помен от него...
Намираме значи най-квалитетнио майсторе, събаряме двигателя, носим го на квалитетнио - там типично по нашенски ни срокове, ни цени се спазиха! После с опцията "обади се на пътна помощ" доставяме и останалите чаркове от мотора в супер дупер хай сервиза. Взеха ми като че съм купил двустаен у Люлин и ха...изненада! Ми той мотора боботи и глъхне като да е препил с 10 годишна гроздова и не ще да откине да излезе иззад вратата на сервизо. Баеме, чешеме се по главите, човъркаме нещо като сякаш ни е ясно какво правим - важното е да изглеждаме авторитетно и в крайна сметка на мойсторе му писна от моята скромна особа, а и очевидно нямах пари за втори двустаен у Люлин, та ме проводи по живо, по здраво...
Последва Х-годишно митарстване по знайни и незнайни майсторе, като резултата беше завиден - моторот или течеше, или не палеше, или прегряваше, или тракаше, или...или...или...или.........
Тъкмо когато регистрационната му табела седеше чинно у багажнико, за да намеря сгодно време да ходя да го бракувам и хоп....обрат! Попаднах на мойсторо, който като че да знаеше какво прави! С последни сили замъкнах горкото добиче до майсторо и след два ДНИ /не месеци или години - ДНИ/ - майсторо звъни и вика, аре идвай си взимай добичето, че ми пречи! Нищо му няма! Тук някой срал...срал...срал.... Мълча виновно.... Срал....... Мълча....... Айде ходи се вози! Втора подкана не чакам! Я, ма туй моя мотор ли е? Ебаааааааси кефа!!!
И така скромните 2-3000 км, защото...моторът продължаваше да грее странно и неестествено, дори при последното каране в един пек на едно задръстване по една српска магистрала лееееекинко взе да затяга... После взе и да избива масло от капака на главата. От гарнитурата по-скоро... Догади ми се. Прибрах се със спихнало настроение и зазимих моторо неестествено рано! Нямах кеф да го карам! Нямах кеф да го правя. Нямало му нищо на моторо! Викам аре и тоя майстор си таковал такованкото....
Да де ама мина Нова година, мина Свети Зарезан, мина оня смахнат празник с мартеничките, мина даже и националният ни празник, дето половината българе хал хабер си нямат какъв е, освен, че се почива и е повод за маси и мен изведнъж ми дойде друг акъл! Дай да си купя едно вентилаторче, па да си го монтирам с едно ключе и да си го цъкат като е много жега и съм у кофти трафик! Речено сторено - доставих въпросното вентилаторче, ама нали съм нация техническа чесах се, чесах се и не можа да ми го роди главата как точно да се случат нещата и леви, леви, леви - при майсторо. Викам така така, а той "Бе ти луд ли си! Това не се прави така! Трябва реле, требе си датчик, требе си еди кво си! Недей така! Ще го забравиш и ще се запалиш!" Викам си "тоа па какви ми ги реди - звучат разумно да го еба!" Е убуууу - викам многозначително - тогаз ти карам добичето - прави му там нещо си да не загрява!
Речено старено... Звъни ми след някво време майсторо и вика "Къв тоя парцал?" Викам кой парцал бре? - решил, че е объркал номеро и вместо на жена си е звъннал на моа... Ми вика тоа - дето ти е хубаво натъпкан у маркуча за маслото! А бре вика, идиотино, тебе не ти ли направи впечатление, че моторот грее като калорифер у соц офис, а радиаторчето му студено?" Йебеееееееммммм тииииииии..........пииииииййййййййпппппппп.........
Навързвайки нещата се оказва, че некой добър човечец с оглед на това да си не накапе новите налъми е така хубавичко втъкнал едно ми ти бело парцалче у маркучо за маслото, че грам нищо не му е капало по патъците! Ама и грам нищо не е минавало през радиатора за маслото...и след него....и така нататък.... Оттам е правило свръхналягане, оттам и избилата гарнитура на главата... Оттам и тропащият вече мотор! Един Господ знае кое и какво вече му се е разтропало, но се е разтропало. На студено си потропква.... да го йебем у...........Точно 5000 км след като си купих двустаен у Люлин, пак съм пред същата процедура, заради /не, заради парцалчето, дами и господа!/, заради мърлячите, с които е пълна наща мила татковина....нихната мама! Амин!
П.п. И понеже ние българите сме царе на негативните емоции, а като ни се случи нещо хубаво си трайкаме, щото сме силни само на оплакванията, та...след тоа ферман дето го изписах, да ударя и едни скромни два-три реда за нещо положително!
Оня ден значи тръгваме за село...с моторо. Всичко точно докато не ни застига някаква си техническа неизправност! Тук вече са виновни не майсторете, а годинките на горкото добиче. Спираме, чешеме се умно и търсим решение на проблема. Не съм притеснен, защото съм на 60 км от село, а брат ми има бус, с който както обича да се шегува ще ме откара директно във Вторични суровини, та грам не се коркам, ама викам я да се пробвам да звънна и на Майсторо, ако въобще ми вдигне /все пак е събот по икиндия/ да даде някакъв акъл. Човекът вдига и изслушва сълзливите ми вопли, опитва се да даде акъл за решаване на проблема доколкото е възможно и накрая казва - ако не стане звъннни, ще дойда! Викам, къде ще дойдеш, бре! Аз съм на 300 килиметъра от Софето! Е, че кво му е.... Както и да е! Моторот се оправя и благополучно се затътряме до село. Тук грам не ме притеснява, щото имаме опция за прибиране с кола, а моторот ще чака едни по-добри времена, някой да дойде да го отремонтира.
На другия ден въпреки всичко решаваме да тръгваме с мотора. Тръгваме и...спираме нейде преди Ловеч и ни напред, ни назад! Пробваме се какво ли не, чешем се къде ли не и накрая звъня на Майсторо. Майсторо вика "тъкмо се прибирам от Плевен! У най-големия дъжд скъсах верига и се прибрах на буксир, щото съм раздал на половината свят парчета верига, ама аз нямам... Виж пробвай това, виж пробвай онова и ако не звънни да ти организирам някой да те прибере.
Мисля, че е излишно да казвам, че нищо не можахме да направим! Моторот като каза не и не! Толкоз! Звъннах отново... Отсреща мълчание. Къде сте вика? Еди къде си! Седете там! Ей сега отивам в гаража, слагам набързо една верига, събирам инструменти и идвам да го правим! И това, мили деца, говоря за неделя вечер около 19! Само се замислям аз за колко ли клиенти бих тръгнал на 160 км у неделя вечер? Не! На колко ли клиенти бих вдигнал изобщо телефона у неделя вечер?! А Майсторо не ми е никакъв! Дори съм сигурен, че и името не ми знае! Вероятно ме е записал у телефоно като "оня с ямахите"... Към 21.30 Майсторо идва. Към 23 моторът е закрепен колкото да се приберем до Софето и тръгваме. Ние отпред, той отзад! А човекът кара мотор 200+ коня! Надали у неделя вечер му се влачеше по магистралата със 120 след нас, та ако нещо стане, да отреагира...
Точно в 0.30 Майсторо отвори сервиза, за да приеме направо там куцият ни кон и точно в 1 посрлед нощ Майсторо запали колата и ни достави по живо по здраво пред нас, вместо да ни тегли една за провалената вечер и да ни прати да си търсим такси....
Та! Шапка ти свалям Бате Любо! Няма друг като тебе! Признал съм те!
Няма коментари:
Публикуване на коментар